Банкеръ Weekly

Общество и политика

НИКОЙ НЕ ИСКА ДА ПИТА НАРОДА

За съжаление нейното използване е силно ограничено в действащото българско законодателство. Възможността да подемат инициатива по този въпрос имат само овластените институции, но не и народът. Нищо че съгласно конституцията именно той се води за върховен суверен и никоя част от него - политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност - не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
На практика обаче се получава точно това. Защото сега действащият Закон за допитване до народа допуска предложения до Народното събрание за произвеждане на национални референдуми да правят само: не по-малко от една четвърт от общия брой на народните представители, Министерският съвет и президентът, но не и самите граждани на републиката. А това означава, че може би не е правилно да се самообвиняваме толкова строго за неразвитостта на гражданското ни общество, а да потърсим отговорността за това на политическия елит, който всъщност е узурпирал осъществяването на народния суверенитет.
Освен това начинът, по който въпросът за референдумите е решен законодателно, доста силно ограничава кръга от въпроси, които въобще могат да се поставят на всенародно гласуване. Приетият през 1996 г. закон е формален по своята същност и защото по-скоро пречи, отколкото облекчава провеждането на референдуми в България. Затова едва ли е случайно, че у нас не се провеждат никакви допитвания до народа нито на национално, нито на местно равнище - въпреки че през последните години бяха взети съдбоносни за бъдещето на нацията и държавата решения.
За съжаление направените нови изменения на основния закон - т. нар. трета поправка на конституцията - бяха насочени отново към правата на магистрати и политици. Така се случи и с първите две изменения - едното засягаше съдебната власт, а другото бе продиктувано от бъдещото ни членство в Евросъюза. В същото време никой не иска да признае и да се заеме с далеч по-важния проблем - сериозната криза с основните права на българина, които реално все повече намаляват дори ... на хартия.
Доста странни неща се случиха тези дни около вече подписаното от българското правителство споразумение за военно сътрудничество със САЩ, което ще позволи на американската страна да използва три военни бази на наша територия за срок от 10 години. Според много хора, включително и политици, съществуват достатъчно сериозни основания да се смята, че България не е използвала докрай възможностите да защити пълноценно своите национални интереси по време на водените предварителни преговори. Янаки Стоилов, депутат от БСП, определи като ключов въпроса за използването на американските бази за действия срещу трети страни, което според него не е строго регламентирано в договора. Впрочем пълният текст на споразумението ще стане известен на широката общественост едва след ратификацията му от българския парламент. Може би затова народният представител от лявата партия изрази съжаление, че провеждането на референдум по този въпрос вече е трудноосъществимо, още повече че едва ли би трябвало да става на финала на едни преговори.
Независимо от това неколцина политици от левицата, сред които и бившият вицепремиер в кабинета Сакскобургготски, президентски съветник и сегашен депутат Костадин Паскалев, призоваха президента Георги Първанов да поиска все пак организиране на референдум относно разполагането на американски бази на територията на България. Тази изненадваща инициатива предизвика сериозни обструкции на най-високо равнище в БСП. Така например, според Янаки Стоилов, далеч по-ефективно би било ако самото правителство, а не президентът, бе използвало тази възможност. Защото, според него, ако се е знаело предварително, че въпросното споразумение за базите подлежи да бъде гласувано на референдум, това би допринесло страната да постигне по-добри условия по него и съответно да бъде защитен по-добре националният интерес. Заместник-председателят на парламентарната група на Коалиция за България Атанас Мерджанов пък изрази мнение, че неговите колеги прекалено късно са се сетили. От канцеларията на президента дадоха да се разбере, че претенцията не е коректно адресирана, защото не той, а парламентът трябва да определи провеждането на референдум. Сетне подписалите писмото показаха от екрана на една телевизия конституционния текст, където са разписани и правата на президента да предлага на Народното събрание провеждането на референдум... Самият Георги Първанов впоследствие рече, че в момента въпросът за референдумите не е добре уточнен и затова би предложил при промяна на конституцията той да бъде решен по друг начин.
Абсурдността на този позакъснял спор сред видни леви представители на основните институции в държавата е очевидна за всеки непредубеден наблюдател. И тя едва ли би заслужавала някакво внимание, ако не предизвикваше у нас съмнението, че всъщност нерешеният въпрос за референдумите в случая просто е използван като параван за все по-изострящата се борба за надмощие в БСП.
Красимир Кастелов

ТПС 57524 Дали закъснялото искане за референдум няма за цел неговото дискредитиране.

Борислав Цеков, главен секретар на администрацията на омбудсмана на Република България:
НЕОБХОДИМА Е ПРОМЯНА НА СЕГАШНИЯ ЗАКОН ЗА ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА

Действащият закон за допитване до народа, който беше приет през 1996 г. от 37-то Народно събрание, лишава гражданите от правото на инициатива за провеждането на референдуми на национално ниво. Заедно с това той предвижда процедури, които дори и на местно равнище правят възможността за осъществяване на гражданските инициативи твърде имагинерна.
Твърде тромави и сложни са задължителните процедури. Доста висок е прагът на изискванията - една четвърт от избирателите на територията на една община могат да предлагат такива местни допитвания. Но дори и да се преодолеят успешно тези препятствия, това не води автоматично до тяхното провеждане, защото е нужно решение на съответните общински съвети, а те имат право да отклоняват направените предложения.
По въпроса за националните референдуми определено може да се каже, че в момента гражданите нямат никакво право на инициатива. Разпространеното убеждение, че събирането на 500 000 подписа е достатъчно, за да се предизвика допитване до народа, няма законово основание и вероятно се основава на непознаване на закона, от една страна, а от друга - на популистки съображения. Ето защо, без значение че реално нищо не следва от организирането на такива подписки, това продължава да е широка практика. Спомням си за една значителна гражданска подписка с искане за референдум по въпроса за АЕЦ Козлодуй, която беше внесена в парламента, но тъй като законодателството не задължава с нищо в такива случаи народните представители, тя потъна в архивите на предишния председател на Народното събрание Огнян Герджиков.
Ето защо е необходимо приемането на законопроект, предвиждащ промяна на сегашния закон за допитване до народа поне в три пункта:
* Първо, да се даде право на определено разумно число избиратели да искат провеждането на национален референдум. Като казвам разумно, имам предвид да се намери баланс между крайния популизъм да се правят референдуми по всеки въпрос, независимо че за това настояват пет или петнадесет хиляди граждани, и пълната рестрикция, която означава да се обезсмисли тази възможност, като се постави прекалено висок праг. Според мен, 500 000 избиратели са един достатъчно солиден и в същото време постижим за събиране брой подписи, когато става дума за важен, общонационален проблем.
* Второ, законът за референдумите трябва да се промени така, че да очертае много по-ясно предмета на темите, по които може да се иска мнението на народа. Тук голямата дискусия, разбира се, ще бъде дали може да има допитване и по външнополитически въпроси. По традиция, поне в нашите условия, се изключват въпросите, свързани с данъчното облагане, макар да има място за дискусия и по това. И, разбира се, по дефиниция, следва да бъдат изключени всички въпроси, които се отнасят до съдебната власт и до дейността на контролни органи като Сметната палата и Конституционния съд.
* Трето, един нов закон за допитването до народа трябва да допринесе за облекчаване на процедурите на местно ниво. Защото най-естественото място за прилагане на пряката демокрация са именно общините. И колкото може повече въпроси, свързани с развитието на дадена местна общност, трябва да бъдат решавани именно чрез прекия вот на хората, включително дори и такива, които са свързани с местните данъци и такси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във