Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИТЕ РОМАНСИ НА СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКА

Възможността Европа и Азия да постигнат по-голяма независимост притеснява американските политици още от Втората световна война. Тази тревога непрекъснато се засилваше с укрепването на триполярния световен ред - Европа, Северна Америка и Азия.
Сега вече тя опасно се доближава до паниката, защото и Латинска Америка с всеки следващ ден придобива все по-осезаема независимост. Нещо повече - връзките между азиатци и южноамериканци се засилват, докато царуващата суперсила изразходва всичките си сили в злополучията си в Близкия изток.
Регионалното единство в Азия и Латинска Америка е ключов въпрос с непрекъснато нарастващо значение, който, поне от гледна точка на Вашингтон, предвещава един непокорен, напълно изплъзнал се от контрол свят. Естествено главният фактор си остава енергията - вечният обект на домогване и съперничество.
Китай, за разлика от Европа, отказва да се поддаде на сплашванията от Вашингтон - което обяснява защо в Белия дом толкова се боят от азиатския гигант. Същевременно обаче възниква дилема: всички опити за по-сериозна конфронтация се възпират от
нуждата на американските корпорации от Китай
като платформа за износа и все по-разрастващ се пазар. Другото, което задържа твърдата ръка на Вашингтон, са набъбващите финансови резерви на Пекин, за които се твърди, че по мащаби вече се доближават до японските.
През януари саудитският крал Абдула посети Пекин: визита, от която най-вероятно ще се роди един меморандум за подобряване на сътрудничеството между двете страни в областта на петрола, природния газ и инвестициите, както прогнозира Уолстрийт Джърнъл.
Иран вече продава голяма част от петрола си на Китай; в замяна Китай го снабдява с оръжия, на които и двете страни очевидно гледат като на средство за осуетяване на американските намерения към тях. Индия също има възможност за избор - тя може да стане клиент на САЩ, но може и да предпочете присъединяване към оформящия се независим азиатски блок, тясно свързан с близкоизточните производители на петрол. Ако наистина искаме ХХI век да бъде векът на Азия, тогава Азия трябва да сложи край на своята пасивност в енергийния сектор, пише Сидхарт Варадарджан, заместник-главен редактор на Хинду. Очевидно ключът за това е в индийско-китайското сътрудничество. През януари подписаното в Пекин междудържавно споразумение разчисти пътя на Китай и Индия да си сътрудничат не само в областта на информационните технологии, но и в изследванията и производството на въглеводороди - едно партньорство, което може сериозно да измени сегашните фундаментални уравнения в световния енергиен сектор, подчертава Варадарджан.
Допълнителна стъпка, която вече сериозно се обмисля, е създаването на
азиатски петролен пазар, който да търгува в евро
Ефектът от това върху международната финансова система и глобалния баланс на силите може да е значителен. Затова не е чудно, че президентът Буш направи специална визита в Делхи, за да се опита да задържи Индия в кошарата, предлагайки ядрено сътрудничество и някои други примамки.
В същото време в Латинска Америка лявоцентристките правителства вече се простират от Венесуела до Аржентина. Индианското население започна да става все по-активно и влиятелно, особено в Боливия и Еквадор, където то настоява добивът на петрол и газ да се постави под местен контрол или дори изобщо да се прекрати.
Много от коренните жители на Южна Америка не виждат защо трябва животът, обществото и културата им да се разтърсват или унищожават само за да могат нюйоркчани спокойно да седят в своите джипове, заседнали в градските задръствания.
Венесуела, главният износител на петрол в Западното полукълбо, е вероятно най-тясно свързаната с Китай латиноамериканска държава. Тъкмо чрез засилената търговия с Китай в Каракас разчитат да намалят зависимостта си от откровено враждебно настроеното американско правителство.
Затова и Венесуела се присъедини към Меркосур, южноамериканския митнически съюз - акт, който бе наречен крайъгълен камък от аржентинския президент Нестор Кирхнер и нова глава в стремежа ни към единение - от бразилския му колега Луис Инасио Лула да Силва. Венесуела, освен че снабдява Аржентина с горива, успя да откупи и почти една трета от аржентинския държавен дълг през 2005-а. Това бе поредната стъпка на страните от региона към
измъкването им от контрола на МВФ
след две десетилетия катастрофално подчинение на правилата, наложени от доминираните от САЩ международни финансови институции.
Процесът на латиноамериканска интеграция продължи през декември, когато изборите в Боливия бяха спечелени от Ево Моралес, първия индиански президент на страната. Първата работа на Моралес бе да сключи серия енергийни спогодби с Венесуела. Файненшъл Таймс писа, че тези спогодби подготвят почвата за радикални реформи в боливийската икономия и специално в енергийния сектор. Боливия има вторите най-големи запаси от природен газ на континента след Венесуела.
Още по-топли са взаимоотношенията на Венесуела с Куба - логично, защото те са изковани върху взаимната изгода. Венесуела осигурява евтин петрол, а в замяна Куба организира образователни и здравни програми, изпращайки хиляди висококвалифицирани специалисти, учители и лекари в най-изостаналите райони.
Кубинската медицинска помощ е добре приета навсякъде. Една от най-ужасните трагедии в последните години бе земетресението в Пакистан миналия октомври. Дори да оставим огромния брой загинали, десетки хиляди оцелели трябваше да се справят със суровата зима без убежище, храна и медицинска помощ. Тогава тъкмо Куба изпрати най-многочисления контингент от лекари и медицински сестри, плащайки при това пълните разходи (вероятно с венесуелски петрол). Пакистанският президент Первез Мушараф изрази дълбока благодарност на Фидел Кастро за над хилядата кубински медици, които продължиха да работят в отдалечените и диви планински села дълго след като западните им колеги си бяха заминали.
Народните движения набират все повече сила - главно в Третия свят, но вече и в доста развити индустриални държави. Тъкмо те ще послужат за основа на това ново развитие, насочено към по-голяма независимост и по-голяма загриженост за нуждите на мнозинството.

Аврам Ноам Чомски (р. 1928) е американски лингвист, създател на Теорията за трансформационната граматика, смятана за най-значимия научен принос в езикознанието за последното столетие. Същевременно Чомски е и сред най-уважаваните политически мислители на Америка, един от първите и най-ожесточени критици на американската военна намеса във Виетнам, както и на тази в Ирак. Книгата му 9-11, в която Чомски анализира атентатите от 11 септември 2001-ва и нарече Съединените щати водещата терористична държава, се превърна в световен бестселър. Чомски продължава да преподава езикознание в Масачузетския технологичен институт. Горната статия е публикувана за пръв път във в. Халедж Таймс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във