Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕЗАВИСИМОСТТА Е ВЪПРОС НА ИЗБОР

Професор Пламен Цветков е роден през 1951 г. в Берлин, Германия. През 1999-а защитава дисертация за присъждането на научната степен доктор на историческите науки. До 2001-ва работи в Института по история към Българската академия на науките, а от февруари 2002 г. е професор по нова и най-нова обща история в НБУ. Публикувал е над 10 монографии, 60 научни студии и статии и над 300 публицистични материала. Автор е на двутомник по балканска история, публикуван в САЩ през 1993 г., и на ред други исторически книги. Женен, баща на три деца.

Професор Цветков, разпознават ли българите като празник 22 септември, датата на обявяването на независимостта? Извън това, че от осем години денят е обявен за почивен?
- Нямам наблюдения напоследък. Мога да кажа само, че при една блицанкета за 6 септември - Деня на Съединението, ми направи впечатление, че доста повече хора знаят каква е тази дата. Надявам се, че и за 22 септември вече се знае.
Какво все пак е значението на тази дата за българската нация?
- Първо трябва да се изтъкне, че това, което наричаме освобождение на България, не е еднократно действие, а още по-малко е свързано със Сан Стефанския договор. Освен че е предварителен, той е и договор за безсрочна руска окупация на България. Просто е скандално, че ние честваме 3 март, когато става подписването му като национален празник. Всъщност, процесът на превръщането на България от османска провинция в независима държава започва с учредяването на българската екзархия през 1870 г., когато българите получават правото на вътрешна автономия. Това обикновено се премълчава или не се знае. Следващият момент, разбира се, е Априлското въстание и предизвиканата от него война, в която участват и българите. И която не е руско-турска по простата причина, че наред с Русия воюват и румънци, и сърби, и гърци. Но българското участие е доста сериозно. И не става въпрос само за онези 8 до 12 хиляди опълченци, а и за около двайсетина хиляди четници.
Друга крачка по пътя на страната ни към независимостта е Берлинският договор, който принуждава Русия да се откаже от плановете си за анексия на България на този етап и предава върховната власт в ръцете на българите, като свиква Учредителното събрание на 10 или 22 февруари 1879 година. Но голямата крачка след Априлското въстание е Съединението на Княжество България с Източна Румелия. То премахва не само една от най-крещящите неправди на Берлинския договор, но бележи и края на руската хегемония у нас, тъй като дотогава българската войска е командвана от руски офицери, а военен министър е задължително някой руски генерал. Или както казва Захари Стоянов, до филипополската революция България беше де факто задунайска губерния.
И вече завършекът на този процес, продължил от 1870 до 1908-а, т. е. 38 години, е прогласяването на независимостта на 22 септември 1908-а, с което фактически ставаме напълно съвременна държава и пълноправен член на международната общност.
Знаем ли вече какво означава една страна да е независима?
- Както вече казах, това означава да е пълноправен член на международната общност. Напълно независими държави няма. Дори и такава суперсила като Съединените щати зависи от останалите страни по света. Разбира се, самото членство в дадена международна структура, даже и да е само ООН, където на практика членуват всички, поставя някакви ограничения в суверенитета поради това, че е необходимо да се съобразяваш с другите.
По икономически или политически причини се губи независимост? Какво е състоянието на България, да кажем, през последните 50-60 години?
- От 9 септември 1944-а до 10 ноември 1989-а България формално бе една суверенна държава, със свое правителство, равноправна в международната общност, но всъщност беше една територия, подопечна на Съветския съюз. От юридическа гледна точка това дори беше фиксирано в Конституцията от 1971 г., където се казва, че във външната си политика България ще е във вечна дружба със Съветския съюз. Така че в известен смисъл страната ни беше по-малко независима през този съветски период, отколкото по времето на българската екзархия от 1870 до 1979-а. Мога да докажа това с факти.
Догодина предстои да станем член на Европейския съюз. Наивна ли ви се струва тезата, че отново ще изпаднем в някаква форма на зависимост?
- Не само наивна, но и погрешна. Естествено, членството в Европейския съюз налага допълнителни ограничения на суверенитета. Но много по-точно е да се говори не за ограничен суверенитет, а за споделен суверенитет, тъй като това е самата европейска идея. И ако имаме добри и отговорни държавници, които не се подчиняват подсъзнателно на всичко съветско, руско и славянско, а са българи по съзнание, те биха могли да използват големите възможности, което дава членството в общността на една малка страна като нашата. Само един пример ще дам. Гърците чудо направиха с Македония, защото не искаха да признаят държава с такова име. Направиха го благодарение на членството си в ЕС, иначе никой нямаше да им обърне внимание. Това, разбира се, е лош пример за използването на възможностите на Евросъюза. Но една малка държава членка на Европейския съюз има много по-голяма тежест в световната политика, отколкото ако е извън него.
А как стои въпроса с правилата? Смятате ли, че ще свикнем бързо с правилата на обединена Европа?
- Има хора, които биха се справили, но те не са на власт. Тези, които са на власт, няма да се справят и не могат да се справят. Те вече показаха своята тотална некадърност. Става дума за правила, които са в интерес на самите нас. Какво иска Европейският съюз? Да се преборим с организираната престъпност. Нима българите не са заинтересовани от това? Какво още? Да няма корупция. Нима нямаме интерес да няма корупция в собствената ни държава? Така че става дума за един политически борд, който е в интерес на самите българи. А това, че корумпираните типове, които ни управляват в момента, не желаят да се справят с тези проблеми и трябва някой отвън да ги натиска, за да си свършат работата, говори лошо за управниците, а не за българите и за българския суверенитет.
Ще престане ли някога историята да бъде жертва на политически спекулации?
- Особено ако погледнем комунистическото минало, историята действително често пъти е била някаква идеологическа дисциплина, която е трябвало да оправдава режимите, намиращи се на власт. Но по принцип освен този риск, който застрашава историята да не бъде наука, съществува и рискът от пристрастие към собствената страна и към собствената нация и той е много по-труден за превъзмогване. Доста десетилетия след края на Втората световна война французите и германците например превъзмогнаха пристрастията в собствената си историография. Беше доста дълъг процес, който едва сега дава своите плодове. Надявам се, че един ден и ние тук, на Балканите, ще можем да последваме примера на Франция и Германия.
Изкривяват ли спекулациите с историята националното самосъзнание? Откривате ли някакви последици от това в съвременното общество?
- Има много сериозни последици и нещата, за съжаление, далеч не са свързани само с тези 45-50 години комунистически режим. Трябва да се върнем много назад в историята и това е едно типично пристрастие, което води до чудовищни изкривявания. Говоря за атавистичния, почти подсъзнателен страх на българина да не би да се окаже роднина на турците. Което го кара да се откаже от собствения си корен още по време на Възраждането и да прегърне славянската идея. А също е обяснение и за онези правителства, които се изреждат в България след Берлинския договор и решават, че Сан-Стефанският договор създава един хубав юридически прецедент, въз основа на който трябва да се търси националното обединение. И оттам идва възхвалата на този договор, който, както вече казах, е за безсрочна руска окупация. Необходимо е да мине още много време, преди да превъзмогнем тези изкривявания. Славянското при нас е доста по-слабо изразено, отколкото при гърците, румънците, албанците или унгарците. Но всяко усъмняване в тази славянска догма винаги предизвиква чисто емоционални реакции. Историята би трябвало да е свободна от такива догми.
Има ли през последните години нещо като научен ренесанс в историята и археологията, свързан с нашата древност?
- Вижте, истината е доста по-тъжна. Аз не съм специалист археолог, но съм говорил с колеги археолози. Перперикон е открит още през шейсетте години от тогавашните археолози, които са възпитаници на старата школа на Богдан Филов. И те знаят, че най-добрият начин да се запази един такъв паметник е той отново да бъде заровен. Идва сега някакъв млад, наперен хубавец, който много добре знае, че това е открито, разравя го отново, обаче го разравя по един катастрофален начин. Има доста такива примери. За съжаление свидетели сме нетолкова на ренесанс, а както има чалга музика, чалга политика и чалга култура, така излезе, че има и чалга наука. Все пак може да се говори за много бавен напредък в осъзнаването на тези моменти от историята, за които споменахме. За потеклото на българите, за ролята на Русия в историческата ни съдба. Вече се появяват интересни виждания. Има сериозни опити да се погледне историята от малко по-друг ъгъл. Не само събитийно.
Излиза, че нещата не са се променили кой знае колко много. Освен може би през така наречения български преход към демокрация, за който често се казва, че държавата продължи да се намесва в икономиката, но абдикира от задълженията си към гражданите.
- Това е лошата страна на прехода. Но има една по-оптимистична и тя е, че за първи път, може би от края на 30-те години на ХХ век, регистрираме такива високи темпове на развитие. Между 5 и 6% нарастване на брутния вътрешен продукт е изключително висока цифра, поне за нашата история. Сега има и политически, и Валутен борд и някак си не се позволява на държавата да се меси толкова в икономиката. Държавата не бива да е в икономиката, а да осигури нормалното съществуване на своите граждани. А тази държава, с тези управници, не прави именно това.
Приличат ли съвременните политици поне по нещо на политическия елит от началото на ХХ век, който обяви независимостта?
- Правителството на Александър Малинов от Демократическата партия и политиците, които тогава обявиха независимостта, са с няколко класи по-високо от сегашните. Трудно ми е да направя сравнение. Може и да има някои прилики, в смисъл че покрай всяка партия на власт, както и сега, има използвачи, има службогонци и корумпирани. Но и тогавашната корупция е била несравнимо по-малка от днешната.
Модерно е, особено за предстоящия вот, да си независим кандидат за президент. Да си независим политик беше хит и на частичните местни избори миналата година...
- В случая трябва да направим разлика. Голяма част от независимите кметове се оказаха скандални личности, свързани с някаква местна мафиотска структура. И всъщност се оказаха зависими от нея. От днешна гледна точка независим е този, който не зависи от мафията. Който наистина отстоява национални интереси и не е свързан със службите. Без да правя пропаганда и да споменавам имена, нека всеки види кой от сегашните кандидати за президент и вицепрезидент не е свързан с Държавна сигурност и с БКП, която на практика беше подразделение на КПСС и през която Москва осъществяваше контрола си върху България.
А какво е да си независим човек?
- Духът ти да е независим. Винаги имаш право на избор. Дори и в годините на комунизма имаше хора, които отказваха да обслужват тази система и бяха независими.

Facebook logo
Бъдете с нас и във