Банкеръ Weekly

Общество и политика

Оланд няма смелостта на Шрьодер

Президентът на Франция Франсоа Оланд подкрепи споразумението между местните бизнес лидери и три профсъюзни организации, постигнато в късните вечерни часове на 11 януари в Париж. То дава право на фирмите да намаляват работното време и заплатите, когато търсенето намалее, задължава ги да разширят обсега на покритие на обезщетенията при безработица и за отпуски по болест, увеличава данъците по краткосрочните контракти и отрежда на представители на работниците място в бордовете на големите компании.


Сделката ще помогне за създаването на нови работни места и същевременно ще защити служителите. Тя трябва да ограничи и ръста на временните трудови договори, които бяха предпочитаният вариант за френския бизнес напоследък. От пет на две години се намалява срокът, в който освободените от работа имат право да оспорват по съдебен ред уволненията. Фирмените ръководители пък се съгласиха повечето временни договори да гарантират минимум 24 работни часа седмично. Работодателите получават и право да преназначават при нужда хора на други длъжности.


Френският министър на труда Мишел Сапен определи на 13 януари резултатите като исторически, въпреки че два национални профсъюза отказаха да ги подкрепят. А президентът Оланд нарече споразумението успех за социалния диалог.


Според икономисти промените няма да доведат до мигновен спад на безработицата (която през ноември е била 10.5 процента). От една страна, на бизнеса ще му е необходимо време, за да извлече полза от новите договорености. От друга - профсъюзите, които не подкрепят сделката, може да оспорят приложението й.


Оланд стана инициатор на преговорите в опит да спре продължаващото вече 19 месеца увеличение на молбите за обезщетения при безработица и да подобри конкурентната мощ на френската икономика. Дебатите имаха задача да либерализират френския трудов пазар, чиято запазена марка е 35-часовата работна седмица и да го направят по-гъвкав.


След като миналата година подсигури данъчен кредит от 20 млрд. евро за бизнеса, преговорите за реформирането на пазара на труда бяха вторият основен стълб на програмата на Оланд за засилване на френската конкурентоспособност. Двата профсъюза FO иCGTобаче са против споразумението с работодателите, защото смятат, че то ще насърчи сключването на краткосрочни трудови договори, които не гарантират работните места на наетите.


Европейската комисия и МВФ отдавна притискат Париж да положи повече усилия за повишаване на конкурнтоспособността на местното стопанство, както направи Германия преди десетина година и в каквато насока сега работи Испания. Еврокомисията трябва да публикува новата си оценка за френската икономическа политика на 22 февруари.


Политически наблюдатели отбелязват, че Оланд няма куража на последния социалдемократически лидер на Германия Герхард Шрьодер - автор на пакета от мерки, добили популярност под името Програма 2010. В хода на изпълнението й от 2003-а нататък Шрьодер намали данъците, обезщетенията при безработица и здравните услуги. Според експерти това е най-голямата промяна на германската система за социално осигуряване от Втората световна война насам. Тя качи безработицата в Германия от 9.5% през 2003-а на 11.4% през 2005-а и коства поста на Шрьодер. Но от юли 2010-а германската безработица е под 7%, а страната е натрупала търговски излишък за общо 1.1 трлн. евро от 2005-а досега. (Излишъкът по текущата сметка на Германия през 2011-а е бил 5.7% от БВП, по данни на статистическата служба на Европейския съюз.) Оланд обаче трудно взема важни решения и няма смелост да ги отстоява. За последен път Франция е имала търговски излишък през 2004-а, а 2011-а приключва с дефицит по текущата си сметка в размер на 2.2% от БВП.

Facebook logo
Бъдете с нас и във