Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБЕЩАЙ МИ КМЕТСКО МИНАЛО

Кметът на двадесетмилионно Мексико Сити поздравява 24-те кметове на едномилионна София. Това не е начало на протоколно прессъобщение, а стар виц още от зората на демокрацията.
Не се наемаме да коментираме дали на столицата й са нужни точно 24 районни кметски управи, нито дали те са малко, или много. Няма чак толкова голямо значение и с чия помощ кметът на мексиканската столица се оправя с над 20 милиона жители. Софийският кмет обаче, освен с 61 общински съветници, ще трябва да се оправя и с 24-мата районни кметове. Никой от кандидатите за кмет не каза как възнамерява да накара районните управи да проработят. А столичани виждат всеки ден доколко те са се оправили с кварталите, които попадат в техните райони. Или ако боклукът, гетата и кучетата по време на цялата кампания ни бяха представяни като глобалните беди на цяла София, то е напълно логично и кметските обещания да ни
звучат отвлечено
Никой гласоподавател не чу как конкретно ще се решат проблемите в неговия квартал.
Цели 15 години се търсеха все мащабни решения, а когато човек излезе от дома си на улицата, точно тези проблеми лъсваха пред очите му, дребни и ситни като камилчета и неприятни като камък в обувката. И с времето още наедряваха. В същото време общинската пресслужба уверяваше, че кметът и общинският съвет работят по въпроса.
По време на тази кампания най-гръмко се повтаряше това, което столичани си знаят. Че в резултат на усърдната си работа по боклуците, концесиите, кучетата и дупките общината произвежда преди всичко корупция. И всички кандидати за кметове емнаха корупцията от началото, та чак до края на кампанията. Или до първия работен ден на новия стопанин на Московска 33, който и да е той.
И по тоя начин се наслушахме най-вече на предизборни закани за спиране на корупцията в общината. Не че е лошо, но вече всички наблюдатели отбелязаха, че обещанията на кандидатите за столичен кмет си приличат толкова, че избирателят чак започна да ги обърква. Вероятно хората се питат
какво всъщност не ни обещаха
Чуха се и плахи пожелания претендентите да кажат по-конкретно кой как ще се справи с корупцията. И по време на дебатите в обращение влезе познатият от няколко кампании репертоар. Пак чухме за ревизия на общинските дела и преди всичко на концесионните договори и на дейността на общинските фирми. Ревизиите до дупка обаче по-често водят до прикриване на бакиите, отколкото до оправянето им. Или поне така беше досега.
Всички се канят да спрат партийните назначения в бордовете на директорите на толкова одумваните общински фирми, но и това вече сме го чували. Десет години изваждането от бордовете на едни партийци води до настаняването там на други.
Поне четирима от сочените за избираеми кандидати се заричат, че ще пренапишат вътрешните правилници за дейността на общинската администрация, така че за чиновника да няма никакво мърдане. Всички говорят за специално внимание към оплакванията на бизнеса и гражданите от чиновнически рекет. Но не уточняват дали специалното внимание няма пак да се свежда до учтиво изслушване на жалващия се. И толкова.
И накрая, във вторник (25 октомври) кандидатите за кметове на София по инициатива на няколко граждански организации подписаха меморандум за открито управление на града. Ако обаче попитате досегашните управници на София, те всички ще кажат, че и до момента управлението на града е било открито и прозрачно за гражданите.
Кандидатите обещават публична отчетност в ИНТЕРНЕТ и открити заседания на Столичния общински съвет. И сега Столична община и СОС имат два отделни сайта, в които се мъдрят правилниците и решенията им. А когато общинарите решат, милостиво пускат журналистите на заседанията си. На всичкото отгоре поне няколко общински съветници си направиха устата заседанията да се предават пряко по радиото и по телевизията, както парламентарният контрол. По понятни причини тази инквизиция бе спестена на слушателите и на зрителите.
Дотук с припомнянето на обещанията, че и без това ни дойдоха в повече и съвсем ще се объркаме.
Чухме за намерението на кандидат-градоначалниците да ревизират дейността на районните кметове и им търсят персонална отговорност, ако не изпълнят заповед на големия кмет. Но не разбрахме нищичко за това как ще накарат
районните администрации
да заработят по-ефективно. Гражданите и фирмите имат работа преди всичко с тях и много по-рядко попадат при големия кмет. И ако приказките за корупция в концесионирането и в общинските фирми звучат отвлечено на избирателите, то фирмите и частниците отдавна са пропищяли от районните общински феодали, както наричат 24-мата.
Ще се ограничим само с един пример, който се повтаря в различни вариации през последните 15 години. През 2001 г. собственици на фирми се оплакаха в Софийската градска прокуратура, че районни кметове са ги карали наред с договорите за наем на общински обекти да сключват и договор за спонсорство. Работата се разчу в медиите, а общинарите се занимаха със случая на сесия на СОС. Кметът Стефан Софиянски се закани да уволни районните кметове, ако сигналите се потвърдят. Работата тогава затихна, но схемата си остана приблизително такава: районен кмет сключва договор за наем с фирма. В договора има клауза, че фирмата ще дава на районната администрация известна сума всеки месец. Друг е въпросът, че дори в договорите да няма такава клауза, пак има начини фирмите да бъдат принудени да дават такива пари. Те щели да отиват за културна, за социална или за някаква си друга дейност. Като знаем какъв културен живот кипи в кварталните читалища, лесно можем да си представим къде всъщност отиват парите. Това е само един от примерите за
общински рекет
Но не е единствен. Още през есента на 2000 г. общинарите изрично забраниха на кметовете да взимат дарения от наемателите на общински имоти. Познайте дали някой спазва забраната и дали някой собственик на дребна фирмичка ще се оплаче, без да изхвръкне от наеманите помещения. Конкурсите за наемане продължават да се печелят от наемателите, които дават по-големи дарения, а не по-добри оферти, твърдят потърпевши. Частниците, щат не щат, в повечето случаи твърдят, че са си дали лептата напълно доброволно.
Твърди се, че частните платени паркинги, които никнат между жилищните блокове вместо (или просто на мястото на) детски площадки, са резултат от рушвети.
Всеки вижда с очите си и незаконните гаражи, и импровизираните бунища по ливадите пред блоковете, спретнати от отпадъците от предприятието на някой общински дарител. Който е получил незнайно как терен за производствена дейност под прозорците на някоя детска градина или жилищен блок.
А уличното осветление в крайните квартали, което нощем никакво го няма, но рано сутрин и през деня свети с пълна сила?
Да не говорим за цирковете и разправиите с раздаването на общински жилища или за очевидната липса на каквато и да е активност от страна на районните инспектори по чистота. Да не говорим също така какво се случва на обикновените граждани, когато им потрябва някакво удостоверение или други документ, който трябва да издаде районното кметство. Вероятно това отдавна е престанало да бъде всекидневие за прекалено престижните кандидати за кметове. На тях едва ли в последните години им се е налагало да ходят за нещо в районната община. Иначе едва ли щяха да пропуснат да включат в програмите си идеи как местните чиновници да спрат да късат нервите на гражданите, които с данъците си им плащат заплатите. Или как да отърват средната класа от общинарския рекет. И не на последно място, как въпросните районни кметове, заедно с цялата им администрация, да се превърнат от
партийни протежета
в лоялни към гражданите служители.
Преди години районните кметове се наричаха просто кметски наместници. После - в Закона за местното самоуправление - ги прекръстиха на кметове, но това, че са намесени преди всичко в партийни дела, си остана.
След последните местни избори през 2003 г. най-много районни кметове в София имаше СДС - десет. Свободните демократи на Софиянски се уредиха с девет кметски места, а тогавашната коалиция БЗНС-Народен съюз-Демократическа партия-Гергьовден получи пет. Сега обаче даже самите общинари са леко дезориентирани в политическата принадлежност на районния кмет. Не го знаят към ССД на Софиянски ли е минал, при Петър Стоянов в СДС ли се е завърнал, или е в някое от БЗНС-тата.
Така или иначе, партийните болежки с кмета ренегат не са от вчера.
По времето, когато в СОС господстваше като председател Антоан Николов, преди местните избори през 1999 г. те двамата със Стефан Софиянски за пореден път се изпокараха когато трябваше да се редят общински листи. И още по-люто се сдърпаха, когато след вота трябваше да се назначават 24-мата районни кметове. Тогава Антоан Николов бе вездесъщата дясна ръка на един силен човек, който колеше и бесеше и в ръководството на СДС, и в държавата. Софиянски искаше повече свои районни кметове, а Николов бранеше шефските люде. Той тогава сплаши Софиянски, че ще накара 38-те общински съветници на СДС да му отнемат правото да назначава шефовете на общинските предприятия. След тази заплаха бившият кмет миряса. Делбата на районните кметове и на шефовете на общинските фирми стана фифти-фифти. Политическото алиби СДС осигуряваше мнозинството в СОС, а икономическите отношения се крепяха на дискретност и ненамеса в територията на другия. Дори софийските брокери на недвижими имоти, които доста намазаха тогава, си спомнят с въздишка тези славни времена. Казват, че покрай партийното строителство жилищното също е процъфтявало.
След като две години по-късно Евгени Бакърджиев и Стефан Софиянски си направиха партии, настана политическо объркване. Трима от общо 24-ата районни кметове на София станаха членове на Бакърджиевата партия Радикали. И през 2003 г. се простиха с общинските служби, като ги предадоха на новата общинска квота на БЗНС-НС, ДП и ПД Гергьовден.
Не е нужно да напомняме, че и заместниккметските места по райони също са разпределени не по компетентност, а по политически квоти. В доста столични квартали просто си умират от смях, като се сетят кой им е кмет или заместник-кмет. Чиновникът се разпознава не като професионалист, а като партиен активист от първите редици на митингите. И като постоянното присъствие в кварталния клуб на СДС (ССД, БЗНС-НС и др.), който често съвместява и кварталната кръчма.
Сегашните кандидати за столичен градоначалник
тактично си траят
по въпроса какво ще правят с този наследствен втори общински ешелон.
Единствено кандидатката на БСП предложи да си избираме пряко и районните кметове. Не че като сме си избирали и мажоритарно, и пропорционално депутати, президент, кмет или общинари, после пак не сме се питали оти ги ручахме жабетата, но поне звучи обнадеждаващо...
А дали новият кмет на София ще се сети да обясни после на столичани защо по време на кампанията всички са си затворили очите пред най-видимите им проблеми?
Впрочем доста от районните кметове, особено тези на по-крайните квартали, предвидливо са се обзавели с жилища в друг, по-престижен район. И с вили на морето и в планината, разправят завистници.
Ще завършим само с още един пример, та дано бъдещият столичен градоначалник да го има като едно на ум. Една политическа персона от близкото минало, министър в кабинета на Любен Беров, започна кариерата си като седесар и кметски наместник на един от индустриалните райони в София. Бившите му съкварталци и до ден днешен помнят тази история. Някъде през гладната Луканова зима един турски бизнесмен (не от хората на Доган, а дошъл направо от Истанбул) искаше да прави цех за хляб в същия краен квартал. Трябваше му само място да монтира френското си модерно оборудване и да започне производство. Човекът не знаеше български и от всичките си разговори в общината разбра само думата рушвет. Отказа да даде, стана пишман, че е дошъл в България, отиде си обиден, а от родния ни език научи само словосъчетанието идиот държава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във