Банкеръ Daily

Синдикати и работодатели:

Необходима е дълбока реформа на медицинската и трудовата експертиза

В системата на медицинската и трудовата експертиза трябва да се направи много по-дълбока реформа. Това заяви Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал. 

"Ние подкрепихме предлаганите промени в наредбата и всъщност за здравия разум остава неясно защо това досега не е направено. Безспорно това, което се направи, трябваше да се направи и ние го подкрепихме", заяви Велев по въпроса за пожизнения ТЕЛК.

По думите на Пламен Димитров, президент на КНСБ, разликата между медицинската и трудовата експертиза не се решава с тази наредба и все още има какво да се обмисля. "Трябва по-цялостно решение. Трябва законодателно решение и трябва веднъж завинаги да има яснота по контрола, но и по правата", смята той.

Плана за възстановяване 

Димитров съобщи, че към Плана за възстановяване има 12 нови проекта, които трябва да бъдат разгледани. Част от тези проекти засягат енергийния и здравния сектор. Той подчерта нуждата Планът да бъде ефикасен за икономиката ни.

Васил Велев, припомни, че в Плана са били предвидени едва 100 млн. лв. за модернизацията на икономиката на реалния сектор на съществуващите предприятията от общо над 12 млрд. Той уточни, че са успели да увеличат сумата до 900 млн. лв. за пряка подкрепа на инвестициите. Предложението е те да се увеличат до 1.2 млрд. лева. 

Това, което АИКБ не подкрепя е, че ще се намали частта за пряка подкрепа за сметка на финансовите инструменти. "Тоест средствата се разпределят на три части, една за гаранционни схеми, една за финансиране и дялови участия, и една за пряка подкрепа", заяви Велев. 

"Българският бизнес в момента - и малките, и средните предприятия, се нуждаят от безвъзмездни средства, за да запазят своята конкурентоспособност, на фона на огромните пари, които се излизват в техните конкуренти в Западна и в Източна Европа по същите мерки", коментира Димитров. Той допълни, че ако не се осигурят средствата, "ние ще попаднем не в ситуация на възстановяване, а на оцеляване".

По думите на синдикалиста за голямо съжаление много от грантовете не можаха да сработят добре. Доста малка част от тях стигна до бизнеса на фона на това, което са получили предприятията на останалите държави. 

"Това, което казваме ние всъщност е: Запазете тези 900 млн. и недейте ги раздробявайте на някакви схеми и финансови инструменти, а дайте допълнително да вземем от заемните средства, които и сега в тази ревизия на Плана остават непокътнати незнайно защо. И предишното правителство, и служебното в момента не поглежда към тези 9 милиарда, които България има право да получи като заемни средства, при това ниско лихвени и безлихвени почти с дълъг хоризонт", заяви Димитров пред БНТ. 

Експертите уточниха, че ако Планът за възстановяване ще бъде внесен до Европейската комисия в края на месеца, средствата от него ще могат да бъдат използвани при най-добрия сценарий през есента на 2021 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във