Банкеръ Weekly

Общество и политика

Нормативно мълчание брани детските центрове

По всичко личи, че и тези неуредици ще трябва да ги решава държавното обвинение. Но слугите на Темида също мълчат...

В наше проучване, публикувано в бр. 6 на "БАНКЕРЪ" от 21 февруари под заглавието "Центрове за деца помпат сивата икономика", ви показахме как "едни помещения" за почасово подслоняване на деца се представят за частни детски градини - срещу "целодневно" заплащане, но без да имат лиценз и без да регистрират дейността си към здравната инспекция. Днес продължаваме "ходенето" по темата, защото поне до момента не успяхме да открием нормативен акт, регламентиращ  съществуването на въпросните центрове.

 

Дейността на детските градини (държавни и частни) е регламентирана в Закона за предучилищното образование. С държавните и общинските градини в момента няма да се занимаваме, защото там всичко е ясно. Като изключим процедурите по приемане на "питомци", които от край време са си конфликтна точка.

Частните детски градини са длъжни да разполагат с лиценз за дейността си, който се издава от Министерството на образованието и науката (МОН) на база изготвена програма за предучилищно образование и още куп други разрешителни, отнасящи се до състоянието на помещенията, квалификацията на персонала, битовите условия, храната и т.н.

Особеното тук е, че се лицензират помещенията, в които децата учат, играят и почиват. Самите помещения също трябва да отговарят на стотици изисквания, за да бъдат разрешени за ползване. Така че, когато една частна детска градина се премести на нов адрес, нейните собственици трябва да извадят нов лиценз.

Цялата тази процедура, която по принцип отнема около година, изобщо не се отнася за обиталищата,

познати като центрове за почасово гледане на деца.

Те могат да бъдат настанени в самостоятелни сгради, в преустроени бивши магазини, в апартаменти, намиращи се на първия, на петия или на приземния етаж. Ограничения няма. Задължителни изисквания от рода на "двор с площ 30% от големината на парцела, върху който е построена детската градина" - също. Ако трябва да обобщим, за да не губим време и място - изискванията към центровете за почасово гледане на деца са десетина пъти по-малко от изискванията към детските градини: техните собственици трябва да имат регистрация в общината, в здравната инспекция и да са вписани като юридически лица в Търговския регистър. 

И тук идва първото "леко" отклонение от правия път.

За да заобиколят процедурното "клане", масова практика е собствениците да определят дейността си като "социални услуги без настаняване". Нещо, което си е чиста проба измама, защото - и това също е масова практика - тези центрове предлагат целодневни грижи за дечурлигата на работещите родители. И то в пълния им блясък - сутрешна закуска, предиобедна закуска, обяд, следобеден сън, следобедна закуска...
Тоест - имат си леглова база и доставят топла храна от някъде, макар да са декларирали почасово гледане на деца. И затова прибират от родители месечни такси, които са много по-скъпи от държавните градини, но с

около 100-200 лв. по-евтини от лицензираните частни градини,

където месечните "вноски" са средно по 600-650 лева.

Попитахме Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) получавали ли са сигнали срещу центрове за почасово гледане на деца, колко на брой и на какви теми. Отговорите ни хвърлиха в музиката: от януари 2015 г. до февруари 2020 г. Агенцията е работила по 15 сигнала, свързани с детски парти центрове, частни занимални и места за почасова грижа за деца. Част от тях са били във връзка с проявено насилие и неглижиране. А от сигналите, постъпили в Столичната РЗИ през периода 2018-2019 г., само 6 (шест) били основателни.

"Срещу отговорните лица са започнати административно-наказателни действия", казват от здравната инспекция. А сигналите за насилие са проверени от социални работници, които са оказали подкрепа на потърпевшите деца", заявиха от Агенцията за закрила на детето.

Според действащата нормативна уредба

нито на МОН, нито на ДАЗД им влиза в работата

да се занимават с нередности в подобни места.  

Просто на добра воля, "при наличие на информация в медиите за инциденти с деца, ДАЗД е създала практика за самосезиране". В зависимост от характера на сигнала от Агенцията сезират и други органи - полиция, прокуратура, Здравната инспекция, Българска агенция по безопасност на храните и каквото още се наложи.

От институцията допълниха, че към момента не са обсъждани промени в Закона за закрила на детето, които да разширят правомощията й спрямо търговските обекти, предлагащи грижи за деца. Но има нужда от регулация на подобен род услуги и от разработване на правила за дейността им, смятат от Агенцията за закрила на детето.

"Към настоящия момент не е издаден подзаконов нормативен акт, който да регламентира здравно-хигиенните изисквания към център за работа с деца и школи", отговори Столична РЗИ на въпросите на "БАНКЕРЪ". 

Макар центровете за почасово гледане на деца да

не са изрично споменати като обекти с обществено предназначение

по смисъла на Закона за здравето, излиза, че само здравните инспекции могат да ги контролират и да им налагат административни глоби. 

Най-честото провинение на управителите на детски центрове е, че не са регистрирали дейността на своите обекти в публичния регистър на обектите с обществено предназначение. Попитахме дали просто не забравят да извършат тази административна процедура? Отговорът, който получихме звучи като във вица "Човекът е по-скоро рус, отколкото висок!". От Столична РЗИ заявиха, че при нерегистрирани обекти почти винаги са откривали и санитарни нарушения, и "неща", които не отговарят на здравните стандарти в наредбите, с които инспекцията работи.

В Наредбата за публичния регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от здравните инспекции, има посочени само школи и центрове за работа с деца - сиреч занимални, театрални, музикални и т.н. школи, където детето прекарва по два, три или четири часа. Тоест - не спи следобед и не се храни по четири пъти на ден, а закуската му се носи от вкъщи.

Така че е крайно време поне в тази наредба да бъде дефинирано какво точно означава Център за почасово гледане на деца. Как работи, какъв е максималния му капацитет - за да не се бутат по 30 деца в стая три на пет метра, може ли да има легла и т.н.

Вкарването в регулация, колкото и закъсняло да е то, ще изиграе и друга положителна роля: ще бъде запушена една много голяма бюджетна дупка, през която месечно изтичат десетки, ако не и стотици хиляди лева. В полза на сивата икономика, разбира се.

Как всъщност се откриват нарушители? 

Здравната инспекция и Държавната агенция за закрила на детето разчитат главно на сигналите от потърпевши родители или на добросъвестни граждани.

Дали обаче тези канали вършат работа? По-скоро не, защото от януари 2015 г. до февруари 2020 г. Агенцията за закрила на детето е работила само по 15 сигнала - предимно за проявено насилие - свързани с детски парти центрове, частни занимални и места за почасова грижа за деца. А през 2018-2019 г. в Столичната РЗИ са постъпили едва 12 сигнала, от които "цели" 6 били основателни...

Тогава? Ами... да дойде прокуратурата, тогава. Непоканена, но явно добре дошла!

Facebook logo
Бъдете с нас и във