Банкеръ Daily

Общество и политика

Някъде, отвъд дъгата, партия в облаците

Александър МАРИНОВ

 

„Много често ме питат каква е философията на тази партия. Тя е много проста – да си подредим държавата, да я изчистим и да се направи така, че да искаме да живеем в България и да се гордеем с това.”

Асен Василев, съпредседател на ПП „Продължаваме промяната”

 

Това, което мнозина очакваха – мандатоносителите да се превърнат в самостоятелна партия – най-после се случи. Деветте месеца, след като Петков и Василев обявиха решението си да влязат в партийната политика, бяха богати на красиви думи, усмивки и доста по-малко дела. Ако изключим несъмнено впечатляващия факт на убедителната победа с „летящ старт”, новата звезда на българския партиен небосвод остава предимно в сферата на добрите намерения.

Текстът на учредителната декларация, резюмиран доста точно в горецитираните думи на Асен Василев, звучат по-скоро като призив за участие в капиталистически съботник или в най-добрия случай като примамлива предизборна агитация. Под тези благи намерения (без да е ясно как ще се осъществяват) вероятно

биха се подписали поне половината от българите.

И със сигурност - голяма част от онези, които започнаха промяната по площадите преди още да подозираме за предстоящия възход на Кирил, Асен и компания.

Но ситуацията вече е друга. Тази група от хора повече от четири месеца играят ключова роля в управлението на държавата, поради което прекомерната употреба на бъдещо време вече е - меко казано - смущаваща. Поне толкова, колкото липсата на някакъв смислен отчет за първите сто дни на правителството и парламентарното мнозинство или поне на проект за управленска мандатна програма.

Би било добре - като пример за „пълна прозрачност” - да научим повече за дискусията на учредителното събрание (ако такава се е състояла), освен резюмираните вкратце изказвания на Василев, Петков и парламентарния председател.

Интересно е дали някой от учредителите е изказал мнение за първите резултати от „нулевата толерантност към корупцията” или за „овластяването на независими, компетентни и честни хора в управлението на страната”.

Още по-впечатляващо би било, ако в залата на Пловдивския панаир (странен символен избор за място на учредяването) са произнесени

някакви самокритични разсъждения,

извън добродушното признание на премиера, че „в първите 100 дни не знаеш къде си и какво да правиш и е нормално да направиш много грешки”.

Може би такива думи са били изречени, но няма как да разберем, защото откритостта на учредителното събитие бе ограничена по знаменития политически принцип на Хашек за „умерения прогрес в рамките на закона”. Което създава опасения, че лидерите на новата формация все още витаят в облаците и не успяват (или не желаят) да стъпят на земята.

Впрочем, като стана дума за облаците, любопитно изглежда намерението ПППП да бъде „облачна партия” от нов тип, което едва ли ще даде възможност партията да се отвори извън изначално тясната си социална база. Ако приемем, че „продължаващите промяната” наистина са такива оптимисти, за каквито се представят, първите редовни избори, за които трябва да се готвят, са местните през есента на следващата година. А на местни избори липсата на здрава връзка с обикновените хора и техните проблеми

води до провал дори за партии, доминиращи в централната власт.

Печалният опит на НДСВ от местните избори през 2003 г. е само едно от потвържденията за това правило.

Вярно е, че в последното десетилетие има примери за успешно стартирали нови партии, базирани на интернет политиката. Испанската „Подемос” бе само един от впечатляващите образци - само за два месеца след учредяването, тя набра 230 000 "дигитални" членове, а след още четири седмици вкара от раз петима депутати в Европарламента. После успя да се включи и в управляващата коалиция, но въпреки това забуксува и изпадна в криза. Превръщайки се в поредния поучителен пример за партия, привлякла надежди като протагонист на промяната, а накрая акостирала в тихия пристан на политическото статукво.

Логично е да се възрази, че влизането на ПППП във властта съвпадна със задълбочаваните на съществуващите кризи и зараждането на нови, още по-опасни. Известно е, че политиката е „изкуство на възможното” и че е по-добре необходимото да се направи късно, отколкото никога (въпреки че понякога късно означава никога). Още повече самият Кирил Петков откровено призна в една кратка ретроспекция как първо са били „6-7 души”, после са нараснали до „един автобус хора”, а накрая са успели да намерят „240 души за листите”. За няколко месеца

този темп на развитие не е съвсем разочароващ.

Проблемът е в поредната реализация на един алгоритъм, който бе приложен и при НДСВ, и при ГЕРБ, и при ИТН. Най-важната му особеност е, че „отгоре” - посредством медийни и други политтехнологии и с подкрепата на неясни ресурси - се промотират избрани персони, а след това надолу по веригата се конструира тяхната организирана подкрепа.

Този подход неизменно поражда две смъртни опасности за всяко ново политическо начинание. От една страна - подозренията кой и защо е спуснал новите водачи, а от друга – неудържимата атака на клиентелизма.

Наистина, малко повече откритост в случая с ПППП би била много полезна. Не за друго, а за да се уверим, че сред присъствалите на раждането на „новото” не блестят редица познати лица, участвали в не едно и две учредявания. Сценарият, при който на сцената са няколко души, а в залата е ръкопляскащ миманс, ни е до болка познат, както и повтарящите се последици от неговото реализиране.

Нормалната логика, даваща основания да вярваме, че обществено необходимата промяна наистина ще се случи, е коренно противоположна:

партията трябва да се изгражда отдолу-нагоре,

а напред трябва да излязат хора, извоювали реално доверие с практически дела, а не с медийни изяви. Само тогава можем да сме сигурни, че не сме сбъркали впечатляващите дипломи с фактическите способности и мотиви.

Обстоятелството, че ключовите фигури в новата партия вече почти година са в управлението, трябва ясно да подсказва, че никой няма да им подпише празен чек с неограничен политически кредит.

Редица социологически проучвания вече показват процеса на засилваща се ерозия на доверието, при това преди последиците от кризите да са ни ударили сериозно.

Време е за сериозно преосмисляне, иначе ПППП може да се превърне в куриозен политически прецедент на управляваща партия, паднала от власт, преди да е официално регистрирана като такава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във