Банкеръ Daily

Общество и политика

Общинските съвети – последна грижа на партиите

Александър МАРИНОВ

 

Подчертахме в предходен анализ, че през последните години дойде ли време за местни избори, вниманието на обществото е приковано към избора на кметовете, докато излъчването на съветниците в общинските органи на самоуправление и начинът, по който се формират мнозинствата в тях, остават в сянка. Напразно – именно тук е съсредоточена истинската власт на местно равнище . Кметът като орган на изпълнителната власт – въпреки че има важни правомощия - действа съобразно решенията на съветниците, които на свой ред са призвани да разработват и да приемат общинските политики.

На теория тази политическа дейност (а тя е именно политическа, а не експертна) трябва да се извършва в интерес на членовете на местната общност. На практика се оказва обаче, че в последно време съветниците и кметовете на много места, независимо от партийната си принадлежност, се грижат главно за своите лични, семейни и лобистки интереси. А незаинтересоваността на обществото към състава   на общинските съвети, към работата им  и към контрола над тях  е много удобна за недобросъвестните местни властници.

Както и при избора на кметовете, има съществени разминавания между предписанията на политическата наука, мераците на политическите партии и действителността, която единствено има значение за хората.

По каноните на демокрацията местната политика, респективно – участието в местните избори и спечеленото доверие на хората би трябвало да бъде основен критерий за оценка на политическите партии и техните ръководители на различни нива. У нас нещата отдавна са се размили до такава  степен, че победени на местни избори няма – има само победители. Всяка партия изнася аргументи и факти, които имат една-единствена цел – да докажат успеха на съответното партийно ръководство. А  все по-често – и да се намери повод да бъдат  низвергнати  някои неудобни местни фактори. Едни се хвалят с броя на спечелените кметски мандати, други – със съответните показатели при съветниците, трети обръщат внимание на ръста на процентите в сравнение с минала година или на други избори. А всички заедно удобно пропускат, че отдавна местните избори са се превърнали в игра без каквито и да е правила, най-вече – от гледна точка на начина, по който се  явяват  на вота партиите и сключваните от тях коалиции. През изтичащия мандат на общинската власт в страната има невъобразимо разнообразие от такива местни коалиции, повечето от които нямат нищо общо с установените отношения между партиите на национално ниво, а често са направо абсурдни.

Вярно е, че рядко подобни греховни политически съюзи се обявяват предварително. За пред хората партиите и техните кандидати се нападат в предизборната кампания и възмутено отхвърлят всяко допускане за съглашателство. Минат ли изборите обаче , започват пазарлъците за явно или неявно сътрудничество в името на частни интереси. В интерес на истината, за този политически промискуитет пряка вина не носят партиите и техните централни ръководства - тях просто никой не ги пита. Години наред феодализацията на местната власт е довела до своеобразен мълчалив пакт между партийните цетрали и местните организации – отгоре не пречат на безпринципните сделки по места, а отдолу се ангажират със съответния принос за електоралното (а и друго) „снабдяване” на ръководствата, когато дойде време за избори от национален мащаб.

Поради куп политически, икономически и социални тенденции (все негативни) хората, особено в средните и малките общини, станаха силно зависими от местната власт. Поради това контролът върху тази власт дава възможност за прилагане на разнообразни средства за недемократичен натиск върху избирателите. Разбира се, партиите не са единствените играчи в тази мръсна игра. През последните три-четири мандата се засили влиянието на местните бизнес лобита, оскъдно маскирани със смокиновите листа на псевдополитически (и още по-псевдогражански) „Коалиции за напредък на община Х”.

Вярно е, че възходът на ГЕРБ и постепенното тотално овладяване на властта привидно изтласка местните бизнес коалиции. Но само привидно. Фактически, те се вляха в най-силната партия, но под повърхността продължиха да се грижат за своите интереси. Промяната бе само в това, че бяха принудени да отчисляват значителна част от придобивките си нагоре. Някои обаче започнаха да се ослушват и именно този тип прегрешения (а не некомпетентното и корумпирано управление) бяха причина за низвергването на редица от досегашните местни управници.

В редица случаи на практика местните лобита изцяло подмениха партийните структури и си присвоиха правото да провеждат политика, която е вредна за партията. Типичен пример е решението на местната структура на ГЕРБ в община Божурище да „потвърди доверието си” и да издигне отново кандидатурата на кмета, арестуван и изведен с белезници от общината заради скандалната афера с продажба на безценица на апетитни общински имоти на „силно свои хора”.

Този тип отдаване  на местната политика под аренда на съответни влиятелни фактори не е привилегия единствено на управляващите. Придържането към  подобна линия на поведение  доведе до превръщането на БСП в треторазрядна сила на много места в страната и най-вече в повечето областни градове. Така например в Пловдив под вещото ръководство на Георги Гергов социалистите станаха не просто заобиколима, а направо невидима политическа сила. Обезличаването засегна и традиционната десница. И отново Пловдив е типичен пример. Между другото, в града под тепетата има и още една куриозна ситуация – днешният областен управител Здравко Димитров, номиниран от ГЕРБ за кметската битка наесен, преди четири години бе кандидат именно на десните. Резултатите бяха плачевни – двамата заедно с кандидата на БСП останаха „извън тройката” и съвкупно получиха по-малко гласове от третия в класацията (лидера на местната „Коалиция за Плодив” Дани Каназирева).

Връзката между изборите за кметове и за общински съветници е безспорна, но  традиционно я пренебрегват и е много верояно и тази есен да причини главоболия на доста партии. Проблемът не е само в липсата на координация и  в проектирането на работата така, че двете на практика обособени кампании да не си пречат, а да си помагат. Фокусирането върху кметските избори често изкушава кандидатите да се държат на дистанция и дори да се разграничават от листите на партиите, които ги подкрепят и на практика имат съществен принос за резултатите им.

Характерен пример дава ситуацията с евентуалната кандидатура на Мая Манолова в София. Видима е опасността дистанцирането й от БСП да премине разумните граници, още повече, че биографията й няма как да бъде пренаписана. Колкото и „независим” кандидат да е Манолова, ако приемем, че спечели изборите, тя ще трябва да работи с избрания общински съвет и съвсем не е без значение какъв ще бъде съставът му. Вярно е, че подобно на Пловдив, и в столицата социалистите преди четири години „удариха дъното” като представителство в общината и едва  ли е възможно да не подобрят позициите си. Но ако искат да разширят и укрепят влиянието си в София, трябва да в състояние да провеждат определени политики, а не само да критикуват безобразията на мнозинството.

Изглежда и тези местни избори ще потвърдят лошата тенденция партиите да не разбират, че печеленето на доверие и разширяването на влиянието в обществото върви отдолу нагоре, а не  обратно. И най-вече –  че представлява закономерен резултат от реално свършена политическа и управленска работа, а не от медийни кампании.                

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във