Банкеръ Daily

Общество и политика

Одит в Агенцията по вписванията разкри големи пропуски

Сметната палата даде десет препоръки на министъра на правосъдието и шест препоръки на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, които трябва да бъдат изпълнени до една година.

Сметната палата обяви, че е извършила  одит „Ефективност на организацията и контрола на дейностите по водене и съхраняване на поддържаните от Агенцията по вписванията регистри“ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Основният извод от него е, че действията на Агенцията по вписванията не са ефективни в няколко направления, сред които е защитата на личните данни и фактът, че все още не е създаден имотен регистър. 

Сметната палата даде десет препоръки на министъра на правосъдието и шест препоръки на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, които трябва да бъдат изпълнени до една година.

Пропуски, които трябва да се решат до една година: 

Осигуряването на защитата на личните данни. Агенцията е администратор на лични данни, а не гарантира спазването на принципите и изискванията на Общия регламент за защита на данните. Агенцията по вписванията предоставя незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги поиска, без заличаване на личните данни, съдържащи се в тях. Така личните данни на повече от едно лице в актовете – за имотно състояние, имена, ЕГН, съпружески и родствени взаимоотношения, подписи и др., могат да станат обект на злоупотреба и да се нарушат правата на субектите на тези данни.

Създаването на имотен регистър. Още не е създаден имотен регистър с кадастралните карти съгласно изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Въпреки че до края на 2020 г. 96,29 на сто от територията на страната вече има одобрени кадастрални карти и регистри, към  август 2020 г. министърът на правосъдието е издал заповеди за откриване на производство по създаване на имотен регистър само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113 .

 Съществен проблем е, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Това ограничава възможността ефективно да се организира и контролира работата по създаването, воденето и архивирането на имотния регистър.

 Осигуряването на връзка с платформата за автоматизиран обмен на данни между търговските регистри на страните-членки. В нарушение на Директива 2012/17/ЕС и на законовите изисквания, не е осигурена връзка на Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел със системата BRIS. Това е системата, която осъществява свързване на търговските регистри на страните-членки на ЕС и им позволява да обменят трансгранични съобщения относно сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правосъдие - да получават многоезична информация относно дружествата от ЕС. Системата функционира от юни 2017 г., като е определен краен срок за свързване на националните бизнес регистри на държавите-членки на ЕС с BRIS - 8 юни 2017 г. Пет месеца след изтичането на срока, Агенцията по вписванията сключва договор за необходимото за целта надграждане на Търговския регистър в рамките на проект, финансиран със средства от ЕС. Изпълнението на договора  е удължено с 6 месеца, след това с още два, а когато приключва, се оказва, че свързването на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с платформата на BRIS не може да бъде осъществено. Към 30 ноември 2020 г. България все още не е присъединена към платформата на BRIS и има риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС;

Своевременното обявяване на годишните финансови отчети в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Констатирано е значително забавяне на процеса по обявяване на годишните финансови отчети в периода 2017 - май 2020 г., въпреки предприетите действия за ограничаване на административната тежест за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които не осъществяват дейност и създадената вътрешна организация за обработване на заявленията;

Създаването на публичен регистър на особените залози и прехвърлянето на дейността от Министерството на правосъдието в Агенцията по вписванията. Срокът е 01.01.2022 г., забавя се издаването на предвидения в Закона за особените залози подзаконов акт, което възпрепятства процеса по прехвърляне дейността по воденето на Централния регистър на особените залози от Министерството на правосъдието към Агенцията по вписванията;

Други съществени проблеми са:

- Принципът за разходоориентираност и обоснованост на държавните такси по Закона за държавните такси не е прилаган последователно при определянето на размера на таксите, които Агенцията по вписванията събира. Размерът на събраните такси превишава 2 пъти размера на утвърдените по бюджета средства за разходи на Агенцията в периода 2017-2019 г. Въпреки това дейността й остава недофинансирана, защото утвърдените от Министерството на правосъдието разходи са близо 3 пъти по-ниски от поисканите от Агенцията по вписванията. Необходимите средства за създаването на имотния регистър в размер на 36 млн. лв. не са осигурени нито за 2017 г., нито за 2018 г., нито за 2019 г.

- Недостатъчен сграден фонд, който да отговаря на изискванията за изпълнение на дейността и за стратегически обект от значение за националната сигурност. Помещенията, които се използват в Централното управление на Агенцията по вписванията за съхранение на документи и огромен архивен фонд, са недостатъчни. За целта се преустройват гаражни клетки, коридори и част от работните помещения, което не отговаря на нормативните изисквания. Електрическата инсталация се ползва общо от Агенцията по вписванията и собствениците на жилищни имоти в сградата. Липсват и необходимите помещения за физическото преместване на служителите и архива на Централния регистър на особените залози.

-Проблеми с човешките ресурси. За периода 2017 г. – 2019 г. ръководството на дирекцията е сменяно 7 пъти, директорът на най-голямата регионална дирекция - в София, 5 пъти. Анализът на извършените промени в числеността на персонала показва, че те не са обвързани с добавянето на нови отговорности и задължения. Например, при възникване на задължението за деклариране и обявяване на действителните собственици в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел през 2019 г. числеността на ГД „Регистри“ е намалена с 3 щатни бройки, а на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация“  не е променена. При създаването на Регистър на имуществените отношения на съпрузите  през 2010 г. числеността и на двете дирекции е намалена съответно с 9 и с 6 щатни бройки. В резултат на липсата на адекватна оценка на необходимите човешки ресурси, се наложило да се назначават специалисти по ПМС № 66.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във