Банкеръ Weekly

Общество и политика

Обучаваме учители срещу 6800 лв. на калпак

Образователното ведомство вади 9.16 млн. лв. за едногодишни курсове на 1330 души по проекта Квалификация на педагогическите специалисти

Напоследък учителите май са единствената гилдия, абонирана за що-годе добри държавни новини. Вероятно заради страх от съсловен наказателен вот, финансовият министър Симеон Дянков прежали допълнителни 100 млн. лв. за образованието ни, в резултат на което учителските заплати ще бъдат увеличени с 11% след Нова година. С повишението младите преподаватели вече ще получават 500 лв., доходът на старшите скача до 530 лв., а главните ще царуват с 580 лева. Друг е въпросът, че подобна надбавка на практика компенсира само натрупаната през последните три години инфлация, а с нея учителите не могат да си купят дори ново сако или обувки. Но все пак увеличението, макар и символично, си остава химера за много други държавни служители.


След дълго техническо доизпипване Министерството на образованието най-накрая отвори и първата обществана поръчка за Квалификация на педагогическите специалисти. Проектът ще бъде осъществен по оперативната програма Развитие на човешките ресурси. Целта му е до края на 2014-а 42 230 учители, 1500 помощник-директори по учебната дейност и 2200 директори на училища и детски градини да преминат обучения за повишаване на професионалните си умения. Те ще надграждат в научната, педагогическата, методическата и управленската си подготовка, и ще бъдат мотивирани да се самоусъвършенстват, колкото и трудно в сегашните условия да е това. Основната целева група на начинанието, което


ще глътне общо 75 млн. лв.

nbsp;


са младите учители до 35-годишна възраст. Според проучванията на образователното ведомство именно те са най-слабо мотивирани. Към 80 % от преподавателите пък не знаели как да се справят в случай на насилие в училище, а повече от две трети срещат трудности при работа с деца с увреждания.


Чудесно е, че държавата иска да повиши квалификацията на младите педагози и да ги задържи в професията. Данните на Националния статистически институт показват, че за последните десет години преподавателите до 35 години в детските градини, общообразователните и професионалните училища са намалели от около 25 хиляди до 8740 души. Това значи, че системата в най-скоро време ще търси кадри под дърво и камък. Лошото е, че едва ли точно въпросните около 10% от педагозите се нуждаят от приоритетна подкрепа. Младите учители току-що са излезли от университетските скамейки и би следвало да са най-мотивираните, енергични и добре подготвени по съвременни образователни методики. Изглежда твърде неуместно наливането на десетки милиони в преобучението им и връщането им там, откъдето идват. По този начин държавата плаща втори път за тяхното висше образование и въпреки това не може да си гарантира, че ще ги задържи на работа с тези ниски заплати. Може би поради тази причини главна цел на мултимилионния проект би следвало да са учителите между 35- и 50-годишна възраст, които са били


обучавани по остарели системи

nbsp;


във вузовете, повечето от тях

не знаят чужди езици и са технически по-неграмотни от учениците си. В по-късни етапи за учителите от всички възрасти са предвидени предимно модули от 32 часа обучение и 2 часа индивидуални консултации. А те няма да подобрят кой знае колко компетентностите им.


Конкретно, проектът Квалификация на педагогическите специалисти ще започне с едногодишни специализиращи обучения по чужди езици, по информационни технологии, с подготовка на детски учители и с курс, гарантиращ учителска тапия за общо 1330 души, класирани в графата млади кадри. За кандидатите, които ще се борят за изпълнението на четирите обособени позиции по обществената поръчка, образователното ведомство е приготвило сумата от 9.16 млн. лева. Най-много пари ще прибере университет или консорциум, които спечели правото да подготви преподаватели по aнглийски, испански, италиански, немски, руски и френски език. За изработване на учебни планове, курс по съответния език, лингвистика, обучение по културни и литературни течения, приложение на информационните технологии в езиковото обучение, както и за други екстри прогнозно са заделени общо 4.53 млн. лв. за 600 души. Тоест 12-месечният курс на всеки един от тях по проект е оценен на рекордните 7550 лева. За сравнение, четириезиково годишното обучение по чуждестранни филологии в СУ Св. Климент Охридски степен бакалавър струва 2000 лв. за държавната поръчка и 6436 лв. за платените студенти. С други думи, Алма Матер би могла с въпросните 4.53 млн. лв. да приеме с 2265 студенти повече в езиковите си филологии. Които един ден биха излезли далеч по-комплексно подготвени да помогнат на образованието ни, отколкото преквалифицираните им колеги. Друг е въпросът, че повечето от учителите ще бъдат насочени към английската филология, а по-малко от 200 ще покрият испански, италиански, немски, руски и френски езици. При разумно планиране на средствата в схемата биха могли да бъдат включени актуалните славянски и скандинавски филологии, португалски, както и икономически обоснованите китаистика, кореистика, японистика и индология. Тези езици навлизат все по-масирано в развитите образователни системи, а ние продължаваме да ги пренебрегваме.


Курсът за преквалификацията на 310 в начални и детски учители пък може да струва по 5611 лв. на парче. В същото време обучението в Софийския университет по педагогически дисциплини е


едно от най-евтините - 340 лв.

nbsp;


за редовното и 1033 лв. за задочното. В случая отново се получава едно разминаване от 4500 лв., което няма как да бъде икономически обосновано.


В условията за кандидатстване на 300-те желаещи да станат учители по информатика поне са изключени професионалистите в сектора, но разходната норма от 7009 лв. на глава (общо 2.1 млн. лв.) продължава да е нереално висока. Горе-долу толкова струва едно платено висше образование по тази специалност.


Последният модул, по който 120 души с практически педагогически опит, но без квалификация учител ще вземат тапия, е по-скоро недооценен. Хиляди завършващи вузовете студенти по бюрократични причини срещат трудности да се реализират като учители и би следвало да бъдат по-сериозно стимулирани.


Ако излезем от чисто финансовия аспект, в критериите за участие по програмата се виждат редица дразнещи пропуски, допуснати главно поради остарялата нормативна база на образователната ни система. Така например учителите от детските градини нямат право да се включат в едногодишните обучения по чужд език и информационни технологии, тъй като според Наредба № 4 от 2000-ата година чуждият език и дигиталните умения не са заложени в предучилищното възпитание на децата. А много от пет- и шестгодишните в днешно време боравят с компютър и говорят английски по-добре от бащите и майките си. Ето защо министерството на Сергей Игнатов очевидно трябва да актуализира документите си и да прецизира приоритетите си, за да не хвърля пари на вятъра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във