Банкеръ Weekly

Общество и политика

Оланд в задънена улица

Най-голямото изпитание за френския президент Франсоа Оланд е да прокара през парламента правителствения план за ограничаване на публичните разходи. Съмненията, че гласуването няма да мине гладко, се породиха от бойкот в редиците на собствената му Социалистическа партия. След като през миналата седмица премиерът Манюел Валс обяви пакет от мерки за бюджетни съкращения в размер на 50 млрд. евро в периода 2015-а-2017-а, законодателят Лоран Бомел го нарече "непоносим" и каза, че е "социалист, а не Оландист". Колегата му Кристиан Пол определи правителствения план като "неприемлив", сенатор Мари-Ноел Лийнеман заяви, че той е "икономическа аномалия", основана на "догмата за намаление на разходите за работна сила", и заплаши да гласува против него.


Реакцията на засега малката, но много гласовита група от социалистически депутати предоставя три алтернативи пред Оланд: да се откаже от предложения план за ограничаване на дефицита, да разчита на гласовете на опозицията или, в най-лошия случай - да се приготви за нови избори, ако пакетът от мерки бъде отхвърлен. Всъщност, за самия президент не съществува непосредствена заплаха, защото редовният му мандат изтича през 2017-а. Но кабинетът му зависи от парламента, където социалистите имат 290 депутати при изисквани 289 за абсолютно мнозинство.


Оланд обаче не би пренебрегнал факта, че популярността му направо се топи и вече е потънала до обидно ниските 18% според последното проучване на общественото мнение. Доверието сред симпатизантите на Социалистическата партия пък вече е 48 процента. Докато назначеният за премиер на 31 март Валс се радва на 58 на сто одобрение. Тази 40-процентна разлика е най-голямата в историята между действащ президент и министър-председател във Франция. Законодателят от опозицията Люк Шател определя конфигурацията като "съжителство" - термин, който се използва, когато президент и премиер са от опозиционни партии.


Париж няма особено място за маневри, защото е обвързан от европейското законодателство да снижи бюджетния дефицит поне до 3% от БВП. Данъчната тежест в страната вече е в размер на 46% от БВП (най-високият дял в еврозоната) и тя не може повече да расте. Така че единственият изход са съкращенията на разходите. В интервю за телевизионния канал "Франс 2" на 16 април Валс подчерта, че повече от 30 години французите се простират извън чергите си. И добави, че нито той, нито президентът могат да приемат подобно положение.


Тригодишният пакет от мерки на министър-председателя предвижда замразяване на средствата за социални осигуровки, откъдето системата ще може да спести 11 млрд. евро; намаление на разходите за здравеопазване, с което ще бъдат съхранени други 10 млрд. евро; ограничение на харчовете на местните управи ще осигури още 11 млрд. евро и орязване на държавните разходи за администрацията с 18 млрд. евро. Зад тези инициативи се крият замразяване на заплатите на държавните служители и на пенсионираните до 2017-а. В областта на здравеопазването спестяванията могат да дойдат от намаление на броя на операциите, използването на повече лекарства без рецепта и подобряване на организацията на дейността чрез по-кратък болничен престой на пациентите.


Депутатът Карин Бергер коментира, че "социалистите ще попаднат в реална невъзможност да се обединят зад този план в сегашния му вид". Това наложи спешна среща между социалистическите законодатели и премиера Валс на 23 април, за да се обсъди алтернативен набор от мерки за намаление на разходите. Сред тях е предложението да се отложи с една година намалението на данъците за едрия бизнес. Същия ден финансовият министър Мишел Сапен представи правителствения план на финансовата парламентарна комисия. След приемането на окончателния вариант на планираните съкращения на разходите документът трябва да бъде изпратен за одобрение в Брюксел. А френският парламент ще го гласува на 29 април. Независимо от изхода на гласуването профсъюзите на държавните чиновници свикаха стачка на 15 май.


Френският кабинет попадна в капана на обещанията на Оланд да понижи данъците на бизнеса, от една страна, и да намали бюджетния дефицит, от друга. Всъщност бюджетният недостиг на страната трябваше да слезе до 3% от БВП още миналата година, но впоследствие получи отсрочка от Брюксел това да стане през 2015-а. Според последните икономически данни обаче бюджетното съкращение може да не се получи навреме за пореден път. Бюджетният дефицит през 2013-а беше 4.3% от БВП при планирани 4.1 процента. Предвижданията за тази година са за недостиг в размер на 3.6%, което също е доста съмнително, че ще бъде постигнато.


Нищо чудно обаче депутатите социалисти да подкрепят правителството на 29 април, защото в противен случай рискуват провала му. А подобен сценарий би подкопал още повече позициите на Социалистическата партия точно преди изборите за Европейски парламент, за които сондажите на общественото мнение показват, че политическата сила се нарежда след опозиционната дясна партия UMP и дори след Националния фронт на Марин Льо Пен. Всъщност националистите могат да спечелят 20 от общо 74-те отредени за Франция депутатски места в Европарламента и да се превърнат в първата национална политическа сила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във