Банкеръ Daily

Общество и политика

Неефективната социална политика води до неравенства

Институтът за пазарна икономика работи по дългосрочен проект за анализ на причините за бедността и неравенството на възможностите, както и за оценка на ефективността на социалните помощи и услуги в България. Първите резултати от работата на ИПИ показват ниския ефект от системата за социална защита върху неравенствата, липсата на адекватни инструменти за подкрепа на най-нуждаещите се и предизвикателствата пред социалните услуги на местно ниво. 

 

"В навечерието на пандемията родната икономика вървеше на бързи обороти, заетостта достигна рекордно високи нива, а безработицата се приближи до „санитарния“ си минимум. С ръста на доходите обаче индикаторите за неравенство останаха високи, като коефициентът на Джини надхвърли 40%, доходите на най-бедните се оказаха осем пъти по-малки от тези най-богатите 20% от домакинствата, като България оглави европейските класации по тези показатели. Високото неравенство демонстрира неефективността на социалните трансфери у нас спрямо уязвимите групи", е един от изводите на икономистите. 

Те отбелязват, че динамиката на разпределението на доходите разкрива основните двигатели на неравенството и социалните различия в страната.

Големите различия между България и средните нива за ЕС по отношение на неравенствата са най-вече в резултат от пенсионната и социалната политики на страната. Пенсиите не успяват да намалят в достатъчна степен неравенствата в доходите. Пенсионните системи и свързаните с тях механизми за определяне и индексиране на пенсиите в останалите страни членки на ЕС постигат много по-голямо свиване на неравенствата, с други думи, те са значително по-ефективни. Същевременно, социалната политика у нас има пренебрежимо въздействие върху подоходните неравенства именно в групата, която има най-силна необходимост от подкрепа. Наблюдава се едновременно ниска ефективност, но и сравнително ниски социални разходи на фона на средните нива за Европейския съюз. 

Пандемията показа слабите места на социалните програми 

Тежестта на първите месеци на кризата през 2020 г. се прояви при обезщетението за безработица, което адекватно отговори на променената икономическа и социална картина. В същото време програмите за социално подпомагане, които трябва да са насочени именно към подкрепа на домакинствата при загуба на доход и изпадане в по-тежко социално положение, не отчитат голямо отклонение от средносрочните тенденции, наблюдавани и преди кризата. В тази ситуация проличава липсата на адекватен механизъм за осигуряване на финансова помощ за домакинства с ниски доходи, като очевидно в сегашния си вид месечните помощи на база гарантиран минимален доход не могат да изпълнят тази функция. 

Наблюдава се запазване на тенденцията за увеличаване на социалните разходи в програми с широк обхват и целеви групи, които се дефинират по различни критерии като риск от бедност, доходи и потребности на подпомаганите домакинства. В основни програми с все по-нарастващо значение се превръщат помощите за деца, за хора с увреждания и за отопление. Към момента надделява политическата воля да се насочват бюджетни средства към програми с много широк обхват, вместо да се положат усилия за създаване на прецизно насочени инструменти, които обаче да дават адекватна подкрепа на действително нуждаещите се.

Двете най-ефективни програми по отношение на своя обхват и целенасоченост – „Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход“ и „Целева социална защита за отопление“ са недофинансирани и не постигат желания ефект. Недостатъчният финансов ресурс води до два основни проблема – твърде строгите изисквания за получаване на помощите изключват домакинства, които са бедни, а за някои домакинства, които получават социални трансфери, изплатените суми не формират съществена част от домакинския бюджет и не подпомагат доходите в достатъчна степен.

 

Останалите изводи от проекта на ИПИ може да видите ТУК. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във