Управляващите отново загърбиха не само логиката, но и собствените си предишни решения. Идеята за ваксинационните "зелени коридори" изглеждаше като добронамерен ход за ускоряване на процеса по всенародната имунизация. Уви, объркването се засили. А новият метод по-скоро е самопризнание, че първоначалният план нещо не го биваше.
Мобилизацията за ваксиниране на хората от първите четири приоритетни групи не се получи. Броят на болните се покачи, заведенията отвориха и не остана нищо друго, освен да го ударим през простото. Ваксини - където и каквито има, а печелившите се оказаха само в една категория - кой превари, той (ще) товари!
Опашките пред столичните болници продължават да се извиват всяка сутрин. Някои от лечебните заведения останаха без налични дози и затвориха "зелените коридори". А други - поради наличие на малки количества дози - решиха да имунизират приоритетно членовете на секционните избирателни комисии, а пък възрастните - ако се отвори възможност в крачка.
Личните лекари пак изтеглиха късата клечка, а ролята им - досущ като през първите 7-8 месеца от пандемията - отново бе пренебрегната. В момента те или трябва да се редят по опашки за ваксинационни препарати, или - ако разполагат с някакви налични дози - са принудени да избират кого да "боцнат" и кого да излъжат, че ваксини няма и няма. А някои от тях хептен вдигнаха ръце и препоръчаха на "подопечните" си да повисят на опашките пред пунктовете за имунизация, защото там било по-вероятно да им излезе късмета.
Джипитата са получили едва около 25% от заявените от тях количества ваксини, а в списъците им има предимно възрастни и хора с хронични заболявания, ожали се пред здравния министър Костадин Ангелов Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Според тяхната статистика, в страната има 4000 лични лекари, но не повече от половината от тях са успели да получат средно по 2-3 флакона (20–30 дози) ваксина. И затова от организацията предлагат нов план за масова ваксинация, който да минава приоритетно през кабинетите на личните лекари.
Настроенията в реториката на властта също преминаха през няколко фази:
- Ваксини има, хората нехаят и не искат да се ваксинират!;
- Започваме да ваксинираме наред, но личните лекари ни спъват работата!;
- Ако имахме достатъчно ваксини, щяхме да ваксинираме повече хора!
Скритото послание обаче си е все така ясно: те - управляващите са си свършили работата перфектно, виновни сме ние - всички останали. Включително и за последния очевиден гаф: след хвалбите за стотиците милиони, похарчени за ваксини, ще просим назаем дози от други държави.
Истината е колкото семпла, толкоз и тъжна. Хем сметките на управляващите по повод категоризацията на кандидат ваксърите се оказаха грешни, хем информационната им кампания беше повече от сбъркана.
Наивно е да се твърди, че благодарение на "отличната информационна кампания" много от антиваксърите са получили някакво провидение, хукнали са към "зелените коридори" и са образували гигантски опашки.
Феноменът е лесно обясним: струпването пред имунизационните пунктове се дължи на хора, които винаги са искали да се ваксинират, но до момента не са знаели попадат ли в някоя от категориите, къде да им бият инжекцията и каква да е ваксината. В момента, когато тези три неизвестни отпаднаха, "стройната организация" се сгромоляса. И ни остави да гадаем какво щеше да се случи, ако на ваксините се радваха поне още 10-15% от българското население.
Всъщност, резултатите от последните национални социологически проучвания, са показателни за дереджето, на което се намираме: 45 на сто от анкетираните са категорични, че правителството се проваля с ваксинацията.
По процент на ваксинираните и с двете дози, България си остава сред последните в Европа - едва 0.5% от населението. По данни на "Евронюз", водещи са Сърбия - със 7%, Португалия и Малта - с 5.2 на сто. Въпреки хвалбите, Великобритания отчита едва 1.1% "боцнати" на два пъти.
По общия брой използвани дози за първа и втора ваксинация, България е на предпоследното 26-о място в ЕС - с 204 439 използвани дози.
Заедно с България в имунизационната кампания се включиха още 19 европейски страни. Защо тогава не сме по-напред в класацията? Отговорът на този въпрос няма значение. Така и така премиерът Бойко Борисов неведнъж е отчитал, че независимо от по-леките мерки и по-малкото на брой ваксинирани, тук сме си най-добре. Явно сме нацелили някаква златна формула, защото - по думите на външния ни министър Екатерина Захариева - "светът вече говорел за българския модел за управление на кризата"!
Хвала! Пожелаваме на световната управленска и научна мисъл успех в разгадаването на кризисния ни ребус, защото е крайно време и на правителството ни да му светне какъв точно модел е съчинило и как точно го управлява!
