Банкеръ Weekly

Общество и политика

Нещо като партия, ама не съвсем

Александър Маринов

 

"Ако се омаскарите и заприличате на другите партии, ще ви разпусна"

Бойко Борисов пред Първото национално събрание на ГЕРБ, 2007 година.

 

ГЕРБ бе сглобена в българската политинженерна работилница с ясното намерение да изглежда като нещо коренно различно (и в този смисъл алтернативно) на опротивелите традиционни политически партии. Днес, 10 години по-късно, имаме ясно доказателство, че законите на политиката не могат да бъдат измамени, нещо повече, в края на краищата не прощават. Феноменът "Борисов плюс" (защото това е най-точното определение на въпросната формация) наистина има някои уникални особености, но като цяло просто доведе до крайност някои вече наблюдавани партийни черти. Това, което "имаме като партия" (ако ползваме изящната словесност на "втория в ГЕРБ") е хибрид от доста добре напаснати характеристики на късната БСП, НДСВ и някои малки маргинални структури. Респективно, краят няма да бъде по-различен, въпреки че по всяка вероятност основните действащи лица едва ли ще успеят да се измъкнат така успешно, както повечето водачи на посочените предшественици. Или не?

Политинженерите, а за съжаление  и повечето от гражданите, не проявяват склонност да се учат от грешките си, но все пак нека направим един кратък преглед на особеностите на реализирания проект ГЕРБ. На първо място, всяка истинска партия трябва да има някаква идейна идентичност, която изразява насочеността и смисъла на съществуването й, т.е. нейната мисия, и в същото време очертава основната й социална база, чиито интереси представлява. С някои малки изключения в началото на пътя (когато трябваше да получи външно признание) ГЕРБ не направи дори и опит за такава идентификация. След като разбраха и усвоиха правилата в търговските консорциуми, известни с псевдонима "европейски политически фамилии", Борисов и компания уверено и на моменти арогантно започнаха да експлоатират бранда "ЕНП". Помогнаха им (временно) кохортата "експерти", прокламирали смъртта на идеологиите и окончателния триумф на Великия Прагматизъм.

Вместо трудната, а за някои направо непосилна задача да се създават идеи и да се привличат хората за тяхното осъществяване ГЕРБ предложи вече пробвано, но изведено до нови висоти решение на въпроса за социалната база и организационната спойка на партията. А именно - абсолютния клиентелизъм. Електоралното и управленското ядро на ГЕРБ почти съвпадат поради установеното "непрекъснато производство" по формулата "власт - пари - власт прим - пари прим" и т.н. Основната причина Борисов да държи бетонирани малко над 20 на сто от участващите в избори е, че тези хора не гласуват за него, а за себе си. Загуби ли властта партията, те ще загубят гарантираните от нея постове и облаги, защото нямат способностите да ги притежават без този радикален клиентелизъм. Изключения, разбира се, има, но не те са определящите за същността (и крайната съдба) на явлението.

И тъй като оставането във властта и ползването на нейните благини са единствената "мисия" на ГЕРБ, партията и нейното ръководство не само не си поставят някакви ясни обществено значими цели, но и се пазят като дявол от тамян от подобно рисковано начинание. Романтичните забежки на ранния ГЕРБ в първата управленска програма са окончателно излекувани. Възприели и модифицирали старата социалдемократическа максима, Борисов и компания прилагат упорито девиза "Залудо строй, залудо не стой". Защото чрез строителството най-добре се усвояват средства, а оттук идват и някои странични, но съвсем реални - за партията и отделните й членове - "бонуси".

Ако се вгледаме в предлаганите от ГЕРБ - в центъра и по места - управленски програми и политики, ще видим, че няма дори и опит да се представи и обоснове някакъв реален обществен ефект от похарчените публични средства. Всичко се свежда до някакъв продукт (километри, квадратни мерки, бройки и т.н.), ползата от които е неясна, но за сметка на това лесно се поддава на остойностяване.

Поради това сред любимите управленски инструменти на Борисовата формация няма да откриете такъв, който дори най-отдалечено да наподобява отчетност и отговорност пред обществото за свършеното и несвършеното от партията в централната и местната власт. (Премененото като пиар самохвалство не се брои.) Всеки намек за грешки и злоупотреби се посреща с логиката "А вие защо биете негрите?!", т.е. с реални и мними грехове на предишни правителства. Най-смешни са тирадите срещу "комунистите" (разбирай БКП преди 1989 г.), като се имат предвид личните и семейните биографии на почти всички по-известни фигури по върха на ГЕРБ.

Накрая, това, което наистина бе доведено да крайност при феномена "Борисов", е специфичният модел на единоначалие в ръководството на партията. Наистина, у нас вече имаше партия, чийто висш орган гласува безалтернативно, избира лидера си с абсолютно единодушие и като капак посреща появата на този лидер със специална фанфарна композиция. Моделът на пълна и архаична идентификация на партията с лидера направи възможно "избухването" на НДСВ, но именно това бе и причината за кончината на тази партия, след като лидерът и най-близките му приближени постигнаха целите си. Те поне се усетиха навреме да се оттеглят.

ГЕРБ се разви като крайно персонифицирана партия със строга и стръмна йерархия, решенията в която се вземат в един много тесен кръг, а през последните години - еднолично. Теорията и практиката обаче категорично доказват, че такъв тип политически организации не само не могат да се спасят от типичните партийни "болести", но и са принципно неспособни да произвеждат ефективна политика. Поради една проста причина - тръбенето на фанфарите по дефиниция заглушава гласа на критичния разум. Борисов не разбра и никога няма да разбере, че за да си лидер, не е достатъчно често да употребяваш местоимението "аз".        

ГЕРБ начело с "феномена" Бойко Борисов, въпреки особеностите си, няма да опровергае законите на политиката, поради което, в крайна сметка, ще го сполети добре известната участ на подобни нему. Жонглирането с процентите няма да помогне - участта на управляващите, слава Богу, се решава не от пиар-а и от докладите на угодливите "социолози", а от социалните реалности. А клиентелата - тя бързо ще забрави "феномена" и ще се впусне в търсене на нов благодетел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във