Банкеръ Weekly

Общество и политика

Норвегия игнорира инвеститорите

Правителството на Норвегия огласи в началото на 2013-а плановете си да намали с 90% таксите за пренос на газ, което ще ореже със 7 млрд. щ. долара приходите на субектите, финансирали мрежата от газопроводи Gassled. Инвеститорите пък в момента все още не са решили колко голям риск са склонни да поемат, за да получат достъп до най-големите запаси от нефт и газ в Европа. А Норвегия, която се гордее с максималния възможен инвестиционен рейтинг ААА и с най-ниския риск от фалит, все повече започва да прилича в действията си на по-нестабилните демокрации като Венецуела и Русия.


Планираното намаление на таксите подкопава репутацията на Норвегия като стабилна и предсказуема държава за инвестиции, заявиха в средата на март в специално писмо Solveig Gas Norway иSilex Gas Norway - две от фирмите, вложили пари в системата Gassled, която събира налога. Те определят правителствените намерения като непозволена интервенция в нормативно защитените права и прогнози на собствениците на инфраструктурата. Международни компании, контролирани от швейцарската банка Ю Би Ес и германския застраховател Алианц, канадски пенсионни фондове и държавният фонд на Абу Даби са похарчили общо 4.6 млрд. долара за покупката на 44% дял от Gassled. В момента норвежкият кабинет проверява основанията за недоволство на всички страни, засегнати от намаленията.


Инвеститорите твърдят, че предложеното орязване с 90% ще намали доходността на вложенията им до 4% - доста под прогнозирания минимум от 7 на сто. Те отбелязват също, че опитите на Осло да промени правилата са незаконни и ще навредят на имиджа на страната зад граница. Подобно становище застъпват дори местните производители на нефт и газ, които ще спечелят от намалението на таксите, след като продадоха дяловете си в тръбопроводите през 2010-а и 2011-а. Както и норвежкият държавен пенсионен фонд, вложил пари в книжа на Njord Gas Infrastructure- компания с дял в Gassled.


Спорът за газовите такси напомня на инвеститорите случая отпреди година и половина, когато норвежките власти проявиха пълно пренебрежение към кредитните пазари. Тогава министерството на промишлеността реши да разформирова Експортфинанс - дружеството, създадено 50 години по-рано, за да финансира износа на Норвегия. То загуби подкрепата на държавата, след като европейските капиталови наредби принудиха правителството да ограничи кредитирането му. В резултат международните рейтингови агенции Стандард енд пуърс и Муудис инвестърс сървис понижиха кредитната оценка на книжата на Експортфинанс от ААА на високорискови (junk), което ощети сериозно вложители от Европа, Азия и САЩ - собственици на облигации за около 39 млрд. щ. долара.


Норвежките управници и днес не изглеждат притеснени от протестите срещу намалението на газовите такси. Спорът почти не се е отразил и на пазарите в страната. Норвежката крона скочи през февруари до рекордно висока цена на претеглена съобразно вноса база и през последните 12 месеца е поскъпнала с 1.3% спрямо еврото, въпреки заявките на Норвежката централна банка, че ще намали лихвите, за да спре ръста на валутата.


Осло неведнъж е доказвало, че не се страхува от конфронтация, когато става въпрос за търговски отношения. Миналата година правителството ядоса политиците от Европейския съюз и скандинавските съседи, като повиши митата на вносните сирена, за да защити местната продукция. Норвежците на два пъти отхвърлят с референдум членството си в общността, като при последния (през 1994-а) противниците бяха 52 процента.


Норвегия е с най-голям бюджетен излишък сред държавите с рейтинг ААА, а котировките на кредитните застрахователни контракти показват, че тя е и най-сигурната инвестиционна дестинация в света. Регистрираните безработни са под 3% от трудоспособното население срещу близо 12% в еврозоната. Скандинавската държава обаче е и сред най-задлъжнелите глобални икономики с 200% съотношение на публичния дълг към БВП. Напоследък кабинетът следи с тревога и препускащите нагоре цени на недвижимите имоти, които са се удвоили от 2002-ра досега. Банките пък получиха разпореждане да повишат коефициентите си на капиталова адекватност до 10% от юли 2014-а и след това до 12% до 2016-а.


Инвестициите в норвежките офшорни нефтени и газови полета ще нараснат с 16% - до 199 млрд. крони през тази година, достигайки до 7% от БВП, по оценка на националната статистическа служба. Норвегия помпа нефт от 1971-а, но производството й е намаляло наполовина през последното десетилетие. Управляващата Партия на труда смята, че по-ниските такси за пренос ще помогнат на офшорния добив да стане по-печеливш и ще насърчи проучванията и възстановяването на околната среда. Комбинацията от непроменените тарифи по съществуващите контракти и по-ниските за новите количества ще гарантира разумна доходност на собствениците, обяви правителството. По сметки на системния оператор Gassco коригираната й съобразно инфлацията и данъците стойност е била 10% през 2012-а и ще достигне 10.5% през 2028-а на базата на съществуващите и новите договори.


Докато норвежките министри подготвят окончателното си решение за таксите на Gassled, всичките местни акционери - Solveig, Silex, Njord и Infragas, заплашват да се откажат от бъдещи инвестиции, включително и от покупката на нефтени фирми, похарчили 25 млрд. крони за тръбопровода Polarled - новата връзка от полетата в Арктика. А това ще блокира наличните пари на нефтените производители в инфраструктура. Професор Торгер Реве от университета в Осло се надява да не се стигне дотам. Според него не е нормално да съществува държава с прекалено висока доходност и с изключително нисък инвестиционен риск.

Facebook logo
Бъдете с нас и във