Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПЕРАЦИЯ НАСЛЕДНИК НАБИРА СКОРОСТ

Общественото движение Съгласие и стабилност, регистрирано в Северна Осетия, предприе кампания за организиране на референдум, който да позволи на Владимир Путин да бъде избран за трети президентски мандат. Пречка за това сега е параграф 81, точка 3 от конституцията, който забранява едно и също лице да заема поста повече от два пъти по ред. Идеята бе хвърлена в публичното пространство през април, но бе възприета повече като самореклама, тъй като общественото движение Съгласие и стабилност официално има само две хиляди членове и не се ползва с особена популярност даже в самата Северна Осетия.
Кремълската администрация вече се разграничи от тази самодейност, тиражирана напоследък активно във федералните медии. В навечерието на срещата на Групата на осемте най-развити държави в Санкт-Петербург през юли Путин едва ли би желал тази мечешка услуга да се превърне в тема на форума... Ентусиастите на стабилността смятат да открият подписка през есента, а референдумът да бъде насрочен през ноември. По закон обаче федерални референдуми не могат да се провеждат през последната година от изтичането на мандата на президента и Държавната дума и тази забрана влиза в сила на 7 декември тази година. Трябва да бъдат учредени инициативни групи в поне 45 региона и да бъдат събрани над 2 млн. подписа. Ако искат да успеят, авторите на идеята трябва да стартират още през юли, за да имат три месеца за събиране на подписите и поне още два месеца за провеждане на референдума. Времето е против тях, но акцията по-скоро трябва да насочи вниманието към приемствеността във властта. Въпросът занимава вече и самия Путин.
С открито писмо във в. Коммерсантъ общественото движение Съгласие и стабилност започна рекламната си кампания. Създава се впечатление, че зад инициаторите не стоят солидни пиар специалисти. В писмото се изказва тревога за единството и националната сигурност на федерацията, напомня се за тежките уроци от миналото. На кого ще поверим страната, кой ще продължи курса, питат риторично авторите. За тях е ясно кой може и кой трябва.
Експертите веднага потърсиха световния опит в преодоляването на конституционни казуси. Цитирани бяха законите в САЩ, България, Португалия, където съществува абсолютна забрана за трети президентски мандат. В латиноамериканските страни и Русия обаче президентът може да се кандидатира след известно прекъсване. Според председателя на Държавната дума Борис Гризлов не е изключено през 2012 г. Путин действително да се кандидатира за трети мандат. Но вероятността това да стане през 2008 г. отхвърлят както Гризлов, така и самият Путин. След дълги колебания президентът все пак внесе яснота в своя бъдещ избор. Първо Путин посочи, че не чувства достатъчно силно влечение към бизнеса и ще продължи да се занимава с политика. След това на среща с журналисти от държавния телевизионен канал Россия той заяви, че се чувства гражданин като всички останали и затова смята, че има право да се изкаже по въпроса за своя наследник.
Путин очевидно се стреми да осигури равен старт на евентуалните фаворити и вече ги разположи на ключови постове в изпълнителната власт. Те трябва сами да завоюват авторитет и доверие. Излишните фигури сред политическия елит също се премахват, за да не пречат на кампанията по осигуряване на Наследника. Така може да бъде приет и неочакваният ход с уволнението на генералния прокурор Владимир Устинов. Изказано бе предположение, че постът може да бъде зает от специалния представител на Путин за Северен Кавказ Дмитрий Козак, който веднъж вече бе спряган за евентуален титуляр. Появата му на главната линия за борба с корупцията, която може да осигури бърза популярност, обаче не бе потвърдена и сега. Най-доверените лица на президента Путин вече са по всички невралгични точки на властта - правителството, Кавказ, парламента, федералните окръзи. Всеки от тях има своя шанс.
Бившият ръководител на кремълската администрация Дмитрий Медведев стана вицепремиер и ръководи най-атрактивните и най-важните национални проекти на правителството. Министърът на отбраната Сергей Иванов също стана вицепремиер и ще управлява невиждани през последните години средства за нови въоръжения и реорганизация на военнопромишления комплекс. Дмитрий Козак е пълномощник на президента за Южния федерален окръг, където са най-размирните и сепаратистки настроени републики, а също курортните региони. Владимир Якунин ръководи железниците. Борис Гризлов - парламента. За да неутрализира борбата за влияние между различните лобита, преди две години Путин извика от Брюксел бившия министър на външната търговия Михаил Фрадков за премиер. Тези дни премиерът лично опроверга твърденията, че министърът на икономическото развитие Герман Греф ще бъде уволнен. Министерството е на правилната траектория, образно обясни Фрадков.
Според една от версиите операция Наследник трябва да отсече крайните фигури на фланга на силовите и либералите. Първият потърпевш вече е генералният прокурор Дмитрий Устинов, който заплаши със скандални разкрития за корупция сред елита. За следваща жертва бе посочен идеологът на икономическите реформи Герман Греф. Разногласията му с премиера не са тайна. На Министерството на икономическото развитие най-напред бе отнет контролът над митниците, които след кадрова чистка бяха прехвърлени на пряко подчинение на премиера Фрадков. Греф обаче предупредил президента Путин, че може да си подаде оставката. Въпреки това натискът върху него продължава, като поредните претенции са външната търговия да бъде отделена отново в самостоятелно министерство. Говори се, че ръководителят на Комитета по държавното имущество Валерий Назаров също искал да избяга от контрола на Министерството на икономическото развитие. Назаров и Греф се спречкаха относно обединяването на авиационните холдинги. Греф и министърът на транспорта застъпиха идеята за обединяване на петте авиокомпании в холдинга AiR Union, докато Назаров иска обединяване на холдинга под егидата на Аерофлот, където шеф е бившият зет на Борис Елцин - Валерий Окулов.
Влиятелни лобита се опитват да сложат ръка върху финансовите потоци, които преминават през министерството на Греф. Путин се опитва да запази равновесие между клановете. Като кандидати за уволнение слуховете посочиха правния министър Юрий Чайка, министъра на науката и образованието Александър Фурсенко и министъра на природните ресурси Юрий Трутнев. От Фурсенко са недоволни ректорите на висшите учебни заведения, а Трутнев не може да се справи със законопроектите за контрол над находищата и с ограничаването на чуждестранните инвеститори. Недоволство има и от работата на министъра на финансите Алексей Кудрин, и от министъра на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко, но те са сред любимците на Путин и оставка едва ли ги заплашва.
Назначаването на нов генерален прокурор донякъде може да подскаже накъде върви борбата за надмощие. Двете водещи лобита са на Дмитрий Медведев, който като вицепремиер продължава да контролира Газпром, и на заместник-ръководителя на кремълската администрация Игор Сечин, който е шеф на надзорния съвет на Роснефт и направлява атаката срещу старото поколение олигарси.
В борбата за властта са включени и средствата за масова информация. Появиха се съобщения, че влиятелният всекидневник Коммерсантъ ще бъде купен от Роман Абрамович. Вестникът, който принадлежеше на олигарха в изгнание Борис Березовски, в началото на тази година бе купен от бившия му съдружник Бадри Патаркацишвили. А тези дни бившият президент на СССР Михаил Горбачов и депутатът от Държавната дума Александър Лебедев купиха 49% от акциите на Новая газета. Това бе съобщено на Световния конгрес на вестникарите в Москва, където Путин бе упрекнат, че засилва контрола на държавата над медиите, а той реагира остро... Горбачов и Лебедев оставят контролния пакет от акциите на популярния вестник в ръцете на журналистите. В Русия има свобода на словото, но хората вече не се доверяват на медиите, твърди Горбачов. От радиото и вестниците той получавал обективна информация, но с телевизията не се получавало.
Опитите за преразпределяне на финансовите лостове тук неизбежно води и до преразпределяне на контрола над медиите. Ясно е, че в навечерието на битката за властта най-влиятелните лобита се въоръжават с пари и средства за въздействие върху общественото мнение. 2008 година не е толкова далеч, когато става дума за страна с такива мащаби и особености като Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във