Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИЯТ ЩИТ И МЕЧ НА КРЕМЪЛ

Агресивността, с която Русия налага новата си енергийна политика, предизвиква смущение и тревога сред нейните партньори. По-точно само сред някои от тях, тъй като с по-голямата част от партньорите си Москва бе уредила предварително отношенията си. Нямат причини да изглеждат особено разтревожени страни като Германия и Италия, които са солидни инвеститори в руската икономика. Правилата в отношенията с тях са отдавна написани и затова диалогът е по-спокоен и по-внимателен. Какви са причините, които карат Русия така рязко и припряно да настоява за нови правила в световните игри около енергийните източници и ресурси?
Първо е необходимо да се разгледат някои вътрешни фактори. Дълго време нефтът и особено природният газ струваха копейки на руския пазар. Например семейство от трима души плащаше половин долар почти до 2000 г. за месечния разход на газ. Постепенно този разход нарасна до 3 долара, което е смешно на фона на останалия ръст на цените. Бензинът струваше даже след увеличението 25-30 цента за литър. С идването си на власт президентът Владимир Путин обяви програма за поетапно повишаване на цените на комуналните разходи. До 2007 г. основните етапи от комуналната реформа трябва да бъдат преминати и
вътрешните цени да се приближат до световните
Това бе направено под натиска на европейските партньори и САЩ, които заедно с това настояваха Русия да раздели държавните предприятия - монополисти на две части - на дружества за добив и търговия. Разчиташе се че по този начин акциите на руските предприятия ще бъдат изкарани на световните борси, а в добива ще влязат транснационални компании като инвеститори. Това означаваше Русия да стане силно зависима отвън в стратегически важния за нея енергиен сектор. За експертите, които познават характеристиките на руската икономика, е ясно - зависимостта на Русия отвън би се увеличила значително. При общата разруха това би превърнало в дългосрочна перспектива страната в суровинен доставчик. Част от този план бе използването на ЮКОС като пилотен проект. Първо ЮКОС съсредоточи в себе си значителни активи в добива, преработката и търговията с нефт и нефтени продукти. След това бе решено акциите й да бъдат изкарани на американската фондова борса. По този начин акциите на най-голямата добивна компания щяха да бъдат защитени от вътрешната нестабилност и най-вече от посегателството на Кремъл, а същевременно възможностите за натиск върху Русия щяха да се увеличат. През последните осем десетилетия
страната живее изключително върху петродоларите
Русия отказва да се обвързва с ОПЕК, за да запази независимостта в позицията си на нефтените пазари. Затова, съчетани с вътрешнополитическите нюанси, игрите около ЮКОС криеха определени рискове за Кремъл. Там все още не са забравили как през 1996 г. олигарсите безцеремонно поискаха властта от физически немощния президент Борис Елцин. Призивът на Путин да се отдели политиката от икономиката всъщност бе опит да се въведат правила - политиката за политиците, а бизнеса за олигарсите. Сложно бе обаче да се спре онази инерция, натрупана от периода на безвластие и диктат при президента Елцин. Затова Путин трябваше да приеме ролята на строг управител при стеснени възможности за избор. Или по-сурово с болярите, или преглъщане на следващия разпад на държавата.
Закритият характер на Русия, свързан с визовия режим, миграционната политика, тромавото законодателство, не позволяваха на западните капитали да използват евтината работна ръка. Затова естествено интересите се насочиха към най-достъпното, най-атрактивното и най-доходното - енергийните ресурси. Там обаче се сблъскаха интересите на държавата, на олигарсите и на Запада. Това бяха
различни виждания за методите и начините за влияние
чрез печалбата от суровините. За Русия, която десетилетия финансира икономиката си чрез петродоларите, въпросът бе фатално важен. Ето защо Путин отказа да раздроби големите държавни предприятия монополисти като Газпром, Роснефт, Единната енергийна мрежа и предприе процес на възвръщане на държавния контрол над добива и транспортирането на енергоносители. Най-едрите държавни предприятия бяха поставени под надзора на кремълски чиновници, доверени лица на президента. Тесен кръг хора, често наричани в Русия държавни олигарси, получиха контрол върху значителни природни ресурси и финансови потоци. В политическата проекция на тази тенденция можем да очакваме и остра борба за власт след 2008 г., когато Путин трябва да се изтегли от президентския пост. Въпросът за приемника е ключов и за енергийната сфера, където вече е създадена определена стратегия.
От една страна, енергоносителите за руските граждани поскъпнаха, а, от друга, Русия продължаваше да продава на непазарни цени нефт и газ на своите съседи. Ясно е, че това поставяше Путин в неблагоприятна светлина. След огорченията от разиграните под носа на Кремъл цветни революции в съседните страни - Грузия, Киргизия, Украйна, очевидно в руското ръководство надделя мнението, че трябва да използват нефта и природния газ като щит и меч. Единни пазарни правила за всички - вътре и вън, и отделяне на месото от мухите, както гласи популярният руски израз. Това бе само началото в разработката на новата енергийна политика на Кремъл. Част от критиците в САЩ и Европа изпаднаха в неловко положение, защото, от една страна, искат от Русия пазарни отношения, а, от друга, я критикуваха за въвеждането на пазарни правила в отношенията с Украйна, Молдова, Грузия и другите съседи. Получи се така, че Русия е изтласквана от Украйна и Грузия, а в същото време тя продължава да обслужва политиката на президентите Виктор Юшченко и Михаил Саакашвили с евтини горива. Ние няма да финансираме с евтини горива чужди интереси, отряза Путин.
Националите интереси често са по-силни
и от най-идеалните цели, като например борбата за демокрация, която невинаги е била на първо място в региони като Кавказ, Централна Азия и Русия. Ние сме готови да пуснем големите компании до добива на нефт и газ, ако те ни допуснат до високите технологии - така формулира следващата си крачка Путин, като спря процеса на либерализиране на инвестициите в енергийната сфера. Условията на търга са ясни - достъп до руския нефт и газ срещу високи технологии. Идеята да се експлоатират руските природни ресурси, но Русия да бъде държана настрани от високите технологии става все по-трудно изпълнима при невероятния скок на цените на петрола и природния газ. Освен това паричните излишъци дават възможност на Русия по-спокойно да се огледа. Тя разполага с приличен валутен резерв, със Стабилизационен фонд. През последните седем-осем години тя не ползва кредити на МВФ, а политиката на опрощаване на чуждестранните дългове и на предсрочно изплащане на съветските дългове може да я превърне реално в страна кредитор. Върху тази вътрешна основа се развива и руската политика в областта на енергетиката. Това става в момент, когато САЩ са прекалено ангажирани с Афганистан, Ирак и Иран, за да рискуват да откриват ново поле за конфронтация с Русия. Руските енергийни ресурси са прекалено близко до горещите зони, което е още една причина Вашингтон да бъде по-премерен в диалога с Москва.
Русия е единствената страна между Европа и Азия, която има стабилно изградена и
гарантирана система от тръбопроводи
Освен това тя има и свободни средства, които й позволяват да закупува допълнителни количества нефт и природен газ от съседите си - Туркмения, Узбекистан, Азербайджан... В същото време Русия е една от страните, които владеят територии от каспийския шелф и заедно с Казахстан, Азербайджан и Иран може да влияе върху икономическата перспектива в региона. Това е зоната със свободни и неразработени енергийни ресурси, с икономически и политически нестабилни режими. Което е удобно и изгодно за геополитическо влияние и от което вече се възползваха САЩ, Иран, Турция. Практически това бе завземане на част от задния двор на Русия. Неразработените находища са в близост и до потенциално големи консуматори на енергийни ресурси като Китай и Япония. Ролята на нефта и природния газ бе нагледно илюстрирана на срещата на Осемте от ОНД, състояла се почти веднага след срещата на Г-8 в Санкт Петербург. Почти светкавичният разпад на досегашния модел на организацията бе заложен преди, но след като отпадна спойващата сила на евтините руски горива, чувствата на повечето лидери охладняха.
След срещата на Г-8 в Санкт Петербург става ясно, че Русия ще играе все по-самостоятелна роля в международната политика. Това означава, че търгът около енергийните източници ще се задълбочи. Москва е избрала своята версия или оръжие за влияние. Приятно или не, но всички засегнати трябва да се съобразяват с това обстоятелство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във