Банкеръ Daily

Общество и политика

Новият парламент може и да изкара пълния си мандат

S 250 1e230fc9 26f4 4368 8a04 834bc851de02

Два парламента започнаха с надежда и хъс, но останаха в историята с краткия си живот, с махленските разправии и със започнатото - поне на думи - "изчегъртване" на досегашния управленски модел и неговите идеолози. На 3 декември стартира третото "издание" Народното събрание за годината. Ситуацията в и около него е уникална: за първи път в най-новата ни история победителят на вота - "Продължаваме промяната", организира коалиционни преговори пред очите на цял свят. И на практика даде възможност на бъдещите си партньори да докажат, че от съществуването им наистина има някакъв смисъл.

 

Ако от ПП положат системни усили за укротяване на бесовете сред останалите законотворци, можем да очакваме спокойна, конструктивна и добре свършена работа. Ако старите партии са осъзнали, че те са си виновни за електоралния отлив и са си извадили поуките, ще се радваме на рационални законови промени. Ако новите играчи не си въобразят, че прескачайки 4-процентната бариера са се венчали за държавната софра, имат реален шанс да не сполетят съдбата на "Лидер", "България без цензура", Воля", "Движение 21", "Новото време" и куп други, отдавна забравени парламентарни еднодневки.

В предишните две "издания" на Народното събрание нямаше формация, която да не се бореше за приза "Единствен носител на промяната" и която да не се опитваше да натрие носовете на съперниците във всеки удобен момент. Не друго, а точно тази болезнена амбиция - да се разберат като мъже - не им позволи да седнат на една маса и да се разберат като нормални хора. А обидите на статукво и ударите под кръста толкова бързо станаха част от парламентарния делник, че накрая на всички им омръзна да призовават към консенсус и да правят точно обратното.

Момчетата от Харвард показаха, че умеят да водят диалог и знаят как да тушират напрежението: щом няма разбирателство от първи опит, дипломатично предлагат втори прочит или анализ. Това може да се определи и като политика на отлагане, но от друга страна от 3 декември те започват работа като нормотворци, така че мисленето, обсъждането и постигането на съгласие би трябвало да им стане присъщо. А ако съдим по качеството и количеството на коалиционните преговори, 47-ото Народно събрание като нищо може да сбъдне девиза над парадния вход - "Съединението прави силата", и да остане в историята като "Парламента на чудесата".

Когато най-голямата политическа сила е конструктивна и диалогична, останалите няма как да не осъзнаят, че различното поведение си е тотал щета отвсякъде. Лидерът и депутатите на "Има такъв народ" едва ли са забравили вкуса на горчилката, която изпиха на екс в 46-ото Народно събрание. И едва ли ще им хрумне втори път да се правят на интересни, жертвайки доверието на хората, които за трети път тази година ги изпратиха в парламента.

Знак за помъдряване в тази посока има. Сценаристите на Слави - Филип Станев и Ивайло Вълчев, бяха избрани в по два многомандатни района, но изведнъж им дойде друг акъл и освободиха общо четири депутатски банки. Нищо, че бяха от най-активните остриета на ИТН и заради острите си умове и бързи усти станаха заместник-председатели на парламентарната група на ИТН. Депутатското си място обаче запази председателят на ИТН-групата в 45-ото и 46-ото Народно събрание Тошко Йорданов. Но... под вънкашност нова, защото дори съпартийците му взеха да забелязват, че по време на предизборната кампания Йорданов бе някак малко по-обран и доста по-спокоен.

БСП също катастрофира. В предишния парламент левицата реши да изпревари коалицията на Мая Манолова по популизъм, но май успя само донякъде - макар и с цената на болезнена загуба на гласоподаватели, "червената столетница" успя да влезе в парламента, докато изкуствено съчленената (явно чрез случаен подбор) коалиция "Изправи се БГ! Ние идваме!" отгърмя, та се не видя. Така че на "Позитано" 20 ще им се наложи да укротят топката, ако искат лидерът им в оставка Корнелия Нинова да договори наистина успешно участие на БСП в коалиционния кабинет.

Другият ключов участник в евентуалния коалиционен кабинет - "Демократична България", също има доста рани за обгрижване. Дали поради лош късмет, дали поради прословутата им "жълтопаветна" надменност, градските десничари на Христо Иванов и Атанас Атанасов не успяха да употребят по най-добрия начин инерцията от успеха си в 46-ото Народно събрание. В момента демократите са на предпоследно място сред парламентарно представените политически сили, а лидерите на трите партии в обединението също са в оставка.

Дали този ще се възползват от възможността да започнат съдебната реформа, или като през 2014-205 г. отново ще заиграят на "Дай си ми куклите, на ти си парцалките" е трудно за прогнозиране. Още повече, че двамата "големи" - Христо Иванов и Атанас Атанасов, напоследък никакви ги няма. Вярно, "коалиционните" дискусии бяха във формат "Лидерите - сред зрителите", но това не беше причина те буквално да се скрият от медиите. Последните две изяви на Христо Иванов във Фейсбук, например, са на 13   октомври - в личния му профил, и на 15 ноември - в профила на "Да, България".

Да си самокритичен е прекрасно, но знаем по какъв повод се е появила поговорката "Прекален светец и богу не е драг". Така че, ако искат да докажат, че партиите им са годни да носят отговорност като пълноценни коалиционни партньори в управлението, а не като патерици или индулгенции на този или онзи, лидерите на "Демократична България" трябва да се вземат в ръце и да се възползват от шансовете си в 47-ото Народно събрание.

ГЕРБ за първи път от години насам наистина ще са в опозиция. Вместо да тропат по банките и да огласяват пленарната зала с крясъци, може да ни покажат способности за работа като коректив на мнозинството. Ако потвърдят обаче, че не умеят да губят, каквито индикации продължават да дават, на следващите предсрочни парламентарни избори ги чака още по-сериозен шамар.

Единствената системна партия, която спечели от невротичната "парламентарна" обстановка се оказа ДПС. Демонстрирайки хладнокръвие, точно дозирано презрение към "враговете" и перфектно премерен предизборен популизъм, Движението вдигна резултата си и стана трета политическа сила в 47-ото Народно събрание.

Какво можем да очакваме от тях през следващите дни, месеци и години? Нищо повече от онова, което политолозите периодично приписват на другите - още от същото: от парламентарната трибуна и сутрешните студия на т. нар. национални телевизии ще ни омагьосват със сладки приказки и щедри обещания, а по офиси, хотели, резиденции и сараи ще режат баницата и ще разпределят порциите. Справка - традиционните гласоподаватели на ДПС от Гърмен и Сатовча, които от 1 декември протестират срещу криминално ниските изкупни цени на тютюна. Е, и обещанието им да вдигнат на крак всички свои родопски "колеги".

Новите герои от "Възраждане" са тези, които ще се опитват да подклаждат напрежението. Но викането по площадите е по-различно от писането на законопроекти. Това беше доказано вече от една формация, която макар и да имаше добри попадения, също си го отнесе заради натрупаните у избирателите умора и разочарование.

Депутатите от националистическата партия може би ще се окажат донякъде изолирани. Но никак няма да е изненада, ако при гласуване понякога гласовете им се окажат редом до тези на БСП или на ГЕРБ, които също имат залитания към консерватизъм. Но това едва ли ще предизвика чак такова разклащане на стабилността.

Така че интересното наистина предстои. Дано този път продължи по-дълго...

Facebook logo
Бъдете с нас и във