Банкеръ Weekly

Общество и политика

Новият Кодекс на труда пак подмина извънредния труд

От години браншови организации настояват за изработването и приемането на чисто нов Кодекс на труда, определяйки действащия архаичен. Всъщност някои като Българската стопанска камара "благородно" предложиха сами да го напишат. Синдикати и социални партньори възразиха на непоисканата добрина и през 2019 г. бе решено, че нов кодекс няма да се пише, а специално подбрана работна група ще предложи на парламента идеи за освежителен ремонт на досегашния.

 

На 14 юли т.г. Националният съвет за тристранно сътрудничество заседава и постигна принципна подкрепа за предложените от социалното министерство промени. Гласуването и приемането на законопроекта би трябвало да се случи до края на юли, но предвид набиращите скорост скандали, в които се оказаха замесени всички "високи" власти в България, най-вероятно гласуването в пленарната зала ще бъде отложено. Или пък ще бъде организирано така, че хората на наемния труд да го "отнесат" заради всички останали.

По-високи глоби ще борят сивата икономика

От социалното министерство изтъкват, че завишените глоби за недеклариран труд ще преодолеят негативните последици от сивата икономика. Припомняме, че за 2019 г. делът на сивата икономика в България е 37.8% от БВП, което ни поставя на едно от водещите места в Европа по данни на Международния валутен фонд. В пари равносметката е умопомрачителна, защото за миналата година БВП е бил 110 млрд., т.е. 37.8 млрд. лв. просто са заобиколили държавната хазна.

Наказанието за работодателя да е глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., а за виновното длъжностно лице - от 5 000 до 10 000 лв, предвижда законопроектът. При системни нарушения пък работодателят ще се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.

"Няма никакви съмнения за вярната посока на тази мярка предвид ежегодните доклади на Главната инспекция по труда относно състоянието по спазването на трудовото законодателство", коментира за "БАНКЕРЪ" вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов.

От Българската стопанска камара обаче отбелязват, че "предложените нови размери на санкциите са изключително високи, а значителната разлика между минималните и максималните прагове създава условия за субективизъм и корупция при тяхното налагане". И за пореден път настояват, че един от пътищата за осветляване на сивата икономика е

създаването на "по-атрактивна пенсионно осигурителна система".

Обикновените данъкоплатци, посетили тези дни портала за обществено обсъждане към Министерския съвет също констатират, че отново повишаването на санкциите не се съобразява нито с тежестта на нарушението, нито с обема на работата на нарушителя. "Както обикновено големите предприятия няма да са особено притеснени да нарушават нормите, а за малките тези санкции ще са непосилни..., а някъде и водещи до фалит," пишат гражданите там и предлагат глобите да се определят като процент от оборота, за да има смисъл от тях. Част от хората в портала с право се опасяват, че завишените глоби могат да са лост, който елиминира конкуренти. 

В социалното министерство обаче са се заинатили да фиксират глобите, без да се съобразят с логичните аргументи на обществото. И така големите акули ще плуват необезпокоявано в морето, а малките рибки ще бъдат ловени. Единственият вариант глобите да са ефективни и справедливи е да са процент от оборота на нарушителите или процент от държавните и европейски помощи, които някои фирми са получили.

Работа, работа, работа...

Основен проблем, който КНСБ и КТ "Подкрепа" сега поставят е да се приведе 56-часовата продължителност на работната седмица, при т.нар. "сумирано изчисляване на работното време" (СИРВ) в съответствие с изискванията на Конвенция № 1 на Международната организация на труда и Директива 2003/88/ЕО.

Според тях превишаването на стандартната продължителност на работното време от 48 часа седмично е допустимо само в случаите на непрекъснат производствен процес, без да се надвишават 56 часа. Националното ни законодателство си противоречи с Конвенцията, защото при нас се допуска седмичното работно време да е 56 работни часа, без обаче да е налице въпросното изискване за непрекъсваем производствен процес. Едва ли някой е учуден от побългарените световни изисквания за извънреден труд, които се прилагат почти две десетилетия у нас и които са убегнали на законотворците за пореден път. 

Извънредно много извънреден труд

Извънредният труд е чувствителна тема за работниците. В повечето случаи те се чувстват като дойни крави пред работодателите, които искат един служител да работи за двама, но да му се плаща за един и ако може - още по-малко. И разбираемо това води до злоупотреби при възлагането и заплащането на извънреден труд.

Поначало извънредният труд е допустим само по изключенията, посочени в чл. 144 от Кодекса. Припомняме, че с промяната на ал. 5 в същия член през 2008 г. се премахна ограничението работодателят да може да изисква извънреден труд за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, само "ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали". След "незначителната" промяна всяка работа може да бъде довършена в условията на извънреден труд по нареждане на работодателя и много от служителите просто са принудени да се подчинят.

Като добавим и, че СИРВ доведе до заобикаляне на редица норми, свързани с отчитането и заплащането на извънредния труд, положението за работниците влиза в определението за робство, ала по-модерно на пръв поглед. Проверки на Главната инспекция по труда сочат, че работодателите масово се възползват от СИРВ в материалните сектори. Анализите на КНСБ показват, че за 2018 г. близо 40% от работещите у нас полагат извънреден труд, който не се заплаща или компенсира.

Всички

неблагоприятни последици от прилагането на СИРВ

са за сметка на работниците. Но според гражданите недобросъвестните работодатели не са проблем на уредбата, а на контрола. И все пак няма как да не отбележим, че уредбата направи реверанс на работодателите и с тазгодишните добавки за извънреден труд в предложените промени - не повече от 300 часа годишно при Колективен трудов договор (КТД) и не повече от 150 часа без сключен такъв. Предложението не дава яснота как и въз основа на какво ще се прилага тази договореност в отделните предприятия, затова и идеята не се подкрепя от цялата синдикална общност.

По време на последното заседание на Тристранката Димитър Бранков от БСК настоя да се отмени изцяло забраната за извънредния труд. Но тъй като законодателството ни все още не закриля служителите така, че да се осъществи тази идея, извънредният труд остава желан от едни и презиран от други. 

 

<!--![endif]--><!--![if-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във