Банкеръ Weekly

Общество и политика

(НЕ)ОЧАКВАНИЯТ КРАЙ НА ПЕТОТО РАЗШИРЯВАНЕ

Големите печеливши от конституционната криза в ЕС всъщност се оказаха не евроскептиците, а България и Румъния. Вътрешните проблеми на общността и неяснотата, която цари около бъдещите компетенции на общите институции, се превърнаха в най-солидния аргумент в подкрепа на кандидатурите на София и Букурещ. Отмятайки бремето около протакането на преговорите за тяхното скорошно членство, 25-те най-сетне могат да се съсредоточат върху разрешаването на своите собствени дилеми. Разбира се, малцина бяха комисарите в Брюксел или депутатите в Страсбург, които при публикуването на доклада на Еврокомисията на 26 септември дръзнаха да обърнат внимание на солидната доза лицемерие в оценката за страната ни. А може би зелената светлина, която Жозе Барозу и екипът му дадоха за присъединяването на така остро критикуваните до неотдавна две балкански държави, си има своето логично обяснение. И то е, че Евросъюзът изпитваше крещяща необходимост от нов импулс (пък бил той и внесен от Балканите), за да продължи по-спокойно напред.
В последна сметка минахме ситото, но нека само за миг си представим как би изглеждала ситуацията в общността при евентуалното отлагане с една година на петото разширяване или налагането още сега на прословутите предпазни клаузи? Сериозни противоречия за съдбата на замразения през лятото на 2005-а проект на нова евроконституция също толкова разгорещен дебат за свободното движение на работна ръка и либерализацията на сектора на услугите, плюс демотивираните и разочаровани кандидатки България и Румъния. Когато към всичко това се добавят и страните от Западните Балкани, за които понятието европейска перспектива все още е само куха дипломатическа фраза, сякаш става ясно защо Брюксел избра да редуцира броя на проблемите си с един.
Най-точно ситуацията като че ли бе описана от самия председател на Еврокомисията Жозе Барозу. В речта си пред Европарламента в Страсбург през седмицата той заяви: Вярвам, че след успешното приключване на петото разширяване на ЕС с България и Румъния решаването на институционалния проблем (т.е този с конституцията) трябва да предшества всяко следващо разрастване на общността. С други думи, отговорните европейски фактори предпочетоха, първо, да си осигурят липсващия елемент от петата вълна на разширяването, преди да се заемат с голямото пренареждане на европейския пъзел.
Естествено, нищо не омаловажава обстоятелството, че от началото на следващата година България ще фигурира под номер двадесет и шест в листата на престижния европейски клуб. Както отбеляза премиерът Сергей Станишев след срещата си с пристигналите да ни приветстват в София Жозе Барозу и комисаря по разширяването Оли Рен, сега е време за празнуване. Но покрай еуфорията от почти сигурното ни вече присъединяване към ЕС от 1 януари натрапчиво се налагат и няколко неособено приятни за нас въпроси. Най-болезненият е дали наистина няма да се окажем в ролята на пълен аутсайдер в шампионската лига? Във всеки случай западните медии бързо подеха тезата, че поканата за София е по-скоро по милост, а не по заслуги. Бързо се наложи и определението членка втора категория. Поне привидно причината да ни лепнат подобен етикет е висящата като дамоклев меч опасност от налагане на предпазни клаузи нейде в средата на следващата година. А и когато става дума за категоризацията на страните членки, обективността изисква да се спомене, че България ще е поставена в доста по-неблагоприятна ситуация не само спрямо старите 15 държави, но и по отношение на десетте присъединили се през май 2004-а. Полша и компания вече преминаха през двегодишния преходен период за свободното движение на работна ръка и от пролетта на 2006-а техните граждани могат да се трудят свободно почти навсякъде в Западна Европа. Независимо че се водим формално в един и същи пакт на разширяване, никак не е изключено нас тази екстра да не ни огрее дори за новите държави в съюза. Отделно от това през 2007-а фермерите от т.нар. десетка ще имат право на половината от субсидиите за събратята им в Германия и Франция, докато за нашите са предвидени едва 25 на сто. Неслучайно, когато председателят Барозу и комисарят Рен говореха за ползите на ЕС от присъединяването на България, аргументите обикновено се изчерпваха със стабилността в региона, културното наследство и... кирилицата.
Все пак в дългосрочен план тези ограничения изглеждат като бели кахъри. Макар и да си позатвори очите за неизпълнението от наша страна на всички критерии, Еврокомисията ни даде уникалния шанс да се превърнем в нормална европейска държава. Затова може би и прословутият списък със съпътстващи задачи към доклада от 26 септември, изброяването на заложените в договора от Люксембург предпазни клаузи, както и допълнително вписаните от Брюксел съпътстващи мерки не би трябвало да се драматизират чак толкова. Логично е сред препоръките, с които представителите на трите власти у нас е необходимо да се заемат през следващите шест месеца, са: четвъртата поправка на конституцията, повече прозрачност в работата на Темида, реални резултати (а не напудрени отчети) в борбата с корупцията по висшите етажи на държавата, ограничаване на плащанията под масата в митниците, граничната полиция, местната власт... и, не на последно място, осъдителни присъди срещу босовете на мафията и перачите на пари. При сравнение с майския доклад на Европейската комисия се вижда, че същите препоръки фигурират почти дословно и в него. Ето защо малко изкуствено седят хвалбите на управляващите и опиянението им от реверанса на Брюксел. В това полузашеметено състояние те би трябвало да си дават и сметка, че на партньорите в общността им писна да им хвърляме прах в очите. Точно поради тази причина в най-скоро време ще бъде разработен и специален механизъм за наблюдение по главата Правосъдие и вътрешни работи. А в хода на мониторинга през първите месеци на членството ни ще действат ясни критерии и показатели за сравнение, на базата на които ще се вземе и окончателното решение за задействане или не на предпазните клаузи. Каквото и да се случи оттук нататък обаче, връщане назад от края на петото разширяване на Европейския съюз няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във