Банкеръ Weekly

Общество и политика

Опозицията около парламента - нещо като нищо на света!

Идеологическата немощ на "различните" обрича Бойко Борисов на доживотен мандат!

S 250 8e785eb6 4901 47cb 857f 34a87465bafe

Има едни изхабени политици от 90-те години на миналия век, които основно се занимават с писане на декларации и позиции. По важни - според тях - проблеми, на които инак никой не обръща внимание. И затова те - извънпарламентарните опозиционери - продължават да си ходят по жълтите павета. Не само, защото друга настилка не познават, а и поради още една причина: сякаш ги е гнус да се гмурнат сред народните маси и да се ръкуват наред с обикновените обитатели на дълбоката глуха провинция. Без изобщо да осъзнават, че се въртят в омагьосания кръг "Колкото по-малко - толкова по-малко!" Нещо, като девизът на Мечо Пух, но с обратен знак.

 

Колкото и обитателите на дясното пространство да не искат да си признаят, те отдавна би трябвало да са извлекли поне една поука от присъствието на "червената столетница" в политическия ни живот: кой каквото и да прави, в каквато и посока да се отцепи, колкото и хора да поведе със себе си, партията кърмилница винаги е на своя пост - като побит камък!

Дали ще се казва работническа,  работническо-селска, комунистическа, социалдемократическа или социалистическа - няма никакво значение. Как ще се титулува лидерът -

вожд и учител, велик кормчия, първи или генерален секретар,

председател или бащица - също. Важно само едно: Тя да е на барикадата, перчемът ѝ да се ветрее, а ризата - винаги готова за раздиране пред вражеската амбразура - снежно бяла, току що опрана и огладена!

Ето този принцип не успяха да проумеят и "люспите", заради които т. нар. носител на новото - Съюзът на демократичните сили (СДС), се разпадна на съставните си части далеч преди да влезе в тийнейджърска възраст. И то се разпадна с такава сила, че днес никой вече не помни нито колко са били съставните му части, нито как са се казвали... 

Отцепниците от БСП (и през онези смутни и мътни години на преход, и в по-нови времена) - като се започне от Алтернативното социалистическо обединение (АСО), мине се през "Българската евролевица" (БЕЛ) на Александър Томов и „Движение 21” на Татяна Дончева, та се свърши с АБВ-то на президента Георги Първанов - и те така:

танцуваха по един сезон и потънаха в небитието.

Просто защото левият електорат се оказа по-консервативен и... по-злопаметен. А и те не успяха да предложат нищо по-различно, въпреки напъните им за модерност и съвременност. Всяко пристъпване в дясното пространство ги поставяше на скамейката на предателите, всяко омешване на шапките с либералното водеше до същия ефект. Е, успяха да съхранят тук-там по някое гнездо на привърженици и симпатизанти, но освен с избирането на няколко селски кмета и на две-три шепи общински съветници, други основания за хвалби не се виждат и чуват.

Оказа се, че острият език и злъчните критики на Татяна Дончева са недостатъчни за нещо повече от преминаването на заветната 1-процентова бариера и обзавеждането с държавна субсидия. И то толкова недостатъчни, че от регистрирането на партията ѝ  "Движение 21" - през 2011 г. - парламентарната трибуна не се е приближила до нея дори на три ръце разстояние.

Колкото до АБВ-то на Георги Първанов... Дали някой още помни, че в разгърнат вид партията се казва "Алтернатива за Българско Възраждане"?

Тази организация се пръкна на бял свят през 2014 г., след разрив между бившия лидер на БСП и два мандата президент - Георги Първанов, и тогавашния председател на БСП Сергей Станишев. Заедно с Първанов, от столетницата си тръгнаха и доста качествени професионалисти, почувствали се несигурни за кариерното си израстване на "Позитано" 20. Много скоро обаче

те осъзнаха, че са заложили на куция кон.

И толкова чевръсто зарязаха голямата политика, че вече дори и имената им човек трудно може да си спомни.

Странно е, но бащата на АБВ - Георги Първанов, също потъна вдън земя. Що се отнася до сегашния лидер на партията - Румен Петков, той продължава да е верен на себе си: повече медийни фойерверки, отколкото рационални управленски идеи и адекватни обществени позиции.

Така че фактите са си факти: от началото на кризата с коронавируса, откъм левия политически спектър се чува единствено гласът на БСП.

В дясното пространство положението е също толкова трагично.

Зелевият кочан, наричащ се все още СДС

и оглавяван от ексземеделския министър в служебното правителство на Софиянски - Румен Христов, пристана на ГЕРБ и почти напълно се претопи в партията на Бойко Борисов.

Другата дясна формация, която имаше някакъв авторитет - ДСБ, след неудачното си участие в няколко кратковременни „сини” и  „реформаторски” коалиции, вече е със затихващи функции. Независимо от абстиненцията, в която влезе след обединението с „Да, България” на Христо Иванов и "Зелените" на Владислав Панев.

Също като "Движение 21" на Татяна Дончева и АБВ-то на Георги Първанов, заявката на „Демократична България” беше амбициозна. Цели две години и кусур. Днес обаче всичко си е като преди:

има повод - има декларация, няма повод - мълчанието е злато! 

Колкото до каузите им, дефиницията им само една: клишета, които отдавна не впечатляват т. нар. широки народни маси! Борба с комунизма, долу Русия на Путин, смърт на проекта АЕЦ „Белене”, по-малко държава в бизнеса, върховенство на закона...

Отдавна никой не се вълнува дори от идеята на Христо Иванов да реформира държавното обвинение чрез кардинално орязване на правомощията на главния прокурор! Да, той, партията му и коалиционните им партньори успяха да мобилизират част от инакомислещите хора и да ги изведат на улицата в знак на протест срещу избора на Иван Гешев. От тогава обаче минаха три месеца, а широката общественост... 

Ами нищо не знае широката общественост: нито защо

без съдебна реформа няма демокрация,

нито защо прокуратурата не трябва да е в съдебната система, нито как да се борим за върховенство на закона, след като прекрасно знаем кой и по чия поръчка е писал и приел този закон (образно казано).

И още нещо интересно. В декларации и позиции до медиите, и „Демократична България”, и другите десни отломки като „Движение България на гражданите” на Меглена Кунева, дават указания какво трябва да направи правителството в сегашната ситуация. Никъде обаче не казват какво биха направили те, ако цялата власт е в ръцете им.

Разликата е деликатна, но за сметка на това - фундаментална! И понеже на т. нар. извънпарларламентарна опозиция ѝ е много удобно да не я забелязва, Бойко Борисов е обречен на доживотен мандат. Защото, като изключим БСП, която тепърва трябва да си отреже опашката, ГЕРБ дали има друг партиен "душманин"?

Facebook logo
Бъдете с нас и във