Банкеръ Daily

Общество и политика

Никой не иска да го удари токът


Цените на електроенергията у нас са крайно чувствителна тема, а ударното им увеличаване има силата да сваля правителства. Именно затова Комисията за енергийно и водно регулиране много леко и прецизно пипа тези тарифи. Задържането на поскъпването обаче направо загробва някои дружества. Точно това се случва през последните години и с Националната електрическа компания, но, изглежда, политиците са готови да държат тези фирми във финансова кома поне докато им е необходимо.

Традиционно през април стават ясни исканията на енергийните фирми за цената на електроенергията за бита през следващия регулаторен период - от юли 2018-а до края на юни 2019-а. КЕВР вече обяви исканите увеличения на част от тях, като най-шокиращо звучеше това на ЧЕЗ - поскъпване на нощния ток с 51 процента. Но се оказа, че исканията на НЕК са дори още по-стряскащи. Общественият доставчик е записал в прогнозата си, че цената на електроенергията трябва да нарасне с 52.67%, за да може той да функционира нормално. Казано иначе, предложението на държавната компания е токът да се увеличи от сегашните 107.71 лв/мвтч на 164.45 лв/мвтч. Подобно искане ще доведе до шоково увеличение на цената за битовите потребители и малкия бизнес, който не работи на свободния пазар. Последиците са предсказуеми и едва ли някой би искал да се сблъска с тях.

И тук идва ключовата роля на Комисията за енергийно и водно регулиране да не допусне подобни сътресения. Аргументите на председателя й Иван Иванов и екипа му тепърва ще се определят, но практиката показва, че е почти невероятно НЕК да получи увеличение с повече от няколко процента на цената си. При това положение ще продължи да поема нови и нови дългове и още проблеми с плащанията към контрагентите.

Неотдавна енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че очаква този път държавната компания да бъде на печалба, макар и минимална. И беше права. В писмото на обществения доставчик до КЕВР е записано, че според предварителните данни печалбата му за 2017-а ще е 135 хил. лева. Само че сумата е изключително скромна на фона на оборотите, които минават всекидневно през него. Въпросната печалба е сходна с тази година по-рано, което не само не решава, а задълбочава проблема със задълженията. НЕК е натрупала нови 62 млн. лв. дългове и общо те вече достигат колосалните 4,07 млрд. лева. Няма друга държавна компания с подобни задължения, която да продължава да функционира. Но за тази няма предвидена опция за несъстоятелност по закон. Затова от десет години тя е в тежка финансова и ликвидна криза. Няма и банка, която да й отпусне пари, поради което в момента НЕК се кредитира единствено от Българския енергиен холдинг. 

Загубите се трупат основно от продажбата на ток по регулирани цени. При Националната електрическа компания се вижда най-добре колко голяма е "финансовата дупка" в нашата енергетика и може би това е накарало КЕВР да не публикува исканите от нея цени за услугата "обществен доставчик".

В играта се завръща и един стар играч - ТЕЦ "Варна". Продадената от ЧЕЗ централа е поискала да продава ток на регулирания пазар, и то на цена от 195.12 лв/мвтч - значително по-висока от тази на т. нар. американски централи. Това нейно искане предизвика неотдавна протестите на работодателските организации.

Както е известно, варненската централа бе закупена от фирмата "Сигда" - собственост на семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов. Той заедно с енергийния експерт Георги Христозов успя да я преоборудва за няколко месеца и тя вече ще работи на природен газ. Газовите централи по цял свят продават скъпа електроенергия, но тя е нужна за енергийната система заради нейната маневреност. При подобни цени идеята вероятно е ТЕЦ "Варна" да работи основно в пиковите моменти, когато има остра нужда от енергия, а през останалото време да е в режим "разполагаемост".

От своя страна държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е поискала увеличение на цените си с 32% до ниво от 98.75 лв/мвтч. Поради задържането на цената на тока за регулирания пазар тя е успяла да натрупа през последните години некомпенсирани разходи за 378.1 млн. лв. и уверено върви по пътя на НЕК - силна задлъжнялост и все по-трудно покриване на харчовете.

Другите завръщащи се участници за продажби на регулирания пазар са ТЕЦ "Бобов Дол" и ТЕЦ "Марица 3" Димитровград. Експертите останаха учудени от предложените от тях високи цени - съответно 120.98 лв/мвтч и 157.09 лв/мвтч., след като и двете далеч не са най-модерните и екологично чисти централи у нас.

Освен производителите и мрежовите доставчици на електроенергия очакват увеличение. Държавната ЕСО например е поискала цената за достъп до високото напрежение да се увеличи с 49%, а за преноса - с 36 на сто.

Частните компании - доставчици на ток, също са се настроили на тази вълна. Стана дума за заявката на ЧЕЗ нощният ток да поскъпне с 51%, докато ЕВН и "Енерго Про" са поискали по-скоро символични поскъпвания за бита. Електроразпределителните дружества обаче искат значително увеличение на таксите за пренос и достъп на ниво ниско и средно напрежение. "ЧЕЗ Разпределение" преследва вдигане на цените за пренос и достъп с около 30%, а "Електроразпределение Север" (бившето "Енерго Про Мрежи") е пожелало тези услуги да поскъпнат с 18 на сто. От "Електроразпределение Юг" (бившето "ЕВН България Електроразпределение") искат рязко увеличение на достъпа до мрежата с между 72 и 125%, и в същото време намаление на цената за пренос с между 7 и 52 на сто.

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във