Банкеръ Daily

Общество и политика

Омбудсманът посъветва МОН да отложи с една година промените в „малките матури“

S 250 7cfbbb4a 0d81 4530 a5e3 ce372439bd6a
S 250 085bef96 34bd 4230 8cf0 cfbcb8a7441e
S 250 dfb93e00 323c 49a0 b610 174e991bbcce

Диана Ковачева изпрати препоръка до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да бъдат отложени за следващата 2020/2021 учебна година предвидените от просветното ведомство промени в Националното външно оценяване (НВО) за учениците след 4-ти клас. Омбудсманът мотивира искането си с възникналото напрежение в обществото и множеството жалби, постъпили в институцията от родители и педагози, като най-сериозен е отпорът срещу промяната на формата на диктовката. Според промяната, предвидена от МОН, текстът за диктовката по български език и литература вече ще бъде пускан на аудиозапис, а няма да бъде четен от учител.

В сигналите си до омбудсмана родители и педагози възразяват и срещу други промени, предвидени да бъдат въведени в т.нар. „малки матури“ още този май, когато ще се проведат изпитите по български език и математика за четвъртокласниците – като удължаването на времетраенето на изпита на 60 минути, работата върху бланки, вместо ограждането на отговор, съставянето на текст в последните минути на изпита, пренасянето на отговори на отделна бланка, писането с черен химикал.

Освен това, омбудсманът пише в позицията си, че нововъведенията е редно да се правят в началото на учебната година, а не по средата. Преподавателите алармират, че вторият учебен срок вече е започнал, а учителите все още нямат достатъчно информация - липсва аудиофайл, по който да подготвят учениците, на сайта на МОН не са публикувани примерни тестове, а това правят издателствата, които „налучкват“ формата на изпита.

„Във връзка с описаното, в защита на най-добрия интерес на децата и на основание Закона за омбудсмана, се обръщам към Вас с препоръка за обмисляне на възможността въвеждането на новостите да бъде отложено за следващата 2020/2021 учебна година с оглед системата да бъде подготвена с необходимите материали, както и учителите, и учениците да са наясно своевременно с изискванията към тях“, обръща се омбудсманът към министъра на образованието Красимир Вълчев.

По-рано през деня, в телевизионно интервю Ковачева бе категорична, че нищо не налага спешното въвеждане на промените, които според експертите на МОН целят да дадат равен старт на всички ученици и са мярка за преодоляване на бъдещи неравенства чрез уеднаквяването на критериите и начина на провеждане на изпитите от НВО. "Това ще стресира изключително децата и то на фона на дискусията, която тече в обществото, дали изобщо е необходимо НВО след 4-ти клас, което всъщност измерва ефективността на учителите през децата, което отново е за тяхна сметка“, категорична бе Диана Ковачева. 

Ден по-рано на форум в сградата на омбудсмана стана ясно, че въвеждането на задължително предучилищно образование за 4-годишните деца ще струва около 100 млн. лв. годишно. Това е съобщил просветният министър Красимир Вълчев по време на дискусията, организирана от обществения посредник  доц. д-р Диана Ковачева на тема: „Възможности и предизвикателства при въвеждане на задължително предучилищно образование за четиригодишните деца“. На форума присъстваха още социалният министър Деница Сачева, родители, над 30 родителски организации, НПО-та, синдикати, представители на академичните среди, експерти и др.

Намерението на министерството е да въведе задължително предучилищно образование още от този септември, като за целта трябва да бъдат подготвени промени в училищния закон. Министър Вълчев потвърди намерението на образователното ведомство мярката да бъде въведена с отлагателен срок от около 2 г., като всяка община ще решава дали да се възползва от отсрочката и кога в рамките на 2 г. да я въведе.

Директорът на дирекция „Образование“ в Столичната община Мария Минчева информира, че за столицата недостигът на места в детските градини е за 160 четиригодишни деца, а недостигът на места в детските ясли е над 6 000. Тя съобщи още, че през тази година ще бъдат построени 5 нови детски градини, с 53 групи за 1 325 деца.  

Омбудсманът Диана Ковачева акцентира, че от анализа на жалбите до институцията във връзка със задължителното предучилищно образование за 4-годишните деца се оформят две групи становища. „Едното – на противниците на задължителността в предучилищното образование за 4-годишните, а другото – на родители и организации, които като цяло не са против, но питат готова ли е системата да поеме четиригодишните деца и да отговори адекватно на техните потребности“, подчерта доц. Ковачева.

Тя отбеляза позитивите на ранното детско развитие - формиране на езикови, социални и емоционални умения в ранна детска възраст, по-успешното вписване в социалната среда, създаването на навици и ценности на децата, по-добър старт в първи клас, превенция на ранното отпадане от училище, подкрепа за работещите родители и др.

Наред с това обаче омбудсманът постави конкретните въпроси на родители като: има ли промяна на съдържанието и методиките при работа с 4-годишните, какви са гаранциите, че няма да има деца в преход – „деца, които всъщност да са част от системата  проба – грешка“, какво ще стане с 6-годишните и дали ще напуснат предучилищните групи, за да освободят място за 4-годишните, обезпечена ли е системата с достатъчно кадри? И още: имат ли готовност самите учители да отговорят на спецификите в образованието за 4-годишните деца,  задължителността предлага ли алтернативни форми на обучение и как ще бъдат валидирани, ще бъдат ли премахнати таксите за предучилищното обучение, продължи с въпросите Диана Ковачева.

Министър Вълчев бе категоричен, че никой, включително и той, не харесва задължителните мерки, но колективният интерес е водещ и в този смисъл, задължителното образование за 4-годишните деца е най-доброто, защото в тази възраст се изграждат когнитивните езикови умения на децата. „Това е изключително важна интеграционна мярка за децата от семействата, чиито майчин език не е българският“.

По отношение на таксите, министърът посочи, че те са от най-ниските в Европа, а за общините, които ги премахнат изцяло ще се търсят възможности за компенсация.

Във връзка с недостига на кадри в системата, министър Вълчев изчисли, че са необходими допълнително около 400-500 учители, което е с 10 % повече от сега, но ще бъдат осигурени. 

В контекста на достъпността той отбеляза като проблем липсата на транспорт до отдалечените места и липсата на възможност за отделен транспорт за най-малките. 

От дискусията стана ясно, че самите учители посочват необходимост от промяна в учебните програми на университетите, които да бъдат адаптирани както към бързо променящата се среда, така и към реалните нужди на съвременните деца.

Омбудсманът беше категорична, че е много важно да има системен подход, прозрачност, активен диалог с родителите и анализ за ефикасността. Тя заяви готовността си да наблюдава изпълнението на поетите ангажименти и работата на МОН.

Facebook logo
Бъдете с нас и във