Банкеръ Weekly

Общество и политика

Ой, розо, цвеке македонско, и за теб ли ке се тепаме?

"Зема на ружи, рози и ултрендафили", под това заглавие "цъфна" през седмицата македонският вестник "Дневник". Публикацията е част от национална екологична кампания за масово засаждане на рози във всички градове оттатък Вардаро, озаглавена "Македония - страна на розите". В нея първо щели да се включат кметовете на Скопие и скопската община Аеродром - Коце Траяновски и Ивица Коневски, министри, бизнесмени, неправителствени организации, ученици и граждани.


Рози щели да бъдат засадени в около 50 общини в страната, а учениците ще се включат в кампанията с изложби на свои творби на тема "Роза". Парите, събрани от продажба на произведенията им, щели бъдат употребени за купуване на разсад за училищните дворове. А сега де? Какво пак са си наумили потомците на Македон Велики? Ако най-накрая са осъзнали българския си корен - само може да възкликнем: аферим, машала, ашколсун! Защото, според историческите справки, розата е едно от най-древните растения на земята, култивирано за първи път в Централна Азия - прародината на древните българи.


След това маслодайната роза пък е пренесена в България от Мала Азия още в началото на турското робството и засадена най-напред в околностите на днешния град Шипка. Затова и името на града идва от старобългарското название на розата "шипък". Турците го наричат "шипкхъ". Действително във всички стари турски регистри, които се пазят в ориенталския отдел на Националната библиотека "Кирил и Методий", то е записано така: 1472 г. - "шипкъхъ", 1632 г. - "дербенд шипкъхъ", 1875 г. - "шипкъ".


На 29 май 1893 г. се появява и карта на Розовата долина с център Казанлък и създател - Теодор Шипков. Първите писменни сведения за комерсиално отглеждане на рози у нас са от ХVII век, паралелно в Одринско, и в село Войнягово , Карловско. Внезапният бум на търсенето на розовото масло набързо организира българите да превърнат цветето, което досега са гледали само в градините си, във средство за препитание. В течение на годините розовото масло е наречено течното злато, защото един мускал от него е бил равен на теглото си в злато. Всичко това набързо осигурява материалното благосъстояние на региона и превръща българите в световен лидер по отглеждане на растение, познато им от хиляди години още от прародината им Балхара в Средна Азия. В последните години розата се превърна в национален символ на България - който не вярва, може да погледне туристическите ни лога през последните години - където красивото цвете неизменно присъства.


Толкоз с историческия курс по ограмотяване. Дано и македоноидите да са го минали. Обаче ако не са? Току-виж, година-две след кампанията, вече са обявили териториални претенции към Казанлък, че и към цялата розова долина. За скептично гледащите на подобни аспирации ще припомним, че преди известно време, пак в македонския "Дневник", се появи статия със заглавие "Пиринска мома го води Бразил". Въпросното четиво всъщност разясняваше произхода на новия президент на Бразилия Дилма Русеф и в него се казваше че бащата на Русеф - Петър Стефанов Русев, е роден в Габрово, което било в Пиринска Македония. Така де - където е Габрово, там и Казанлък - един Балкан ги дели!


С "розовите" претенции на съседите ни вицът за екскурзовода, който пояснява на група туристи забележителностите на Скопие, сигурно ще претърпи следната трансформация: "Вляво виждате фонтан от ХVII век, паметникът който се строи зад него в момента, е от ХIV век, а розите са ни от времето на Александър Македонски, който ги е донесъл от Мала Азия."


Най-интересното обаче е, че промоцията на трендафила в Македония се базирала на научни резултати от изследване за присъствието на олово и други тежки метали в Скопие. А розата имала изключителна способност да задържа и натрупва именно тези вредни вещества. След тази ключова информация за състоянието на околната среда в близост до македонския стиропоров барок май вече си обяснявам някои умопомрачителни решения на управляващите в мак-столицата. Дано и това с розите да не се окаже някое от тях.


Щото се сещам за приказката за оня наследник на Александър Велики, дето като чул, че вече находчиви бизнесмени продават парцели на Луната, възкликнал патриотично: "Ой, ти Луно, Луно, земьо македонска! И за теб ли ке се тепаме!" Като нищо ще започне втора война на розите - само ще трябва да се разберем кой ще го играе рода Ланкастър и кой - Йорк.

Facebook logo
Бъдете с нас и във