Банкеръ Daily

Общество и политика

Обявена е Независимостта на България !

Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България.

На днешния ден през 1908 г. е обявена Независимоста на България, с което страната отхвърля васалната си - икономическа и политическа, зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор (стар стил).А българският княз - Фердинанд I, приема титлата "цар".

Отхвърлянето на османското върховенство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения  в навечерието на Първата светован война. 

Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.

Освен желанието на българските политици и международната обстановка в онзи момент спомага за успеха на това патриотично дело. 

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава нейните възможности в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след Съединението на Източна Румелия с Княжество България  усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на Независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през лятото на 1908 година. Тогава в Османската империя избухва Младотурската революция, вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се кани да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътните линии Мустафа паша (Свиленград) –Белово и Търново-Сеймен (Симеоновград) -  Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и в началото на септември конфискува линиите, собственост на компанията на Източните железници. Това, както и инцидент от края на август, при който българският официален представител в Цариград – Иван Ст. Гешов,  е демонстративно пренебрегнат от османските власти при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до влошаване на българо-османските отношения. 

Под натиск да върне конфискуваните жп линии, на 16 септември правителството на Малинов се отказва от опитите за предварително разбирателство със султана и решава да отхвърли едностранно сюзеренитета му, без да съгласува намеренията си с Великите сили – гаранти на Берлинския договор. 

В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към старопрестолния град Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за Независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. Княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите". 

Мястото за прочитане на царския манифест, с който се прокламира Независимост, е символично. В Търново е прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 година. Предполага се, че това е станало именно в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ и тогава е прогласено възстановяването на Българската държава. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели да подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.

На следващия ден (23 септември) Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

 

Последици

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическа признаване на българската независимост.

Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 година. В замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България (зависимо княжество, задължено да плащане на ежегоден васален данък - трибут), а българската страна се задължава да изплати 82 млн. франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.

С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“.

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Facebook logo
Бъдете с нас и във