Банкеръ Weekly

Управлението на десните

(Не)възможните компромиси

Себичният Борисов може да се сработи с реформаторите, ако не е премиер

Все повече анализатори очакват ГЕРБ да спечели със сериозен, но недостатъчен за самостоятелно управление резултат парламентарните избори на 5 октомври. Реформаторският блок (РБ) вероятно ще прескочи 4-процентната бариера, макар че има доста вътрешни проблеми. А именно дясноцентристки съюз е нужният коз на Бойко Борисов за следващото управление, ако той все пак реши да не изпълни заканата си да върне мандата, в случай че няма подкрепата на 121 депутати. Защото ако го стори, следващата парламентарна сила може да сформира кабинет заедно с други формации.


Ще допусне ли ГЕРБ друга политическа конфигурация да обладае властта? Едва ли.


През последните три седмици се наблюдава сериозно изостряне на отношенията между партията на Борисов и реформаторите. Но кризата може да се разреши. Най-малкото защото Борисов отдавна твърди, че единствената сила, с която ГЕРБ може да се съюзи, е РБ, тъй като са от едно политическо семейство (на Европейската народна партия).


Затова и някои наблюдатели тълкуват конфликта вдясно като театрална постановка, което обаче не е съвсем сигурно.


Към днешна дата реформаторите са пред нова криза, която крие риск от разпад заради споровете около задкулисните преговори на Борисов с отделни лидери в блока. По тази причина Радан Кънев (председател на ДСБ) хвърли оставка като говорител на блока. Нещата все още изглеждат нестабилни, но като че ли е по-възможно петте партии в блока (ДСБ, СДС, ДБГ, НПСД и БЗНС) в крайна сметка да се спогодят. Прескачането на високата бариера на евроизборите преди три месеца продължава да е силен стимул за консолидация, макар че резултатът не беше особено добър и коалицията успя да излъчи само един евродепутат - Светослав Малинов от ДСБ.


Не е изключено Борисов обаче да продължи да сее интриги в блока. Тактиката му "Разделяй и владей" досега винаги е давала добри резултати. Твърди се, че преди около две години ГЕРБ е разбила "Синята коалиция" чрез свои хора в ръководството на СДС. Те дори стигнаха дотам, че се разграничиха от управлението на Иван Костов (1997-2001-а). На фасадата на столичната улица "Раковски" 134 бяха опънали огромен транспарант с надпис "Никога повече комунизъм! Станишев и Костов, Кунева и Доган изЧЕЗвайте!". За Борисов, разбира се, не се споменаваше и дума.


На практика това сложи край на старата десница. Партията на Костов ДСБ не успя да влезе в парламента, явявайки се на изборите през 2013-а в коалиция с маргиналната "Български демократически форум".


Липсата на реална десница в 42-ото Народно събрание пък вероятно е една от причините за бързия разпад на парламента. В него властваше популизъм, често инспириран от ГЕРБ и БСП и "подквасян" от "Атака" на Волен Сидеров.


Борбата с мафията и задкулисието може да обедини реформаторите. Въпросът е кой как разбира тези понятия и как би ги приложил в евентуално бъдещо управление. И още: ще успее ли блокът да отстои идеите си за политиката пред своята ракета носител към властта - партията ГЕРБ. Наскоро се появи и неправителствена организация - Институт за дясна политика, която има стратегическата цел да сближи двете формации.


Но дори ГЕРБ и Реформаторският блок да разполагат с по-внушителен брой депутати (над 130), рисковете от разпад на дясното пак ще са големи. Ако успеят да съставят заедно правителство с програма за реформи в ключови сектори, много вероятно няколко месеца по-късно да се окаже, че планът за промени не се изпълнява.


По-хитрият ход за Борисов ще е да повери тежките ресори на Реформаторския блок. Така ще се увеличи вероятността належащите радикални промени да се случат, като голяма част от негативите, съпътстващи непопулярните мерки, ще бъдат поети от министрите на блока. Тоест, Борисов лесно ще може хем да си приписва заслуги, ако реформите дадат добър резултат, хем ще ги ползва като оправдателна причина, в случай че нещата не потръгнат или социалната цена се окаже твърде висока.


Най-големият риск пред общото съдружие на ГЕРБ и реформаторите обаче си остава самият Бойко Борисов, който трудно ще се спогажда с "чуждите елементи" в евентуалното бъдещо правителство. За да има мир и спокойствие, ще е най-добре той да се откаже от премиерския пост. Затова настояват най-вече представителите на ДСБ в Реформаторския блок. Лидерът на тъмносинята партия Кънев е категоричен, че бъдещият премиер, МВР-шефът и финансовият министър не трябва да се заемат от политици, които досега са били на тези постове. Тоест Борисов, Цветан Цветанов и Симеон Дянков са нежелани.


Ако лидерът на ГЕРБ бъде убеден по някакъв чудодеен начин да се съгласи на този вариант, това ще е огромен успех за реформаторите. На този етап обаче подобна хипотеза изглежда трудно осъществима, още повече че клиентът на прокуратурата Цветанов продължава да е на ключова позиция в ГЕРБ - понастоящем той е партиен заместник на Борисов и председател на националния предизборен щаб на партията. Да не говорим, че Борисов не иска и да чуе друго име освен своето за бъдещ премиер. Той не спира да говори за условията на РБ. Може да се предположи, че това се е случило по време на тайните му срещи с лидерите на ДБГ Меглена Кунева и на СДС Божидар Лукарски. Редно е да споменем обаче, че и двамата не проявяват негативно отношение към Борисов, за разлика от Радан Кънев. Засега неговото поведение се възприема позитивно и от Гражданския съвет на реформаторите, който все още има ключова роля при взимането на решенията в блока. И набира скорост като основен претендент за единен председател на РБ - пост, който се очаква да бъде въведен в средата на септември на конгреса на реформаторите.


Кънев е наясно, че няма как да стане премиер. Но кой да стане, в случай че Борисов реши да командва парада от Банкя и прати свой човек на "Дондуков" 1? Външен за партиите експерт е малко вероятен. Експериментът на БСП и ДПС с Пламен Орешарски е пресен спомен за задкулисието в политиката.


Компромисният вариант, на който биха могли да склонят всички в дясно, е правителството след 5 октомври да се оглави от висш представител на ГЕРБ. Той може да бъде достатъчно близък до Борисов и доказала се в политиката личност. Градоначалниците на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов например биха били едни от най-добрите кандидатури на ГЕРБ за поста министър-председател. Нещо повече: за разлика от Борисов, те се харесват дори на голяма част от представителите на БСП, тъй като се изявяват като технократи-практици и не дразнят електората с излишни "партизанщини" като своя пръв партиен ръководител.


Показателни са и изборните резултати в София и Бургас на последните местни вотове. В столицата през 2007-а и 2011 г. ГЕРБ спечели абсолютно мнозинство в Общинския съвет с по 33 мандата (от 51 общо). Управлението в периода си поделиха Борисов и Фандъкова и е спорно да се твърди кой какви заслуги има за доверието на избирателите.


В Бургас резултатите са много по-впечатляващи. През 2007-а Николов спечели на балотаж, като на първи тур взе само 43 процента. През 2011 г., след четири години на власт, той вече спечели 70% (няма грешка), и то от раз! Общинските съветници на ГЕРБ пък се удвоиха - от 14 на 28.


В този смисъл двамата кметове донякъде засенчват своя лидер Борисов. Въпросът е дали той ще позволи друг да стане премиер. На този етап единственият му възможен пазарлък с реформаторите би бил оттегляне от изпълнителната власт срещу подкрепа на кандидатурата му за президент през 2016-а. Но дотогава има много време и Борисов, който сутрин говори едно, а вечер точно обратното, едва ли ще прибегне до подобна сделка.


Остава да се спогоди с ДПС. Но в държавата не остана наивник, който вярва в "предвидимата" по думите на Лютви Местан партия.


Лазар Антонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във