Банкеръ Daily

Най-после Върховният административен съд попита публично:

Незаконна или противоконституционна е полицейската регистрация?

Пореден пристъп срещу условията и реда за полицейска регистрация у нас - въпросът за съответствието на текстове от Закона за МВР с Конституцията е поставен този път от Върховният административен съд (ВАС). От една страна, сезирането на Конституционния съд (КС) е заради общо уреденото правомощие на полицейските органи да извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление. В Закона за МВР то е уредено като задължение на разследващите "да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи".

 

Конкретно визираният проблем е извършването на полицейска регистрация при отказ за съдействие за това от страна на обвиняемия. В този случай законът предвижда това да става принудително - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно "съответното" престъпление. Регистрацията става чрез събиране на личните данни, вземане на отпечатъци от пръсти, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил, като само за личните данни не се изисква съгласие на лицето.

"Процедурата, предвидена в чл. 68, ал. 1 и ал. 5, изр. 2 от ЗМВР е служители на една и съща структура – МВР, да могат да привлекат лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, и след това са задължени да извършат полицейска регистрация на това лице. Няма предвидена възможност за преценка относно вида на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Нито с каква обществена опасност е лицето.

За тази полицейска регистрация няма предвиден контрол от независим орган. Няма предвидена защита на лицето срещу извършваната полицейска регистрация. При негово несъгласие е предвидено

принудителна полицейска регистрация,

за което разрешението от съответния първоинстанционен съд е само формално.

Този съд следи само дали за налице формалните условия за полицейска регистрация – дали лицето е привлечено като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер и дали има искане за това от полицейски орган.

В това производство обаче лицето не участва. Няма възможност и да обжалва разрешението за принудителна полицейска регистрация, дори при законово регламентирано в ЗМВР предварително изпълнение на разрешението", мотивират искането си съдиите от ВАС.

Сезирането на КС има връзка вероятно с дело във ВАС, образувано по искане на пазарджишкия адвокат Николай Баташки за отмяна на процедурата за принудителна полицейска регистрация, уредена подробно наредба на МВР. Самият Баташки

беше привлечен като обвиняем през октомври 2020 г.

за подбуждане към лъжесвидетелстване във връзка с дело на свой клиент. Тогава адвокатът заяви, че няма притеснения в тази насока и изрази увереност, че обвинението няма да бъде доказано. А по-късно атакува Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, аргументирайки се с факта, че е привлечен като обвиняем след "голите" показания на един единствен свидетел.  

Една от основните ценности на съвременното правораздаване е да не се допуска „тайно правосъдие“, както е било при лова на вещици в Средновековието и делата на Светата инквизиция. Върху искането за принудителна полицейска регистрация от МВР няма реален съдебен контрол, защото заинтересованият не може да се защити пред съда.

Масовата практика разкрива, че съдът действа бланкетно, без изобщо да призове засегнатото лице и в този случай това не е съд, а обикновен едностранен администратор“. В такива случаи полицията действа като административен орган и за да издаде разрешение за полицейска регистрация, съдът трябва да проведе съдебно производство и едва след защита правата на всички участници в процеса, да издаде крайния си съдебен акт", пише в искането си до ВАС Баташки.

Адвокатът сочи, че е налице

пряко нарушение на конституционните права на защита 

пред съд, който да осъществи реален контрол като осигури равенство на страните в процеса.

Твърди се още несъответствие с Европейската конвенция за защита на човешките права, както и на евродирективата за защита на личните данни, която също изисква ефективна съдебна защита срещу надзорен орган, администратор или обработващ лични данни. Макар и по искане за отмяна на текстове в подзаконов нормативен акт, Баташки поиска от ВАС да сезира КС относно уредената в Закона за МВР процедурата по полицейската регистрация.

Адвокатът е убеден, че законът е устройствен и с него не могат да се ограничават основни права и свободи на гражданите, защото това се осъществява само по наказателноправен ред. Получава се дублиране на базово уредената в НПК процедура по предоставяне на образци за сравнително изследване, които обвиняемият е длъжен да предостави, когато не могат да се набавят по друг начин. И при отказ – те се изземват принудително с разрешение на съда.

Разликата е, че процесуалният закон изисква това да става за целите на съдебната експертиза, докато

Законът на МВР предвижда регистрация на всеки обвиняем

без да сочи целта на принудителната мярка. 

Процедурата на полицейска регистрация е критикувана в годините основно по друга линия - трудното заличаване на събраната информация, както и оставането на събраните с ние данни в полицията дори след формалното й извършване.

На преден план сега е невъзможността за оспорване на полицейските искания до съда и формалният контрол върху тях при липсата на мотиви. Специален привкус на проблема внесе и порочната практика за прилагане на процедурата с двоен аршин, нашумяла особено покрай делата срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. 

Решението на ВАС да сезира КС е свързано вероятно и с отправеното в тази насока от Специализирания наказателен съд преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. С него съдия Иво Хинов постави същия основен проблем - автоматизма и формализма на полицейската регистрация на всеки обвинен за умишлено престъпление от общ характер. 

Съдия Хинов посочва изрично как на практика съдът разглежда исканията на МВР за полицейска регистрация... наизуст: без да има достъп до делото и без право на преценка за основателността на обвинението. Подчертано е също, че Законът за МВР е въвел неадекватно и объркано европейските правила за обработване на лични данни за целите на наказателното преследване.


Въпросите по запитването до съда в Люксембург:


  1. Валидно ли се имплементира чл.10 Директива 2016/680, чрез позоваване в национален закон – чл.25, ал.З и чл.25а от Закона за министерство на вътрешните работи – на сходната норма на чл.9 от Регламент 2016/679?

  2. Спазено ли е изискването по чл.10 б.“а“ от Директива 2016/680 вр. чл.52 вр. чл.З и чл.8 от Хартата относно предвидено в закон ограничение на личната неприкосновеност и на защитата на лични данни, при противоречиви национални норми относно допускането на обработка на генетични и биометрични данни за нуждите на полицейската регистрация.

  3. Съответен ли е на чл.6, б.“а“ от Директива 2016/680 вр. чл. 48 от Хартата национален закон – чл. 68 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи, който предвижда задължение за съда да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, предмет на обвинението?

  4. Съответен ли е на чл.10, чл.4 ал.1 б.“а“ и б.“в“, чл.8 ал.1 и ал.2 от Директива 2016/680 национален закон – чл. 68 ал.1-3 от Закона за Министерство на вътрешните работи, който предвижда като общо правило фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил на всички обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер?


Facebook logo
Бъдете с нас и във