Банкеръ Daily

Общество и политика

Няма да преговаряме за македонската идентичност, обяви Скопие

Пендаровски оценява разговорите с президента Румен Радев в Скопие и Рим като "позитивен сигнал за отношенията между двете държави и намаляване на напрежението, подгрявано по различни начини в изминалия период".

Македонската идентичност и език не са и не може да бъдат предмет на каквито и да са преговори. Нашата идентичност и македонският език са резултат на културен и научен факт, резултат на дългогодишното историческо и културно развитие. Това каза президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за сръбския вестник "Политика".

"Процесът на развитие на нашата идентичност и език по нищо не се различава от развитието на езиците и културите на съседните народи, изтъква Пендаровски в интервюто за сръбския вестник. В сравнение със съседите си Северна Македония най-късно завършва своята държавност чрез сложен процес на борба за национално освобождение и еманципация и вероятно този фактор има голямо влияние върху определени тенденции на отричане в част от обществеността и политиците в съседните държави. Нашата държавност и нашият стандартен език обаче са завършен процес и този факт трябва да бъде приет от всички като ключов фактор за изграждането на сътрудничество, като се има предвид, че всички съседни държави имат същата стратегическа ориентация към ЕС, каза Пендаровски, цитиран от БТА.

Пендаровски оценява разговорите с президента Румен Радев в Скопие и Рим като "позитивен сигнал за отношенията между двете държави и намаляване на напрежението, подгрявано по различни начини в изминалия период".

"Вярвам, че е в интерес на двете държави, а и на самия ЕС, час по-скоро да се намери изход от ситуацията и в този контекст оценяваме усилията на Португалското председателство на ЕС. Смятаме тяхното предложение за солидна основа за по-нататъшното водене на разговорите. Двете държави имат капацитет да решават въпросите чрез диалог. Впрочем ние доказахме това с подписването на Договора за добросъседство и сътрудничество с България през 2017 г., който е много важен договор и представлява основа за изграждането на по-нататъшните отношения и сътрудничеството между двете държави и сближаване на двата народа", казва Пендаровски.

Междувременно председателят на Европейския парламент Давид Сасоли стана поредният високопоставен еврочиновник, който настоя за по-бързо допускане на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Според него разширяването е проект, който ще допринесе за мира и просперитета. 

Страните от Западните Балкани, които чакат за еврочленство, включват Албания, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово. Европейският съюз води вече преговори за присъединяване със Сърбия и Черна гора. Други две страни - Албания и Република Северна Македония, са официални кандидати. Косово и Босна и Херцеговина досега бяха смятани за потенциални кандидати за преговори.

Чехия и Словакия блокираха в края на миналата година приемането на важен текст за напредъка на процеса на разширяване. България наложи вето на започването на преговорите със Северна Македония поради спорове за  общата история на двете страни и от отказва да признае македонския език, като го смята за диалект на българския. Това блокира и планираното начало на преговорите с Албания. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във