Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВОТО ГЛОБАЛНО НАЧАЛО

Срещата на Г-20 във Вашингтон, женевското издание на руско-грузинските преговори, американските страсти около бъдещата администрация на Барак Обама. И трите събития си заслужават по един тежък коментар, защото слагат актуалната рамка на международната политика, която тепърва ще бъде пълнена със съдържание.
Световната финансова среща в американската столица със сигурност е най-важното събитие, тъй като ще произвежда факти в един дългосрочен процес. По ирония на съдбата точно на Джордж Буш се случи да бъде домакин на Г-20 и да отвори перспективата за промяната на Г-8 - този неформален световен съвет на най-развитите държави (Съединените щати, Япония, Канада, Франция, Великобритания, Германия, Италия и Русия). Иронията е в това, че точно Буш, който бе еманацията на самотната свръхсила, бе принуден по европейска инициатива да открехне вратата към многополюсния свят и да събере на едно място Г-8 и страни като Бразилия, Мексико, Аржентина, Южна Африка, Турция, Китай, Индия, Саудитска Арабия, Индонезия, Австралия и Южна Корея. Първата крачка в тази насока бе, че развити и нововъзникващи пазарни икономики официално се събраха на едно място и демонстрираха намерение за едновременно действие.
Досега Г-8 си уреждаше всяка година т.нар. неформални срещи край камината, на които преглеждаше икономическия портфейл на света. При това без да се поддава на натиска на времето, на някаква криза или на сложните отношения по дипломатическия паркет на международните организации. Поне така тези срещи са възникнали в средата на 70-те години по инициатива на френския президент Валери Жискар д'Естен и на германския канцлер Хелмут Шмит. Те двамата едва ли са си представяли какви промени ще претърпи тогавашното Г-7, как ще се променя съставът му и коя ще е тази криза, която ще обърне посоката. За последните десетилетия Клубът на най-развитите бе просто Западът, който включва не само развита икономика, но и стандарти за демокрация и човешки права. После към Седморката се присъедини Русия и се получи Осморка.
Сега Г-8 се променя в Г-20 и тази промяна всъщност е голямото събитие, на което е необходимо да се обърне особено внимание. То го заслужава, тъй като може би показва контурите на т.нар. нов световен ред, в който финансовата власт, икономическите тежести и политическата отговорност за световните дела ще се преразпределят. В този смисъл с основание нарекоха срещата на Г-20 новото глобално начало. До неотдавна определенията стигаха единствено до пожелания за ново глобално съгласие, въпреки че на вратата чукаха рецесионните процеси. За момент Г-8 даже приличаше на управителен съвет на предприятие, който не знае как да разпредели дивидентите в края на годината. Сега приликата е по-скоро с управителен съвет на компанията, който се чуди как да намали финансовите загуби. С други думи, отдавана се бе появила необходимостта Г-8 да разгледа възможностите за промяна на… концепцията.
Между другото Г-20 се появи като формат през 1999 г. като отговор на финансовите кризи в Азия, Бразилия и Русия. Сега страните от Г-20 представляват на практика 90% от икономическата сила в света. И може би във вашингтонската им среща действително се оглежда един сериозен опит за промяна на концепцията и се маркира ново разпределение на властта през 21 век. Френският президент Никола Саркози го каза така: Навлизаме в един нов свят.
Мнозина по-остро настроени коментатори зададоха въпроса дали Г-8 е загубила съществена част от своето право на съществуване? Както и какво точно прави Г-8 в един свят, в който американската икономика е зависима от китайската например или страстта на Китай да трупа валутни резерви е за сметка на страстта на Америка да трупа дълг? Независимо от отговорите, има един очевиден факт - кръгът на засегнатите се е увеличил прекалено много в сравнение кръга на вземащите решения, което вече е сериозен мотив за промяна и на концепцията, и на организацията. Без съмнение само осемте най-силно развити държави не могат да дадат отговор на световната финансова криза. Има още една очевидност, според която ще е съвсем наивно промените във финансовия ред да се отделят от промените в политическия ред. Финансовата криза не е само икономическа заплаха. Става дума за ролята на Запада и неговото политическо влияние.
Казват, че печеливши от срещата на Г-20 във Вашингтон са нововъзникващи пазарни икономики. Независимо от факта, че инициатор за нейното провеждане бе Европа, а домакин - Америка, страни като Китай, Индия и Бразилия действително изглеждат печеливши, защото в Клуба на двайсетте най-развити ще имат допълнителна възможност да прокарват глобалните си интереси. И в това на практика е голямото предизвикателство, свързано с огромни рискове за Европа и за Запада като цяло. Ако Европа не бе предизвикала тази среща на Г-20, имаше опасност да се създаде анти-Г-8 от новите глобални играчи. Тази опасност, изглежда, е преодоляна. Предстоят обаче други, за които ще е необходимо изключително държавническо изкуство. При това те ще засягат не само световната финансова архитектура, а световната политическа архитектура изобщо, в която новите трябва да бъдат въвличани в отговорност за правилата на демократическите ценности и принципите за човешките права. Да не говорим за предизвикателствата в сферата на стратегическата сигурност.
Уместен въпрос е как своеобразното разширяване на кръга на най-развитите страни ще повлияе на всички международни организации, създадени да поддържат света в здравословно състояние? Как ще бъдат решавани други глобални проблеми като борбата срещу климатичните промени, разоръжаването, тероризма...? На първо място, естествено, става дума за ООН и нейния Съвет за сигурност. Сега, след срещата на Г-20 във Вашингтон, все повече ще се изострят дипломатическите сетива за легитимността и състава на Съвета за сигурност. Нима една Бразилия или Индия нямат повече мотив да искат членство в него, след като ролята им в Г-20 бе призната? Същото се отнася и за всички други международни организации, независимо дали са създадени за отбрана, за борба с болестите или за икономическо сътрудничество.
Със сигурност оттук нататък Европа ще бъде поставена в нови условия. Най-малкото, за да не излезе най-големият губещ от новото глобално начало, тя ще трябва да предефинира вътрешната си стабилност, особено в институционален план. Във всички случаи настроението sauve qui peut (от фр. - всеки да се спасява, както може) трябва да стане невъзможно за политическата сфера на Европа, независимо дали става дума за икономически, или политически отношения с останалия свят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във