Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПОЗИЦИЯТА, КОЯТО ОБИЧА САМО СЕБЕ СИ

Българската политическа опозиция не стигна до твърдоглавия ригоризъм* на стария девиз Който не е с нас, е против нас, но остана върху нещо немного по-добро, върху логически тъждествената и политически късогледата формулировка Който не е с нас, не е с нас. Късогледа до самоубийственост...
Из Нова книга за българския народ на проф. Никола Георгиев, издадена през 1991 година.

Единствената новина за парламентарно представената опозиция в българския политически живот, която трайно задържа медийното внимание, е свързана с усилията на десницата да издигне общ кандидат за президент на изборите тази есен. Дано до официалното обявяване на началото на кампанията десните партии да успеят. Ако напомним, че до момента не се е случило нищо съществено по въпроса, рискуваме да прозвучи иронично или смешно.
Опозицията сведе своята дейност до свадливи питания по време на петъчния парламентарен контрол. Но хората едва ли гледат или слушат, въпреки че контролът се излъчва директно от държавните радио и телевизия. Другите две публични изяви на десницата са все по-слабо отразявани пресконференции и импровизирани брифинги на малката трибунка в левия кулоар на парламента.
Не че в 40-ото Народно събрание е станало нещо по волята или благодарение на опозицията. Приетите по предложение на десните текстове в един или в друг законопроект са част от работата на парламента и са нещо нормално. На практика от тази гледна точка опозицията няма проблем. Могат да се посочат поне няколко примера, включително и при обсъждането и гласуването на промените в конституцията. Проблемът на опозиционните партии, представени в законодателния орган, е друг. Той не е свързан с невъзможността за реална дейност поради стабилното мнозинство от близо 169 гласа, на което се радва управляващата коалиция БСП-НДСВ-ДПС.
От няколко месеца от политическото дясно не се е чула нито дума за
икономическата политика на управляващите
и за това как тя рефлектира върху стандарта на живот и върху доходите на хората. В подобни случаи мъдрите хора казват, че ако не можеш да промениш нещата, можеш с малко ум поне да предвидиш какво ще стане. И да го изречеш високо и ясно, ако искаш да те чуят и да ти повярват.
В последно време журналистите сякаш вършат работата на опозицията по отношение на говоренето за тези проблеми. Миналата седмица например хората узнаха от пресата и от електронните медии предвиждането на шефа на Комисията за енергийно регулиране Константин Шушулов, че парното ще поскъпне със 7-8% след около месец. Дали го чуха и прочетоха опозиционните депутати не се разбра. Пак от медиите преди десетина дни стана ясно, че България ще кандиса на увеличение на цените на природния газ с до 40 на сто от първи юли. От вестниците и от телевизионни репортажи стана ясно на какви митарства е подложен българският данъкоплатец, ако реши да се издължи към държавата. Процедурата, сравнена с деветте кръга на ада, направо опровергава смисъла на съществуването на Националната агенция по приходите, сътворена за улеснение на гражданите. Всичко това сякаш бе
пропуснато съзнателно
от десните партии. Те охотно участват или в развихрилия се през последните дни пореден скандал с досиетата, или в нестихващите вътрешни разправии заради общия кандидат за президент.
Става нещо още по-странно. Проблемите, които вълнуват много повече избирателите, са поставяни на дневен ред от хора от БСП и НДСВ. Най-острите реакции по отношение на социалната политика на правителството идват от парламентарната група на левицата. Най-активни при обсъждането на данъчните и на икономическите закони са хората на царя. Отново жълтите и червените икономисти са най-взискателни и критични, когато се заговори за бюджетната политика на кабинета. Излиза, че управляващото мнозинство има за коректив само опоненти
от собствената среда
Може би затова от трите управляващи партии приемат с насмешка и снизхождение шумните и кратки акции на опозицията. Последната, след огласяването на доклада на Европейската комисия за напредъка на България при изпълнение на изискванията за реално членство в Европейския съюз, не беше по-различна. Ден след като стана ясно, че в доклада липсва дата за приемането на страната ни в ЕС, но не липсват критики, десните в парламента поискаха няколко министерски оставки, включително и тази на премиера. И трите партии, участващи в правителството, дружно отхвърлиха призива, като към тях побърза да се присъедини и президентът. Дни преди доклада премиерът Сергей Станишев и лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски се застраховаха срещу такива искания. И двамата бетонираха разбирателството в коалицията, като обявиха, че каквото и да пише в доклада, няма да има рокади в кабинета. След това за опозицията остана
не полезен, а безсмислен ход
Ако от политическа гледна точка поведението на десницата е оправдано, защото в такива случаи е задължително ако не друго, то заявяването на позиция, от гледна точка на избирателите то едва ли е смислено. От изявленията на управляващите стана безпощадно ясно, че в правителството засега няма да има нито структурни, нито персонални промени. От изявленията на опозицията се разбра, че от ДСБ може да поискат вот на недоверие, но в ОДС смятат, че това няма да е добре за страната, поне до огласяването на новия мониторингов доклад наесен. Излиза, че в повечето, и в по-важните случаи опонентите на мнозинството в парламента са в противоречие и помежду си.
Това е хроничната болест на родната десница, която не може да се излекува вече втори мандат. Докато разправиите между бившите съпартийци се точат с години, те губят усета си за реалните проблеми на хората, а заедно с него - и общественото внимание. Едновременно с това десните партии овакантяват територията за появата на реална опозиция. Очевидно е защо там не успя да се настани Атака. Нашенските националисти,
излюпени от телевизора
не случиха нито на лидер, нито на идеология. И са на път да грабнат дистанционното и да превключат канала. Впрочем, според повечето социологически проучвания от последните месеци, вече са го направили. Загриженият за целокупното гражданство Бойко Борисов говори доста по-радикално от парламентарната опозиция. Той дори отправя закани, че ще действа. Миналия вторник например столичният градоначалник даде срок до 1 януари на правителството да влезе в час. В противен случай лично той, генералът, с партия или с ГЕРБ, ще се заеме да го бутне, предизвиквайки предсрочни парламентарни избори. Това може и да звучи хъшлашки на разумните хора, но сигурно за доста от избирателите е доста по-убедително от клишето бързи промени в най-скоро време, предпочетено от ДСБ и от ОДС.
С вторачването в своите проблеми и с поведението си на паркетна опозиция десните отварят терен и за самата левица. Или, иначе казано, дават възможност на левите да се изживеят като жизнени, демократични и отворени за всякаква критика. Това е очевидно и отбелязвано неведнъж от политическите наблюдатели. И дори не най-близката по време беда за десните. Президентът Георги Първанов от месеци се изявява като човека, най-загрижен и за социалното, и за националното, и за образователното,и за каквото още се сетите добруване на нацията.
Какво да се прави, докато някои обичат себе си и така работят против себе си, други усърдно се трудят за втория си мандат.

СОНДАЖИ В ПРОСТРАНСТВОТО
Едно вътрешно за СДС социологическо проучване от последните седмици показва, че синият електорат доста прилича на лидерите си. Това може да се каже поне за хората, улучени от анкетьорите в съответното допитване. Според него не само лидерът Петър Стоянов, но и шефът на ДСБ Иван Костов е желан за кандидат-президент в сините редици. Все пак експрезидентът води в предпочитанията с 55.3 на сто. Командира си поделя седесарската любов със столичния кмет Бойко Борисов, а някъде на опашката е лидерът на Ред, законност и справедливост, бившият конституционен съдия Георги Марков.
Според 71% от анкетираните СДС трябва да се яви на следващите избори в коалиция с други десни партии. Най-припознавани като партньори са ВМРО, ССД, Гергьовден, БЗНС- НС. ДСБ също фигурира в списъка. Синята партия има сили и сама да атакува вота, е мнението на 15 на сто от анкетираните, а 41,4% смятат, че СДС може да си взаимодейства с Бойко Борисов.

*Думата ригоризъм е от латински произход и означава прекомерно строго спазване на определено правило или на система от правила. Формално погледнато, опозицията в парламента строго спазва собствените си правила. Или по-скоро отделните десни партии в нея следват образа си, отразен в персоналното им огледало. Нищо чудно да се окаже, че извън тази сянка вече няма кой да ги последва...

Facebook logo
Бъдете с нас и във