Банкеръ Daily

Общество и политика

Но, скъпа, това е огледало!

Александър Маринов

 

Стар анекдот (несръчно употребен за съвременна реклама):

Семейство избира картини за новото си жилище. Жената се взира дълго и казва "този натюрморт ще пасне чудесно на трапезарията“. Мъжът смутено се обажда, "но, скъпа, това е огледало".

Годишният доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили (както и другите основни аналитични документи на правителството) не е безсмислено графоманско упражнение. Той би трябвало да представи на обществото ситуацията и произтичащите от нея действия, които гражданите да разберат, приемат и подкрепят. Само в такъв случай управлението ще има необходимата здрава основа, за да разработи и приложи необходимите политики. Неточната, още повече съзнателно изопачената, картина на проблемите и заплахите не само подвежда обществото, но и създава условия за погрешни решения. Така се стига до разпиляване на и без това оскъдните ни ресурси и до пренебрегване на реални (за сметка на въображаеми или раздути) рискове.

Приетият неотдавна от кабинета документ разбуни духовете с изричното и нарочно подчертано определяне на

Русия като пряка заплаха

за националната сигурност на България. Проблемът в това отношение е реален не само защото липсват убедителни аргументи, още по-малко – ясни доказателства. Българското правителство създаде прецедент, тъй като нито една друга държава от ЕС (дори активно експлоатиращите в свой интерес руската заплаха поляци и прибалтийци) не е включила такъв изричен текст в свой официален политически документ. По срещите на НАТО е разбираемо да витае войнствена реторика, но когато става дума за националния интерес, сериозните политически лидери са много предпазливи.

Нещата още повече се оплетоха след нескопосания опит на премиера Бойко Борисов да тълкува правителствената позиция в стил "раздумки в Ганкиното кафене". От думите му не само се разбра, че Русия е заплаха за България, просто защото генсекът на НАТО я определя като такава, но и че руските самолети и ракети са готови да полетят към страната ни. Явно министър-председателят не осъзнава, че обекти в някои държави са наистина заложени като цели за руските ракети, но не автоматично, по силата на членството в НАТО, а защото представляват заплаха за Русия. Именно затова румънци, поляци и балтийци имат основание да се притесняват след разполагането на американските противоракетни системи, но в същото време лидерите на Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Гърция и дори Турция в прав текст заявяват, че не възприемат Русия като заплаха за страните си. Следователно, и ние

засега няма от какво да се опасяваме

освен ако не настъпят промени, вероятно преследвани от истинските автори на цитирания доклад и други подобни решения на българските власти.  

Свободните съчинения на Борисов доказват тезата, че лошото управление и присъщите му ерзац-водачи са действителната голяма заплаха за сигурността и просперитета на всяка държава. Подобни некомпетентно и угоднически съчинени псевдоанализи са просто едно криво огледало, в което те съзират не истински заплахи, а изображението на собствената си неспособност да осигурят военните, икономическите, социалните и други фактори на националната сигурност.

Каквото и да се пише в доклади като този, няма как да се замаже отговорността на политическата класа като цяло, но и на конкретни премиери, министри, депутати и висши военни за фактическото съсипване на българската армия. Борисов в свой стил все се оправдава с управлявалите преди него, но все пак той е бил начело на властта през седем и половина от последните девет години (тук следва да прибавим и коронния номер с двете измъквания от управлението).

В този контекст се вписва и втръсналото до крайност разтягане на локума за прословутата хибридна война, която целяла да ни отклони от "единствено правилния евроатлантически път на развитие". Истината е друга - много малко хора в България искат да напуснем ЕС, но не са повече тези, които са убедени, че правим всичко необходимо, за

да отстояваме ефективно интересите си

в тази и други организации.

Най-голямата заплаха е не някаква зловеща хибридна война, която уж се води срещу нас на наша територия, а опитите да се игнорират други, много по-опасни и трудни за овладяване процеси както около страната ни, така и вътре в българското общество. Безкрайните (и фрапиращо едностранчиви) излияния на тема "хибридна война" отклоняват вниманието на обществото от истинските заплахи.

Както правилно отбеляза един новоизпечен специалист по всичко, "хибридните войници" са не само журналисти или аватари в социалните мрежи, те са и политици на отговорни постове, служители в администрацията, в правосъдната система и в силовите структури. Когато такива люде, облечени в най-висока власт, си позволяват "лични" оценки и поемат ангажименти, надхвърлящи законовите им правомощия и очевидно облагодетелстващи други държави – нима това не е  заплаха за сигурността ни? Отново съм принуден да се съглася с въпросния "специалист", че в битките за чужди интереси много български политици и журналисти защитават предимно собствената си изгода, измерена със сребърници и мижави постове.

Най-опасната заблуда, внушавана от подобни доклади, е, че основният проблем е

да се заеме "правилната" страна

В действителност работата в полза на които и да било чужди (американски, руски, турски, германски) интереси има само едно име и то е измяна. Единствената правилна страна в това отношение е страната на българския национален интерес, който не се изчерпва с това да сме нечии послушни васали. Впрочем дори малка и бедна България би трябвало да има капацитет да води при необходимост свои хибридни войни, дори с много по-силни противници. Но за целта първо е нужно да се появят държавници, които да дефинират адекватно и да не се боят да отстояват българския интерес. И да не се опитват да компенсират липсата на реален авторитет и подкрепа в българското общество с външна протекция, получена чрез угодничество.

А дотогава ще се взираме в огледалото и ще се плашим от видяното в него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във