Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОИ се моли за икономически бум

Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2013-а изглежда твърде оптимистичен, а сметките на социалния министър Тотю Младенов и управителя на Националния осигурителен институт Бисер Петков биха излезли само при грандиозен бум на заетостта. Това се вижда от разчетите за приходите и разходите в НОИ за догодина. Калкулациите са направени на база 2.77 милиона социално осигурени и ниво на безработица от 10.9 на сто. Представители на бизнеса и социални експерти обаче смятат, че подобни параметри едва ли могат да бъдат изпълнени.


Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев посочи, че сега осигурените на пълен работен ден са около 1.93 милиона, плюс 190 хиляди самоосигуряващи се. Това значи, че хората с пълен принос за пенсионната система не надхвърлят 2.22 милиона души. Как правителството ще попълни планираните постъпления от останалите 550 хиляди души, си остава мираж. Това може да се случи само ако бизнесът против всякаква икономическа логика започне масово да наема нови служители или пък ако всички работещи почасово преминат на пълно работно време. За да се състои този ръст на заетостта, ръстът на БВП през 2013-а трябва да е поне 3.5%, а такъв не се очертава, каза Данев.


Другият силно дискусионен момент е планираната безработица от малко под 11 процента. Тази прогноза явно е направена по данни на Агенцията по заетостта, но всички знаем, че там се отчитат само безработните, регистрирани в бюрата по труда. Калкулациите на Националния статистически институт и Евростат винаги показват, че отпадналите от трудовия пазар са с 1-2% отгоре, а реално по неофициални данни безработните удрят 15-те процента. Бившият социален министър Иван Нейков изтъкна, че НОИ върви към много по-сериозен от планирания дефицит, защото прави криви сметки осезаемо да намали безработицата, въпреки че бизнесът е настроен песимистично.


Иначе кабинетът планира да прехвърли пари


от единия джоб в другия

nbsp;


с 20-процентното повишение от догодина на осигуровките на полицаите и военните. Това ще струва 220 млн. лв. на държавния бюджет и ще влезе като приход в Националния осигурителен институт. С тях ще се покрият разходите за пенсии на сегашните пенсионери от силовите ведомства. Досега разликата между осигурителния принос на полицаи и военни и изплащаните им от НОИ пенсии формираше годишен дефицит от около 300 млн. лева.


Ведомството на Бисер Петков ще очаква и допълнителни 27 млн. лв. от нарастването на минималните осигурителни прагове по икономически дейности, както и 43.8 млн. лв. заради вдигането на облагаемия таван от 2000 на 2200 лева. И това обаче не са чисти приходи, тъй като по-голямата част от тях ще покрият вдигането на максималната пенсия от 700 на 770 лв., както и по-високите обезщетения за болнични, майчинство и други социални разходи.


За


диференцираното повишение на пенсиите

nbsp;


от 1 април 2013-а с между 2.2 и 9.8% ще са необходими 582 млн. лв., изчисли министър Младенов. Пенсиите, отпуснати до края на 2009 г. (85% от всички), ще се увеличат с 9.8%, тези, излезли до края на 2011-а, ще се вдигат с 5.7%, а тазгодишните ще бележат най-малък ръст. Минималната пенсия ще се увеличи с 5 лева от 1 април и ще стане 150 лв., а социалната пенсия за старост от 100 ще стане 110 лева. Управителят на НОИ Бисер Петков отбеляза, че диференцираният ръст на пенсиите е справедлив, а увеличението за пенсиите от отделните години е било изчислено с натрупаната за съответната година инфлация. Но синдикатите остро възразиха срещу методиката на изчисление и си поискаха швейцарското правило за ръст с половината от инфлацията и половината от качването на доходите. От Подкрепа обявиха, че не приемат увеличението на пенсиите да зависи от годината на отпускане, а лидерът на КНСБ Пламен Димитров поиска еднократно увеличение с поне 10% от 1 януари.


По-високите разходи е необходимо частично да се компенсират от въпросните 220 млн. лв. на силовите министерства. Все още обаче не е договорено дали заплатите на военни и полицаи ще бъдат увеличени, за да се компенсират доходите им. Държавата чака пари и от вдигането на минималната работна заплата от 290 на 310 лева. Правителството възнамерява да продължи антисоциалната си политика по отношение на раждаемостта. Майчинските за втората година си остават замразени на 240 лв., въпреки че за вдигането им са необходими само 15 млн. лева. Колкото струва километър магистрала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във