Банкеръ Weekly

Общество и политика

Образованието отново остава гладно

Минималното увеличение от 45 млн. лв. на бюджетната субсидия в сектора не отговаря на заложеното в стратегията Европа 2020

От разпределянето на парчетата от още по-постната пица - Бюджет 2012, малкият печеливш на пръв поглед се оказа Министерството на образованието, младежта и науката. За издръжка на държавните училища правителството е предвидило с 45 млн. лв. повече, от които 15 млн. ще отидат за наука. Ресорният министър Сергей Игнатов изрази задоволството си от увеличението, което щяло да стигне за всичко. В условията на кризата, в която се намира Европа и страната, съм доволен. Ние сме едно от малкото министерства, които имат реално повишаване на бюджета. Ще повишим грижата за нашите деца и, естествено, за университетите, ще реализираме политиките, които сме заложили и ще повишим стандарта, коментира министърът. Един задълбочен поглед върху държавната субсидия за образование обаче показва, че парите по-скоро съвсем не са достатъчни, за да осигурят нормалното съществуване на системата. И образованието, и науката ни пак ще си останат гладни. Защото тези 45 млн. лв. отгоре на практика са само 1.61% увеличение в предвидените 2.748 млрд. лв. за 2012-а.


А само издръжката на учебните заведения по изчисления на образователните синдикати е нараснала с 12% през последните три години. Точно толкова време не е бил увеличаван единния разходен стандарт за ученик, замразен на 1350 лева. Не е нужно да споменаваме, че това е най-ниската ставка в Европейския съюз. България харчи за издръжката на едно дете в детска градина или ученик средно три пъти по-малко от държавите на Стария континент. Недоумение буди и фактът, че парите за облекло на учителите са включени в разходите за един ученик и така може да се отчете изкуствено завишение, без реално сумата да е вдигната.


Процентът от БВП, отделян за функция Образование, ще остане почти същият - около 3.37 на сто, при нива от 5% в началото на 90-те години. А целите в стратегията Европа 2020, които уж следваме, изискват след десет години да харчим


за образование и наука 10 процента

nbsp;


от брутния ни вътрешен продукт. Това би било постижимо само ако делът на тези бюджетни разходи се повишава с 0.73 % годишно. Тоест за 2012-а трябваше да бъдат заложени поне 4.1% за сектора. Според Ирена Зарева от Института за икономически изследвания на БАН държавата ни е единствената, която си позволява да реже от средствата за образование и наука по време на криза.


Анонсираният нов модел за финансиране на общообразователните училища засега остава неизяснен. За да се извърши каквато и да било промяна в методиката за получаване на средства по делегирани бюджети, е необходима широка публична дискусия с конкретни параметри и промени в текстовете на Закона за народната просвета. Вместо да търсят под вола теле с реформи в един що-годе работещ финансов модел, управляващите трябваше да решат далеч по-актуални образователни проблеми с Бюджет 2012-а. Те са свързани предимно с човешкия капитал в образованието. Възрастовата структура на учители и преподаватели през последните години се влошава драстично. Кадрите в професията застаряват и са все по-малко актуални за новото поколение ученици и студенти, защото работят с мухлясали образователни методики от 60-те и 70-те години. В същото време за последните десет години повече от 17% от образователните специалисти, предимно младите, са напуснали системата. Най-ниските заплати в Европейския съюз, естествено, не могат да задържат подготвените от педагогическите факултети кадри, които започват държавна работа за 450 лв. месечно. Перспективите за кариерно развитие също не са розови, след като за преподаватели с над 10-годишен опит издигнали се в ранг старши или главен, учител взимат между 483 и 516 лв. на месец.


Материалната база на училищата остава на плачевно ниво, а подобренията се изразяват главно с козметични ремонти преди началото на учебната година. Въпреки обещанията на образователното ведомство в


единните разходни стандарти за 2012-а

не са заложени целеви средства за капиталови ремонти. Така училищните сгради май ще си останат без изолация, със стари дограми и физкултурни салони, без спортни площадки, басейни и лекарски кабинети. В класните стаи учителите също са потърпевши от недостига на материални ресурси. Почти половината от преподавателите работят с недостатъчни или неподходящи учебни помагала и материали.


Кашата във висшето образование се очаква да стане още по-гъста въпреки увеличението на субсидиите за университетите. Планирано е моделът за финансиране да бъде променен отново и занапред вузовете да се оценяват с акт на Министерския съвет въз основа на все още неуточнени критерии, свързани с качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Досега това се правеше от Националната агенция по оценяване и акредитация, която следеше и как се спазват стандартите в образованието. В края на 2010 г. бе въведена и рейтингова система на университетите, която с всичките си несъвършенства все пак даваше сравнително добра представа колко пари е необходимо да получат вузовете заради постиженията си в учебния процес, материалното осигуряване, научноизследователския принос, социално-битовите условия, престижа и реализацията на завършилите им студенти. Впоследствие бе анонсирано въвеждането на нови държавни стандарти за качество на висшето образование по десет обективни критерия за диференцирано финансиране. Намеренията бяха те да важат за тази година, след което да бъдат заложени във все още неприетия нов Закон за висшето образование. Ако сега се намесят и министрите, хаосът ще стане пълен.


Иначе държавните висши училища


трябва да получат 345.24 млн. лв.

през 2012-а, което все пак е известно увеличение спрямо сегашните параметри. Най-много пари - 36.57 млн. лв., са предвидени за Софийския университет Св. Климент Охридски, трите технически университета (в София, Варна и Габрово) ще приберат общо малко над 43 млн., 18.07 млн. са предвидени за Пловдивския университет Паисий Хилендарски, а около 13 млн. за Тракийския университет в Стара Загора. Седем висши училища ще вземат по-малко средства от тази година. Странно, но в тази графа попадат и техническите вузове в София и Габрово, при целия недостиг на математици и компютърни специалисти на трудовия пазар. В същото време медицинските университети в София и Варна получават 2.59 млн. и 1.37 млн. лв. повече, а страната ни търпи най-сериозни загуби именно от следващите за лекари. За всеки студент медик държавната хазна отделя по 44 000 лв. за шестгодишното му обучение, а няма как да получи възвръщаемост, защото 80% от завършилите заминават на специализации в Западна Европа и остават да работят там.


Положението с бюджета за наука е още по-тревожно. Европейският съюз предвижда средствата в сектора до 2020 г. да нараснат с 46% и оттам работните места във високотехнологичните производства да се увеличат с 3.7 милиона. Приносът на науката за иновативната икономика трябва да достигне колосалните 800 млрд. евро. Но според председателя на Съюза на учените в България проф. Дамян Дамянов държавата съзнателно обрича науката на гибел и показателно за тези намерения е намаления с 5 млн. лв. бюджет на БАН. Само 10 млн. лв. допълнително да се дадат на академията - това ще доведе до вкарването на 60 млн. лв. по европроекти в страната ни, изчислява Дамянов.


nbsp;


nbsp;


Софийският университет натрупал 13 млн. лв. дългове

Софийският университет Св. Климент Охридски е натрупал 13 млн. лв. дългове, като само преди пет месеца задълженията му са възлизали на 9 млн. лева. Неплатените сметки на най-авторитетното българско висше училище нарастват с всеки изминал ден и в скоро време могат да достигнат половината от годишната му субсидия. Мрачните данни за финансовото състояние на Алма Матер бяха изнесени по време на представянето на програмите на четиримата кандидати за нов ректор. Сегашният Иван Илчев иска да промени условията за прием в Софийския университет и така да се намали броят на студентите, които влизат с ниски оценки. Тази платформа обаче изглежда твърде икономически необоснована.


Валери Стефанов смята, че са необходими повече прозрачност и контрол върху администрацията, за да се намали корупцията. Сред предложенията му е да се въведе вътрешен регистър, чрез който да се следи за професионалната реализация на завършилите студенти.


Божидар Михайлов пък заяви, че ще работи за създаването на фондове за подпомагане на програмите за студентска мобилност, след като парите за Еразъм били намалени. Според него най-добрите преподаватели трябва да бъдат наградени с увеличение на заплатите с 25 процента. Той предлага още създаване на Училище по лидерство, където да се обучават кадри за държавната администрация, както и да се направят европейски учебници с марката на Софийския университет.


Четвъртият кандидат за ректор Петър Славейков предложи класирането на кандидат-студентите в СУ да изпреварва това в другите университети.


Изборът на нов ректор ще бъде направен на 17 ноември.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във