Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПИТОМЯВАНЕТО НА ГЕРБ

След като доста време отношенията между ГЕРБ и раздробената традиционна десница се развиваха под знака на цветисти изрази като Гаргамел и мутрата - бодигард на Тодор Живков, с навлизането в предизборната година ситуацията претърпя главоломен обрат. ДСБ и СДС бързо припознаха партията на Бойко Борисов като дясна, софийският кмет пък публично се извини за солените епитети, с които ръсеше техните лидери. Започна трескава организация на съвместни опозиционни действия срещу правителството на тройната коалиция и макар да не е ясно точно какво и защо ще се прави, за пръв път от доста време вдясно се създава впечатление, че наистина искат да работят заедно. Допълнителен позитивен знак е, че се полагат усилия да се въведе и спазва някакъв ясен принцип на единодействието - чрез придържането към формата ЕНП, десните държат настрана политически скандалджии като Сидеров и Янев.
Според някои социолози поредният опит за рестартиране на дясното се възприема в обществото ако не с ентусиазъм, то поне с оптимизъм. Дори се заговори, че се полагат основите на бъдещата управляваща дясноцентристка коалиция.
Видимата причина за прекратяването на свадите вдясно бе

лавината от провали на управляващите

Отвън ги връхлетяха съкрушителният доклад на Европейската комисия, поредицата от болезнени финансови санкции и катастрофалният спад на доверието към България. За пръв път от дълго време насам във водещите европейски медии за страната бяха публикувани множество наистина убийствени за имиджа ни материали. На това управляващите отговориха с незавоалирани намеци за антибългарски заговор и неравноправно третиране. Но българите не клъвнаха - вътре в държавата се формира такава непоносимост към некадърността и най-вече към арогантността на тройната коалиция, че времето става изключително благодатно за всяка що-годе организирана опозиция.
Заявеното желание да се защитят националните интереси, като се отстранят БСП, ДПС и НДСВ от властта, обаче е твърде недостатъчно обяснение за внезапно разгорелите се взаимни топли чувства вдясно. Преди всичко, защото това добро намерение е ужасно закъсняло. Каквито пакости можеше да направи тройната коалиция, тя вече ги направи, въпреки че някои тепърва ще се усетят. Дори да допуснем, че идващият есенно-зимен сезон (времето, когато си отиват преждевременно българските правителства) наистина донесе предсрочни избори, единственото, което ще се промени, е, че някой друг ще харчи натрупания от управляващите колосален бюджетен излишък. Освен това, все още не е ясно как десните ще радикализират и оглавят антиправителствените настроения в обществото, при положение, че (най-вече в лицето на ГЕРБ) на много места упражняват местната власт, меко казано, не по най-убедителния начин.
От друга страна, самата тройна коалиция прави всичко възможно партньорите в нея дълго време да не помиришат власт. Каквито номера и да ни представят в оставащите девет месеца, нищо ново, или поне нищо хубаво няма да се роди. Дори да напусне коалицията НДСВ ще изчезне (ако някой не внесе царското движение на гръб в следващия парламент). ДПС е изправено пред уникална от доста време ситуация, при която в следващото Народно събрание ще бъде не само нежелан, а и ненужен партньор. За БСП просто отново дойде време да опере пешкира заради лакомията и интригите на основните лобита в червения холдинг на интереси. Независимо от логически абсурдните (но вероятно добре мотивирани по друг начин) твърдения, че Станишев може да бъде премиер още един или два мандата, предстои поредното доказателство, че да си кукла на конци в политиката не е нито безгрижно, нито вечно занятие.
С една дума, на тройната коалиция

остават девет месеца - ни повече, ни по-малко

Истинската интрига в ставащото днес е кой ще управлява България след юни 2009 г., а не какво ще се случи дотогава? Отговорът на този въпрос не е ясен, още по-малко еднозначен, а внезапният изблик на партньорска страст между ГЕРБ, ДСБ и СДС съвсем не предопределя конфигурацията на бъдещото управление. В момента се проиграва само един от многото варианти, който - нищо чудно - да се окаже само междинна, отвличаща вниманието маневра. Така че в следващите девет месеца могат да се случат и вероятно ще се случат още много събития. Невъзможно е едно - управляващите да си върнат доверието и подкрепата на българското общество. Затова те вече наистина не са интересни, което означава, че не заслужават вниманието на някои специализирани органи в София и Брюксел.
За да се прояснят нещата, трябва да се потърсят възможните отговори поне на два въпроса. Първо, от какви интереси са движени участниците в афишираното днес сплотяване вдясно, и второ, има ли симптоми на изграждане на реална управленска алтернатива? Последното е най-важно за българското общество, тъй като няма да има особено полза, ако една опротивяла ни триада бъде заменена от друга, която, управлявайки в духа на същата философия, също толкова бързо ще ни опротивее.

Интересите на ДСБ и СДС

са ясни - пред тях стои познатият хамлетовски въпрос. Политическото им оцеляване преминава през влизане в следващия парламент, което засега изглежда много трудна, макар и не непосилна задача. Времето обаче минава, а отговорът на съдбоносния въпрос - дали и как ще успеят да прескочат изборната бариера, не става по-убедителен. Ако съдим по поведението им, те (всъщност, не само те) са се отказали от опцията да разширят подкрепата си, като се борят за същностни промени в политическата система, в частност, в изборното законодателство. Очевидно се залага на стандартната тактика - негодуванието срещу управляващите в крайна сметка и в някаква степен води до мобилизиране на ресурси в полза на опозицията. Само че това може да се окажат сметки без кръчмаря.
Засега и СДС, и ДСБ твърдят, че ще се явяват самостоятелно на изборите догодина, което, първо, не може да се приеме за достоверно (те и много други неща твърдяха досега), и второ, дори да се коалират, нищо особено няма да се промени. Отдавна мина времето, когато механичното обединяване на отломките от дясното даваше някакъв импулс на демократичното електорално тяло.

Интересите на ГЕРБ

са доста по-сложни. Въпреки тупането по гърдите, става все по-ясно, че на партията на Борисов фатално недостига управленски потенциал. Това се отнася както до добри идеи и публични политики в различните области, така и до хората, които ще ги генерират и реализират в практиката. Все по-ясно става и че ГЕРБ се стреми към по-ясна идейно-политическа идентификация, за да избяга от задълбочаващото се впечатление, че са поредната партия от типа политическо ЕООД, и то в по-некачествен от познатите досега варианти. Което съвсем не означава, че Бойко Борисов е притиснат и едва ли не принуден да подготвя бъдеща управленска коалиция с традиционните десни. В случая е видна асиметрията на интересите и възможностите на двете страни. Докато за ДСБ и СДС ГЕРБ е единствения вариант, Борисов има резервна, при това не по-малко реалистична опция.
Ако в момента Бойко Борисов оставя на заден план идеята за бъдещо партньорство с поредната рожба на политическото инженерство на Първанов (алианса ЛИДЕР - ВМРО), това не предполага, че я е задраскал. Просто сега президентът е притиснат в ъгъла и алъш-вериша с него не е политически здравословен. Пък и Борисов разбира, че именно сега трябва да му покаже, че не е всесилният бащица, за какъвто се опитва да се представя.
Много трудно е да се прецени към настоящия момент какви ще бъдат

дългосрочните последици от прегръдката ГЕРБ, ДСБ и СДС

Например, спорно е дали признаването на ГЕРБ за водеща дясна партия ще помогне на ДСБ и СДС, най-вече от гледна точка на шансовете за влизане в следващия парламент. Вярно е, създава се впечатление, че това партньорство повишава шанса на двете доста свили се десни формации да се включат в следващото управление. Навсякъде, особено в България, това води до известно засилване на електоралната подкрепа. Но засега въпросното участие остава по-скоро в сферата на предположенията; липсват солидни аргументи, още по-малко - ясни договорености за вида и начина на неговото реализиране. Още повече, отдавна е минало времето, когато самият факт, че десницата има реален шанс да дойде на власт, можеше да ентусиазира обществото. Като оставим настрана негативния ефект от бързото обръщане на 180 градуса в оценките за Борисов и партията му (а при някои по-млади десни политици това премина в откровена безпринципност), ДСБ и СДС все още не са обяснили в името на какво (освен влизането във властта) се прави този завой.

Твърди се, че ще има алтернатива

но засега такава не е предложена и не се очертава. Липсват дори смътни очертания на нови политики, не е формулирана и принципната рамка, която да показва убедително, че една дясноцентристка коалиция би променила съществено не лицата, а философията и етиката на управление на България.
Пред десните предстои голямо изпитание, защото ГЕРБ (засега в местната власт) не демонстрира нито капацитет за правене на политики, нито личностен политически и експертен потенциал. Моделът на работа на мнозинството в Столичния общински съвет е твърде обезкуражаващ, защото това е едно много мълчаливо и много послушно на кмета мнозинство. Като изключим Борисов и Цветанов, от ГЕРБ не са успели да извадят нито един политически говорител, да не говорим за нови лица, внушаващи не просто желание за власт, а компетентност, политическа солидност и етичност.
Ако десните не предложат на българското общество достатъчно ясни и убедителни отговори, може да се окаже, че падението на управляващите е недостатъчно за възхода на опозицията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във