Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИ ХОРИЗОНТИ ПРЕД СИРИЯ

Мирният процес в Близкия изток се намира във видим подем през последните месеци. Западът и държавите в региона очевидно се умориха от дългите години на конфронтация и опитват затопляне на отношенията. Централно място в засилените дипломатически преговори заема Сирия. Президентът на тази страна Башар Асад е далеч от определението прозападен, но определено в началото на втория си мандат полага огромни усилия, за да извади Дамаск от състоянието на международна изолация.
След като дойде на власт преди осем години, Асад обяви, че ще работи за икономически реформи и модернизация на родината си. Подобна амбициозна програма е невъзможно да бъде осъществена без сериозна помощ отвън, но в дипломатически план сирийските политици попаднаха в блато. Последните години от първия мандат на Асад бяха белязани от влошаване на отношенията с основния фактор в международните отношения - Съединените щати. Напрежението между Дамаск и Вашингтон ескалира до такава степен, че в края на 2003-а Белият дом наложи икономически санкции на Сирия. Арабската държава не хареса американската инвазия в Ирак, а САЩ обвиниха хората на Асад в опит за дестабилизация на съседен Ливан.
Крехкият авторитет на Дамаск се срина окончателно на 14 февруари 2005-а, когато при бомбен атентат загина бившият ливански премиер Рафик Харири. Осем месеца по-късно в доклад на ООН беше посочено, че лица на върха на политическата система в Сирия са знаели за заговора срещу Харири, известен като твърд противник на присъствието в страната му на войски от северния съсед. Под силата на международния натиск Дамаск изтегли контингента си от Ливан, където той беше разположен цели 29 години. Управляващите в Сирия дори се видяха принудени да сътрудничат в разследването на убийството на Харири, за да избегнат международни икономически санкции.
Подобна изолация се оказа непосилна за Сирия, която изяви желание и вече реално участва в преговори. Властите установиха дипломатически отношения с Ливан и размразиха диалога със стария враг Израел, който продължава да не фигурира на сирийските политически карти. Отношенията между Дамаск и Тел Авив са ключови за региона и търсения преход към всеобщ мирен процес в Близкия изток. Естествено, дипломатическа инициатива от подобен мащаб не би могла да се надява на успешен край, ако в нея не участват и основните играчи на световната сцена. И докато Белият дом по-скоро изчаква, Европейският съюз запретна ръкави и започна работа. Брюксел отдава огромно внимание на този район и на връзките си със Сирия за установяването на траен мир и сигурност в Близкия изток, но реално старт на нормализирането на отношенията постави амбициозният френски президент Никола Саркози. Любопитното в случая е, че именно Париж беше инициатор на замразяването на отношенията между ЕС и Сирия. Подтикван от предишния френски президент Жак Ширак, личен приятел на Харири, Евросъюзът прекрати връзките си с Дамаск.
На фона на засилената дипломация между Брюксел и Дамаск се повиши напрежението между Сирия и САЩ. Повод за това стана нападението на американски хеликоптери срещу село на територията на арабската република с обичайното в последно време обяснение, че е насочено срещу лица, близки до Ал Кайда. Много държави, включително и Сирия, преди години биха сметнали подобно поведение на Пентагона за обявяване на война. Този път сирийските власти се ограничиха с обяснения от посланика на Вашингтон, които едва ли са били особено удовлетворяващи. Сирия вероятно очаква да види Барак Обама като следващ американски президент и по тази причина преглътна поредната демонстрация на сила от Белия дом. Сенаторът от Илинойс изрази готовност за преговори с противници като Дамаск и Техеран и сирийците не искат да рискуват евентуалните перспективи. В предизборна ситуация е и Израел, с когото Сирия има да дели не само Голанските възвишения. Така че връщането на Дамаск на международната сцена ще зависи твърде много от новите администрации във Вашингтон и Йерусалим.
След отказа на САЩ да преговарят за Сирия придобиват все по-голямо значение връзките с Европа. И ако отношенията с Франция вече изглеждат безоблачни, оптимистично звучи опитът за затопляне на грапавите връзки на Дамаск с Лондон. Башар Асад иска да играе централна роля в бъдещи преговори за мир в Близкия изток, но това няма как да стане без активна роля на арабската република в успокояването на ситуацията в Ирак. При всички положения мир в Близкия изток не е възможен без Сирия, а тя трябва да промени поведението си, ако не иска да продължи да бъде игнорирана. Това реално означава активни преговори с Израел, засилване на подкрепата за иракското правителство, спиране на опитите за дестабилизиране на Ливан и край на подкрепата за Хамас и Хизбула. Може би най-тежка стойност за Сирия пред евентуалните й нови отношения със Запада е да се дистанцира от Иран. Задачата на европейските дипломати е да убедят Дамаск, че цената си струва да бъде платена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във