Банкеръ Weekly

Общество и политика

Областните болници отказват да фалират

Областните многопрофилни болници са поставени между чука и наковалнята на българската здравна система. От една страна, като ключови за здравеопазването в цели региони те са длъжни на всяка цена да осигуряват спешна помощ за пациентите по 24 часа в денонощие, 365 дни годишно. От друга, заради трагичното си финансово състояние и просрочени дългове за милиони лечебните заведения с регионални функции са принудени да икономисват от доставки на медикаменти и консумативи, да редуцират приема на болни и да намаляват заплатите на персонала си.


Непопулярните мерки, които мениджърите на областните болници предприемат, за да оцелеят, пък водят до нарушаване на правата на здравноосигурените, до влошаване на качеството на предлаганите услуги и процесът завършва с демотивация и с оставки на лекари и сестри. Ограничените средства по делегираните бюджети често се получават със закъснение и лечебниците не могат да обслужват старите си задължения към доставчици, камо ли да изплащат текущите.


Ако погледнем актуалния статус на болниците в големите областни центрове като Бургас, Варна, Пловдив или Стара Загора, почти навсякъде ще се натъкнем на финансов дефицит, на проблеми с приема и обслужването на пациенти или пък на натрупани задължения в особено големи размери. А директорите буквално правят чудеса от храброст, за да не бъдат заклеймени като лоши управители на повереното им лечебно заведение.


Въпреки че областната болница в Бургас спечели престижните отличия Златна книга и Златен печат за принос към развитието на медицината ни и за добър здравен мениджмънт, тя продължава да е недофинансирана и да харчи повече, отколкото получава. Само за месец август 2011 г. тя е надхвърлила делегирания си бюджет


(който е почти 848 хил. лв.) с над 50%, или е отчела преразход от 500 хил. лева. За да се вмести някак в ограничения лимит, болницата, ръководена от доц. д-р Стефан Станчев, бе принудена да спре плановите операции. Ръководството на многопрофилната бургаска лечебница обаче не може да зачеркне с лека ръка спешните случаи. А те многократно надхвърлят заложеното, защото населението на региона нараства в пъти по време на курортния сезон. Именно спешният център е основната причина МБАЛ-Бургас да отчете загуба от 407 хил. лв. за 2010 г., а общият натрупан дълг надхвърля 5.66 млн. лева. Колкото е капиталът на дружеството в момента. Малко утешение е, че държавата като основен акционер в него се готви да оборудва лечебницата с модерна апаратура по националната програма за борба с онкозаболяванията, в която ще се включват магнитен резонанс, нов скенер, мамограф и ехографи. Болницата очаква да получи и гласуваните от Общинския съвет в Бургас 150 хил. лв. за разкриване на инвитро център.


Близко до критичното ниво слезе университетската болница с областни функции Света Марина във Варна. Още през март изпълнителният й директор доц. Жанета Георгиева алармира, че бюджетът й е драстично орязан и ако здравната каса не коригира допуснатата грешка, парите ще стигнат само до средата на годината. А касата е намалила средствата заради превишаване на стандартите в инвазивната кардиология. Доцент Георгиева обаче възрази, защото двата ангиографа в кардиоотделението работят с пълно натоварване, защото обслужват най-тежките случаи в цяла Североизточна България. Болните от Добрич, Провадия, Шумен, Балчик, Каварна всеки ден се тълпят пред един от двата най-модерни апарата в страната - петскена, който определя злокачествени ли са раковите клетки и до каква степен. Общо в региона живеят над 2 млн. души, които са потенциални клиенти на лечебницата. Отделно че Света Марина постепенно излиза от блатото и за 2010 г. е реализирала печалба в размер на 5.35 млн. лв. напук на недофинансираните здравни услуги, нереалните стандарти по някои клинични пътеки и на поскъпването на консумативите и горивата.


Болницата все пак още дължи 5.54 млн. лв. на доставчици за медикаменти и консумативи, но това число представлява над 40% намаление спрямо дълга от 9.13 млн. лв., отчетен в края на 2010-а. Персоналът в Света Марина е сред добре платените в сектора, след като средната заплата на един лекар надхвърля 2000 лв., а медицинските сестри взимат почти хилядарка. Но заради необходимостта да се свият разходите средното брутно възнаграждение през миналата година е паднало със 7.78 процента. Многофункционалната УМБАЛ Свети Георги се разтроява в ролите си на районна болница за Пловдив, на областна за общините Асеновград и Първомай и на междуобластна за Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. Не е трудно да се калкулира, че сътресенията в лечебно заведение от такъв ранг се отразяват на здравеопазването в почти една четвърт от територията на страната. Миналата година бе една от най-критичните в историята на Свети Георги, след като на няколко пъти лекари, медицински сестри и санитари протестираха срещу забавянето на месечните им възнаграждения и заплашваха, че ще спрат работа. Все пак след назначаването на доцент Карен Джамбазов за изпълнителен директор на лечебното заведение конфликтът между ръководство и служители бе овладян, а в колективния трудов договор за 2011-а бе заложено 3-процентно увеличение на заплатите. Впоследствие се оказа, че това ще стане трудно, защото годишният бюджет на най-голямата болница в Южна България е орязан с 4% и те трябва да се компенсират именно от заплатите на служителите.


Свети Георги все пак намери изход от кризата, изявявайки се като отличник в участието и печеленето на проекти. Още през февруари болницата бе одобрена за финансиране на проект за 2.8 млн. лв. по Оперативна програма Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013, а средствата бяха насочени за създаване на интегрален център за хирургично лечение на тумори и травми. Здравното министерство пък отпусна 6.7 млн. лв. от Оперативна програма Регионално развитие за закупуване на апаратура за диагностика и лечение на пациенти с онкологични заболявания. През май бе сключен договор между университетската болница и най-голямата турска здравна организация Аджъбадем за сътрудничество и обмен на опит. Въпреки очевидно гъвкавия подход на новия мениджмънт към края на 2010-а болницата си остава един от най-големите длъжници със задължения от 10.55 млн. лева. Мениджмънтът се опита да намали разходите - само от преминаването на отоплението от мазут към природен газ са икономисани 200 хил. лева. Ръководството иска да обнови спешното звено и да го профилира единствено за прием на пациенти с неотложни здравословни проблеми. Болницата готви и собствена инвестиционна програма.


Управленски драми преживя и старозагорската областна болница МБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович. Преди общото събрание на акционерите през април лекари и служители бяха готови да излязат на протести заради опасенията си, че министър д-р Стефан Константинов се готви да смени целия борд на директорите. Над 800 души се включиха в подписка в подкрепа на ръководството и на изпълнителния директор д-р Николай Колев.


Имаше недоволство и от готвения за шеф д-р Петър Атанасов, работил предимно в общинската болница в Гълъбово и в Тунис. Протестиращите лекари заподозряха тунизийска връзка между здравния министър и предложения от него кандидат. Медиците се опасяваха, че промяната на върха може да доведе до обединение на МБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович с Университетската болница в града, в резултат на което около 40% от персонала може да остане без работа. Общественото недоволство все пак стопира промяната, а държавата дори реши да увеличи дружествения капитал до 8.68 млн. лева. Управителят на лечебницата д-р Колев пък отхвърли обвиненията в лош финансов мениджмънт, изтъквайки, че разходите на Проф. д-р Стоян Киркович само за последните две години са редуцирани с 1.8 млн. лв., въпреки че финансирането по договор със здравната каса и средствата, отпускани от министерството, са намалели. Парите, които здравното заведение получава от касата, стигат само за заплати и осигуровки на персонала от 1080 души, отчетоха от ръководството, а болницата губи главно заради неплатеното лечение на здравнонеосигурени пациенти. Липсата на оперативни средства кара болницата да увеличава задълженията си към доставчици, които към края на 2010 г. се равняват на около 9 млн. лева, от тях 7 млн. лв. - просрочени дългове. Управленска гаргара с болничните дългове След като стана ясно, че болниците в България са натрупали дългове в колосални размери за над 300 млн. лв., управляващите веднага се опитаха да смекчат негативния ефект от подобна предизборна информация. Направиха го по най-левашкия начин, играейки си на развален телефон. По време на посещение в Стара Загора пред журналисти финансовият министър Симеон Дянков заяви, че за погасяване на болничните задължения ще бъдат отпуснати 200 млн. лв. от следващия бюджет. Здравният му колега д-р Стефан Константинов отговори, че не е чул нищо такова лично, а в медиите ставали обърквания въпреки добрите намерения.


По-късно самият Дянков усети гафа, изтъквайки, че бил неправилно разбран. Нямаме такива планове, дълговете са проблем на самите болници, коментира вицепремиерът, добавяйки, че бюджетът за здравеопазване тази година е най-големият в историята, затова имало достатъчно пари, стига те да се управляват ефективно. Финансист №1 обаче можел да увеличи средствата за болнична помощ в зависимост от това, как се усвояват парите от резерва на здравната каса (240 млн. лв.) и тези на здравното министерство, които са към 40 милиона.


Казано по друг начин - ако има помен, той пак ще се прави с чужда пита. За сметка на това правителството се готви да помогне на давещите се, като ги натисне към дъното. Само най-добрите ще сключват договори със здравната каса, а останалите просто трябва да изчезнат. Болниците могат да бъдат оптимизирани, като бъдат окрупнени, смята здравният министър. Екшънът може да започне още през 2012 г., ако Народното събрание приеме тези радикални идеи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във