Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПОЗИЦИЯТА СЕ ВТОРАЧИ В БОРДОВЕТЕ НА ВЛАСТТА

В опозиция проблемите и нередностите по-добре се виждат. Подобен извод се налага и от лансираната от депутати от СДС законодателна акция срещу участието на представителите на властта в частни дружества и бордове на държавни предприятия. Неотдавна сините внесоха предложения за изменения в Закона за администрацията, а също и в този за държавния служител. Те ще бъдат обсъдени на първо четене от Комисията за борба с корупцията, непосредствено след приключването на парламентарната ваканция (бел.а на 10 май).
Предлаганите промени целят да запълнят зеещата сега нормативна празнина при установяването на конфликт на интереси. Законопроектът, който е подписан от Елеонора Николова, Филип Димитров, Ася Михайлова и др. предвижда министрите, депутатите, шефовете на държавни и изпълнителни агенции, както и магистратите задължително да декларират при встъпването си в длъжност участието и връзките си с частни компании. Представителите на трите власти ще трябва да сторят това в двумесечен срок от избирането или назначаването си. Ако измененията влязат в сила, висшите чиновници ще са принудени в рамките на въпросните 60 дни да приключат и формалностите около продажбата или прехвърлянето на дяловете или акциите си от съответните компании. Изключение ще се прави единствено за притежателите на акции на приносител, които и без това не могат да бъдат проследени.
От опозицията настояват също да бъде сложен край на оправданията от рода процедурата изисква време, с което днес се измъкват изловените, да съвместяват държавната служба с частен бизнес. Намеренията са: ако министри, депутати или магистрати забравят да декларират връзките си с частни фирми или не ги напускат навреме, да следват финансови санкции. Демократите искат да бъде затворена и другата законова вратичка - като прехвърлянето на фирмите на съпруги или близки роднини. Идеята е ограниченията да обхванат дори лица, с които управляващите живеят на семейни начала, но нямат сключен брак, колкото и трудно да се доказва това. В проекта на СДС е записано, че тези, които не са декларирали евентуален конфликт на интереси и не са се разделили с частната си работа в срок, ще връщат в полза на държавата всички получени след крайната дата заплати.
Впрочем отново, по настояване на опозицията, подобна процедура, но само за държавните служители, бе заложена в обнародвания в началото на април нов Административно-процесуален кодекс. Така вече всеки гражданин, който има правен интерес, ще може да поиска от бъдещите административни съдилища да постановят наличие на конфликт на интереси за държавни или общински чиновници. Паралелно с приемането на кодекса бе гласувана и поправка в Закона за държавния служител, с която за първи път у нас бе дадено легално определение на понятието конфликт на интереси. Според бившия премиер Филип Димитров предложените сега от него и колегите му изменения доразвиват и конкретизират разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс. Няма логика - твърди той - под ударите на закона да попадат само т. нар. дребни риби, а хората по висшите етажи на властта да минават между капките.
Колкото до исканата забрана за участие на политически назначените лица в държавни бордове, Димитров е на мнение, че тя е повече от необходима. Съдейки по оповестените от премиера Сергей Станишев данни, около 50 на сто от членовете на политическите кабинети на министрите, участват поне в един държавен борд. По думите на синия депутат съвместяването на постове във властта и в държавните предприятия е било предвидено като своеобразен бонус за ниските заплати на чиновниците. Практиката обаче е показала, че властимащите злоупотребяват с дадената им привилегия, особено в компании, които са в процедура на приватизация.
Без съмнение, в предложенията на сините има резон. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, в кабинета Станишев все още има министри, които са съдружници или акционери в частни компании. Публична тайна пък е, че търговете за обществени поръчки и конкурсите за концесии в България се печелят от близки до възложителите дружества. Още по-скандално изглеждат нещата, когато с пари от хазната облечените с власт се изявяват и като печеливши предприемачи. Достатъчно е да се припомни как фирмите на един бивш общински кмет, а сега депутат от мнозинството, имат пълен монопол върху транспорта, чистотата и комуникациите в неговия град. Ето защо не би трябвало да е особена изненада, че проектът на опозицията не среща подкрепа сред управляващите. Твърдо срещу изваждането на политически назначените лица от бордовете се обяви министърът на държавната администрация Николай Василев. Неговото становище е, че щом министрите са принципали на държавните предприятия, те би трябвало да имат и свободата да назначават техните ръководства. От своя страна заместничката му Мария Девизиева отбеляза, че предлаганите от опозицията процедури вече са залегнали в одобрения от правителството през декември миналата година Етичен кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт. Един бегъл прочит на документа показва, че това, общо взето, е така. Проблемът обаче е, че кодексът Станишев (както бе наречен от медиите) има само пожелателен характер и поне засега си остава купчина хартия. Министрите и техните заместници не само че не са се разбързали да се разделят с дяловете си в частните компании (както препоръчва кодексът), но въобще и не помислят да декларират подаръците, които получават. Доста усмивки предизвиква и изискването министрите да не назначават свои близки и роднини в подопечните им структури. Този текст не се оказа пречка за кумове, а и за съпрузи да намерят пристан в някои ведомства или в управата на апетитни държавни дружества.

Facebook logo
Бъдете с нас и във