Банкеръ Daily

Общество и политика

Никой не може отвън да ни свърши работата по отношение на законността и правовата държава

Над 50 съдии, прокурори и адвокати от България и Румъния обсъждаха в Русе правата на човека в ЕС. В едно проучване на "Галъп интернешънъл" за познаване на правото на ЕС, което показва висока самокритичност, изразяваща се в масово признаване на недостатъчна подготовка. Същото и в по-голяма степен се отнася до познаването на Хартата на основните права в ЕС както от юристите, така и от гражданите.

"Подобрява се информираността, но и няма съмнение, че не е достатъчна. Несъмнено най-големият проблем е ниската степен на познаване на правата от страна на самите граждани. Веднъж – на правата, произтичащи от правото на ЕС. И втори път, има и голямо непознаване на правата, които българските граждани имат по силата на Българската конституция, които несъмнено остават водещи, по-важни, по-приложими". Така коментира пред БНР проф. Атанас Семов срещата в Русе и информираността за правата на гражданите. Това е вторият семинар с румънски съдии и има за задача да изясни как правото на ЕС да бъде приближено повече към гражданите (съществена е ролята на адвокатите).

"Второ, как да се подобри качеството на прилагането на правото на ЕС от националните съдии. По редица дела съдията приема, че правото на ЕС е неотносимо и отказва да се занимава с него. А това е нарушение. В други случаи го прилага неправилно (правото на ЕС) или изобщо не го прилага – пак така в нарушение. Имаме примери на драматично неразбиране и непознаване – "съдията мери кръвното в градуси" по въпроси от правото на ЕС. Разбира се, имаме и положителни примери", обясни проф. Семов.

По Програма "Правосъдие" на ЕК се прави голям сайт, където освен специализирани материали за допълнително обучаване на съдии, адвокати и прокурори, ще има и богата информация за гражданите.

"Всеки ще може да влезе и да види какви правата му, като гражданин на ЕС, какви са правата му по Хартата на основните права на ЕС, в кои случаи и как може да ги защитава", посочи юристът.

По отношение на кандидатурата на Лаура Кьовеши за главен прокурор на ЕС проф Семов коментира, че въпросът е с големите надежди ЕС "да оправи" новоприсъединилите се държави. „Сега ЕС е напът да създаде два нови механизма – единият е Новият механизъм за наблюдение над законността във всички държави-членки, с който ще бъде заменен досегашният мониторинг върху България и Румъния. Вторият механизъм е Европейската прокуратура. Много е важно да се разберат ясно две неща. Първо, ролята на главния прокурор на тази нова Европейска прокуратура не е много голяма. Той има само ръководителски правомощия. Не толкова съществени, със сигурност, колкото има да речем главният прокурор по нашата Конституция”, обясни проф. Семов.

Второто според него е, че Европейската прокуратура се занимава само с престъпления срещу финансовите интереси на Съюза и в частност във връзка с бюджета на Съюза за европейските фондове. „И няма никакви правомощия по други въпроси, свързани с нарушения на закона от държавите-членки. Например корупцията – извън случаите, свързани с еврофондове. Ако има големи очаквания, нека те да бъдат намалени", предупреди той.

Проф. Семов подчерта, че никой не може от Брюксел или другаде навън да ни свърши работата по отношение на законността и правовата държава. "Впрочем тази работа трябваше да сме я свършили преди присъединяването ни към ЕС, защото това беше един от критериите за членство. И тогава ЕК си затвори очите по геополитически причини и предложи за приемане държави като България, Румъния и Полша, където далеч не беше покрит критерият за законност и права на човека", припомни професорът.

За посегателствата върху свободата на словото у нас, проф. Семов заяви своята позиция: "Разтревожен съм преди всичко като гражданин. Това не е европейско, не е правово, не е конституционно, не е допустимо в една зряла демокрация. Това, което се случи има две части – едната е натискът, а другата – реакцията. И реакцията на журналистите от Националното радио, както и на журналисти от други медии в подкрепа на БНР, беше реакция на едно зряло гражданско общество, чувствително, нетърпящо подобен вид безобразия. Тази реакция доведе веднага до прекратяване на този вид злоупотреба с власт. Разбира се, трябва да се отиде нататък, да се разбере кой и защо си позволи това. Това не е първият, няма и да е последният подобен пример. Но то показва и нещо положително – съзнанието за огромната роля на медиите, и на първо място, на Националното радио, като най-реактивна и най-точна медия в България".

Проф. Семов обясни, че по казуса Конституционният съд може да реагира на подобни посегателства, ако бъде сезиран от тези, които имат право да го сезират. По думите му, за съжаление обаче, у нас няма индивидуална конституционна жалба. „И второ, Конституционният съд може да се произнесе само ако текст на закон противоречи на Конституцията. В случая става дума за произвол извън закона, става дума за намеса, каквато законът не предвижда", каза проф. Атанас Семов и акцентира върху голямата обществена, а и държавническа роля на свободната информация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във