Банкеръ Daily

Общество и политика

Нови облаци над Агенцията по вписвания

Агенцията по вписвания отново е под обстрел заради дефекти в работата й, съществуващи от години. Проблемите са установени в одитен доклад на Сметната палата, "покриващ" дейността по воденето на регистрите през периода януари 2017 г. - декември 2019 година. За тези три години през шефския кабинет в Агенцията минаха две дами - Зорница Даскалова и Габриела Козарева.

 

Какво установява Сметната палата? Според заключенията на одиторите планирането на дейностите и ресурсите е било лошо, неадекватно и при пълна липса на ясно дефинирани стратегически цели за развитие на Агенцията. Гражданите и бизнесът са били принуждавани да плащат прекомерно високи такси, определяни в нарушение на принципите за разходоориентираност и обоснованост. Едновременно с това, дейността на Агенцията редовно е била оставяна недофинансирана, защото принципала - Министерството на правосъдието, почти задължително е отхвърлял всяко искане за актуализация на ведомствения бюджет. Недостатъчен за нормалното съществуване на Агенцията се оказва и сградния й фонд, около който поне от десетилетие се вихрят какви ли не корупционни скандали.  

Не е реализирано предвиденото успоредно създаване на имотен регистър и кадастрални карти и регистри, независимо че последните покриват вече над 96% от територията на страната. Подзаконовите актове в тази насока

не са издадени или не са хармонизирани

с разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър, което пречи на създаването на имотни партиди. Вредно е и обстоятелството, че службите по вписванията са част от структурата на агенцията, а съдиите по вписванията са "подопечни" на районните съдилища. 

По отношение на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е отчетено наличие на необходимите нормативна уредба и организация, но отново се бави процеса  по обявяване на годишните финансови отчети. А издаването на един подзаконов нормативен акт, предвиден в Закона за особените залози,  тотално спъва прехвърлянето на дейността по воденето на Централния регистър на особените залози от Министерството на правосъдието към Агенцията по вписванията.

Не са предприети ефективни действия и за защита на личните данни при воденето на регистрите, въпреки категоричността на Общия регламент за защита на данните.Особено сериозни проблеми създават предоставянето на незаверени преписи от вписани актове на трети лица и публикуването на данни и документи в публичната част на регистрите.

През юли Европейската комисия обяви, че

завежда дело срещу България

в Съда на Европейския съюз заради липсата на връзка на Търговския регистър със Системата за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS) - платформата за автоматизиран обмен на данни между търговските регистри на държавите членки на ЕС. Този проблем е дефиниран и в одитния доклад на Сметната палата. Решението за предявяване на иск срещу България идва след 4-годишно размотаване и две предупреждения за нарушение на Директива ЕС 2017/1132 за дружественото право, направени в рамките на една календарна година.

„Повече от 4 години след изтичането на този срок и въпреки многократните призиви от страна на Комисията България все още не е свързана със системата. В резултат на това нито една от функциите на BRIS не е налична по отношение на българските дружества. По-конкретно, несвързването на България с BRIS затруднява получаването на съответната информация за българските дружества за гражданите, дружествата и специалистите от ЕС. Освен това без BRIS търговските регистри не могат да си сътрудничат при презгранични сливания, в които участват български дружества, или при процедури, свързани с презгранични клонове на български дружества. Ето защо Комисията реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз“, заявиха официално от Еврокомисията. 

Свързаността с BRIS е важна не само за предприятията. Платформата улеснява достъпа на гражданите до информация за фирмите в ЕС и гарантира, че всички търговски регистри в Общността могат безопасно да обменят информация помежду си. Преди година Брюксел изпрати официално уведомително писмо, че българският търговски регистър все още е извън BRIS, а в началото на 2021 г. ни заплаши с мотивирано становище, че ако

до два месеца не "вържем" Търговския регистър с BRIS,

отиваме на съд в Люксембург.

От Министерството на правосъдието (МП) реагираха с уверение, че работят по проблема от встъпването на служебното правителство и се надяват в началото на 2022 г. той да бъде решен. Служебният правосъден министър Янаки Стоилов е информирал комисаря по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Дидие Рейндерс за конкретните действия, които България е предприела за преодоляване на натрупаното закъснение. От министерството посочиха, че вече е изготвена техническа спецификация и се изпълнява "Договор за осигуряване на оперативна съвместимост за обмен на данни между информационната система на търговския регистър и Европейската централна платформа и предоставяне на информация за действителни собственици“.

Успехът трябва да дойде под ръководството на новия стар изпълнителен директор Даниела Митева, уволнена през 2009 г. и дадена на прокурор заради проблемите с внедрения по нейно време в Имотния регистър програмен продукт ИКАР. Той допускаше много грешки при отчитането на удостоверения за тежести, ипотеки, искови молби и възбрани.

Подозренията бяха, че за доставчик е уредена

близка до тройната коалиция IT-компания,

тъй като кандидатът за внедряването на системата беше само един, а Сметната палата констатира в одитен доклад, че обществените поръчки в агенцията през 2008-2009 г. са провеждани в корупционна среда.

Преди това, в края на 2007 г. тогавашният правосъден министър Миглена Тачева също сезира прокуратурата, смени ръководството на структурата и уволни предшественика на Митева - Емил Станков. Освен че лобирали за свои фирми  доставчици, той и заместничката му Митева също си раздавали сочни  бонуси. И от тази проверка нищо не излезе. А след като Митева замени Станков на поста, тръгна мълва за близкото й приятелство с Тачева. Самата Тачева пък се оказа в центъра на скандала около придобиването от частен инвеститор на сградата на агенцията в столичния кв. "Гео Милев".

Facebook logo
Бъдете с нас и във