Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОГРАНИЧЕНИЯТА В ЗАКОНА ЗА ДОСИЕТАТА ТРЯБВА ДА СА ПО-МАЛКО

Г-н Борисов, защо все още част от архива на бившата Държавна сигурност не е на разположение на Комисията по досиетата?
- Причината е, че нямаме сграда, където да съхраняваме цялата информация. Ако Министерският съвет стриктно се съобразяваше с постановките на закона, вече можеше да сме решили този проблем и да приберем останалата част от архива. Така ще бъде сложен край и на приказките, че има машинации, когато службите ни предават документите. Папките, които трябва да получим от Министерството на вътрешните работи, са огромни. Документите, които са от Национална разузнавателна служба и от Военното контраразузнаване, също не са малки по обем. Когато ги получим, ще отпадне всяка възможност някой да е забравил, нарочно или без да иска, да изпрати някоя папка. Освен това справките ще могат да се правят автоматично - за ден или два, а не за две седмици, както е сега.
Как гледате на евентуална ревизия в Закона за досиетата, която да предотврати оповестяването на имената на действащи дипломати, бивши сътрудници на Държавна сигурност, както поиска вътрешният министър Румен Петков?
- Аз съм на противоположната позиция. Законът бе приет в парламента с голямо мнозинство, а комисията, която го изработи, дълго време се консултираше с експерти и специалисти. Тъй като работя с него, мога да кажа, че е направен така, че да няма конфликт за начините, по които се доказва принадлежност към бившите служби за сигурност. Не са малко случаите на шантаж от различни хора, които притежават досиета. Самият факт, че се размахват заплахи, говори, че проблемът е сериозен. Ако трябва да се промени законът, то нека да е посока на разширяване на това, което се разкрива. Особено в частта, засягаща публичните дейности. Защото хората, извършвали такава дейност преди 19 декември 2006-а, няма да бъдат проверени. По този начин се пропускат 17 години, които са период на бурни промени. За мен няма логика да е така.
Оказван ли е политически натиск върху членове на вашата комисия да не разкриват имената на публични личности, които са били свързани с Държавна сигурност?
- Директно не, с изключение на различни изказвания на някои министри в медиите, ако приемем, че те може да се приемат за натиск. В комисията сме представители на отделни политически партии и би могло да се допусне, че някой от нас е притискан от партията, която го е изпратила. Но такива теми не са разисквани в разговорите между мен и мои колеги. За себе си категорично твърдя, че съм оставен на съвестта си.
А има ли случаи, при които ви е отказвана информация - било от службите за сигурност, било от физически и юридически лица?
- Със службите сме имали проблеми с недостатъчно информация за дадено лице, което ни е пречило да се произнесем категорично. Но при повторно изпращане на писмо или посещение на място от наши представители сме получавали тези допълнителни данни. Подобни случаи се дължат по-скоро на недостатъчно сработване между институциите. Постепенно обаче свикваме с това, че ние сме поставени да изпълним един закон, а те са органи, които трябва да ни помогнат да си свършим работата.
Често ли получавате мотивирани предложения от службите да не бъдат разкривани данни за дадено лице?
- Не бих казал често, но получаваме и ние уважаваме желанието на службите да запазят някого в тайна. Няма оплаквания срещу нас от тяхна страна. Единствените, които ни атакуват, са политиците. Лично аз смятам нападките за неоснователни, а те понякога се изразяват и в доста цветисти изрази по адрес на комисията. Досега срещу нас са заведение четири дела от граждани. Други пък са изпадали в комичната ситуация да водят със себе си оперативния работник, който трябва да докаже, че това, което е писал, не е вярно. Законът обаче е такъв, че не преследва сътрудниците на Държавна сигурност, а действа като лакмус, който да определи дали обществото вярва на тези хора и дали ги приема за свои ръководители. Можем да ги оценяваме, но без да ги преследваме. Мнозина се отказаха да водят дела срещу решенията на комисията, защото трябва да се борят само срещу факти, а не срещу нечие лично мнение. От друга страна, всеки може да подаде заявление за предварителна проверка, ако иска да прекрати подмятания по свой адрес дали е бил, или не сътрудник на ДС. Такава молба подаде новоизбраният ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия инж. Добрин Денев. Той беше проверен и му беше издадено удостоверение, че за него няма данни в архива на службата. При подобна предварителна проверка, поискана от КТ Подкрепа, стана ясно, че секретарят на профсъюза Олег Чулев е бил съпричастен към Държавна сигурност.
Предстои проверка на хора, работещи в държавни, социологически, рекламни агенции и медии. Кога ще са готови резултатите от нея?
- Първо, трябва да видим колко дълъг ще е списъкът с хора, които трябва да проверим. После ще го изпратим до службите и те ще ни изпратят данни за лицата. Предполагам, че около 20 март ще можем да се произнесем. Ако има някакво забавяне, то ще е единствено да прецизираме максимално информацията, с която разполагаме.
Тези 29 хил. архивни документи, унищожени през 1990 г. по заповед на ген. Атанас Семерджиев, безвъзвратно ли са загубени, или могат да бъдат открити копия?
- Една архивна единица може да съдържа повече от едно дело, например лично и работно, а 29 хиляди са огромно количество документи. Работното дело се изгражда от оперативния работник, който наблюдава и който е вербувал лицето Х. Личното дело се състои от документи, собственоръчно написани от вербувания.
Когато през 1990 г. е издадена заповедта на Семерджиев, в регионалните звена унищожават документите с протоколи. Картотеките в централното управление ни дават само информация, че тези дела са съществували. Има, разбира се и отделни случаи, когато на дадено лице са изчезнали документите от МВР, а ние ги намираме в Национална разузнавателна служба. Има такива примери, но те не са толкова фрапантни. Знаем, че според инструкциите, които са съществували, всички са пращали по едно копие в МВР, но и там са унищожавани документи.
Добихте ли вече представа за бюджета, с който е разполагала ДС?
- Не сме попадали на такива документи, но мога да кажа, че става дума за почти неограничени средства. Системата на Държавна сигурност е била добре измислена и почти всеобхватна. Тоталитарният бюджет е можел да им прехвърля толкова пари, колкото са им нужни.
За самата Комисия по досиетата и цялата й администрация от над 100 човека колко пари отделя сега държавата?
- За миналата година имахме сравнително малък, но достатъчен бюджет. За тази ще разполагаме с около 5-6 милиона лева, но значителна част от тях ще са за нова сграда в Банкя. Ние сме изключително внимателно наблюдавани и няма как да разполагаме с необосновано големи средства.
В правилника за работата ви е записано, че си сътрудничите със сродни чуждестранни и международни организации. В какво се изразява взаимодействието с тях?
- В края на 2007-а наши представители бяха на международна конференция в Румъния, но до този момент не сме имали други международни изяви. Причината е, че до неотдавна институцията се помещаваше в малки, тесни и преотстъпени стаи в парламента. На 7 април обаче организираме международен форум, свързан с една година от създаването на комисията. Тогава ще издадем и първия брой на бюлетина, който по закон трябва да публикуваме. Конференцията ще е еднодневна, но на нея ще бъдат поканени представители на всички сродни организации от бившите социалистически държави. По време на срещата смятаме не само да почерпим опит от колегите си, но и да дадем възможност на журналисти и общественици лично да ги попитат те как работят. В бъдеще би могла да се установи и практика да си разменяме документи, което досега не е правено. Тепърва ще си сътрудничим и това, смятам, ще е много полезно. А и така ще се разберат истини, които иначе биха останали неразкрити. Интересът от страна на гражданите е наистина огромен. В Комисията постъпват десетки молби на български емигранти, които отделят време от отпуската си специално да дойдат и да видят досието си.
Разговора води Теодора Камбурова

Румен Борисов е роден на 11 август 1958 година. През 1982-ра завършва История във Великотърновския университет Св. Кирил и Методий, а през 1998-а и Връзки с обществеността в СУ Св. Климент Охридски. Владее английски, френски и руски език. От 2001 до 2003 г. е парламентарен секретар в Министерството на отбраната. От 2007-а е секретар на Комисията по досиетата от квотата на НДСВ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във