Банкеръ Weekly

Общество и политика

Не сме приемали текстове срещу Кунева

Красимир Ципов, заместник-председател на парламентарната вътрешна комисия, пред в. БАНКЕРЪ

Красимир Ципов е роден на 18 март 1973 г. в Пловдив. Завършва право в Софийския университет. В предишното Народно събрание е сътрудничил при създаването на законопроекти. През 2009-а беше избран за депутат от ГЕРБ от София. Заместник-председател е на вътрешната комисия и член на правната комисия в парламента. Говори английски, френски, руски и сръбски.


nbsp;


Г-н Ципов, на фона на статистиката, че използването на СРС-та се увеличава, а тяхното приложение като доказателство в съда намалява, къде е гаранцията, че ползването им за пресичане на изборни нарушения няма да доведе до политически натиск?


- Анализите, които опозицията представи по темата, бяха абсолютно неоснователни. Причината е, че в тях не беше взет предвид броят на досъдебните производства в последните години, който се е увеличил. В крайна сметка при управлението именно на това правителство и при мандата на 41-вото Народно събрание създадохме ефективен парламентарен контрол върху използването на СРС. През годините назад имаше много ясно изразена практика службите за сигурност да не дават ясен и подробен отчет колко са исканите, разрешените и използваните СРС-та. Но нека да се върна на въпроса ви за гаранцията. Предлагаме СРС да може да се иска само за престъпления, свързани с организация и купуване на гласове, а не за всички нарушения на изборния процес. Освен това единствено прокуратурата ще може да го иска, не МВР.


Защо в проектите за Изборен кодекс, които минаха на първо четене, не се предвижда медиите да обявяват излъчените и публикуваните материали, за които е платено?

- Предлагаме нещо по-различно - всички медии да публикуват съдържанието на договорите си с политическите субекти, на които трябва да отразяват съответната кампания. Смятаме, че така ще стане ясно на обществеността какъв е договорът на съответната политическа сила, какво пише в него, какви са задълженията по този договор. Също така и колко време продължава той. Мисля, че това дава отговор на въпроса ви.


Само че за читателя или за зрителя би било доста по-ясно, ако един материал е означен като платен, вместо да се правят справки в договорите при евентуално съмнение...

- Не виждам никакъв проблем да се кликне в съответните интернет страници на медията, да се провери с коя политическа сила тя има договор и какво пише в него. Все пак на всички е ясно, че хрониките, които се излъчват по електронните медии, са платени.


За кои хроники става въпрос?

- За предизборните хроники.


И смятате, че е ясно, че там играят пари?

- Разбира се.


Но това не е много нормално. Би трябвало винаги, когато има платено съдържание, то да се обозначава. Подобна струва ми се е практиката в цивилизования свят.

- Не сте прав. Ако сте наблюдавали последните предизборни кампании в някои големи страни от ЕС, щяхте да видите, че когато рекламират определен кандидат, там също не излиза информация дали репортажът е платен.


Каква е причината да не се съобразите с настояването на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предизборната кампания да се отразява безплатно от обществените медии?

- Причините са чисто практически. Обществените медии БНР и БНТ, особено в едни местни избори, трудно биха покрили целия спектър на кандидати и осигурили възможност за отразяване на всяко едно мероприятие на всяка една листа или независим кандидат. Не виждам как би се справила една публична медия с тази задача. Това би означавало да се увеличи многократно бюджетът на БНР и БНТ, което към сегашния момент в тези условия на икономическа криза е трудно. Иначе ние не сме против едно такова предложение.


Колко време според вас е необходимо за въвеждането на електронното гласуване? Не експериментално, както настоява ГЕРБ, а като пълноценен метод на гласуване.

- В близките години това не би могло да стане. За мен не бяха съвсем ясни мотивите на Конституционния съд, с които през 2010-а този текст беше обявен за противоконституционен. Въпреки всичко ние се съобразихме с решението му и отново внесохме предложение, за да може да бъде създадена такава възможност. Надявам се в близките години България да има електронно правителство. Тогава може би ще се създадат по-добри условия за гласуване чрез интернет.


Има ли нужда от някакви специални мерки, за да се предотвратят злоупотребите при един онлайн вот?

- Технологиите са много напреднали и аз лично смятам, че и сега може да се създаде определена степен на сигурност. На електронната страница, на която ще се проведе гласуването, ще се въвежда единен уникален идентификационен код на избирателя, чрез който той ще гласува. Има различни мерки, които трябва да бъдат приложени при провеждането на един такъв вот, за да видим къде са слабостите.


Подкрепихте предложените от Коалиция за България и РЗС промени в Изборния кодекс за оповестяване на поръчителите на социологически проучвания. Каква по-конкретно е позицията на ГЕРБ?

- Смятаме, че има нужда от регламентация на този въпрос, без да го наричам проблем. И трябва да намерим най-правилните текстове за неговото решаване.


Как си обяснявате констатацията в доклада на Европейския съюз, че има липса на посока в политиката, което задържа реформите?

- Посока има. Има и воля. Недвусмислено го доказахме през тези три години. И все пак, както вече казахме, този доклад отразява един по-дълъг период - 5 години, а не само управлението на ГЕРБ. Виждате, че показахме каква е нашата воля, може би е необходимо повече време, за да се видят и какви ще са резултатите. Визирам най-вече всички знакови дела, които в момента са под наблюдението на Евросъюза.


Получихме упреци от опозицията, че това ще бъде най-лошият доклад. Тяхната памет е много кратка. Те много бързо забравиха как само преди няколко години Европейската комисия съвсем ясно и недвусмислено заяви, че в България не се случва абсолютно нищо. Припомням това, заради обвиненията, на които сме положени. Да - има още много, което трябва да се направи. И действително е необходимо да се изчака още известно време, за да се видят резултатите от всички мерки и действия на правителството. Относно съдебната реформа - ние получаваме една постоянна оценка и трябва да работим много усилено и съсредоточено, за да постигнем европейските стандарти, които очаква от нас Европейската комисия.


В евродоклада се отбелязва, че български престъпни групи упражняват влияние върху политическите процеси и държавните институции у нас...

- През последните 20 години в България винаги е имало случаи на съвместни действия между организираната престъпност и политическата класа. Единствено това правителство предприе сериозни мерки, за да се преустанови грозното явление и подобни престъпления да се наказват. Преди бяхме свикнали с ясни практики и внушения, че някои лица трябва да бъдат подпомагани и че моделът, който са изградили, е удачният модел. Съвсем ясно заявихме, че към организираната престъпност има нулева толерантност и че няма да се продължават връзките между нея и политическата власт.


Като юрист и заместник-председател на вътрешната комисия в парламента смятате ли, че е в реда на нещата признанието на министър-председателя, че записаният разговор между него и Ваньо Танов е автентичен с изключение на няколко израза, които са премахнати.

- Няма какво повече да коментираме по този въпрос. Компетентните органи са се произнесли.


Управляващата партия обяви, че пише нов закон срещу корупцията и за лобизма. Какво по-конкретно подготвяте в тази насока?

- По този проблем не се работи отскоро. Идеята е да се създаде един наистина ефикасен продукт, а не поредния закон, при приложението на който да има проблеми.


Един ли ще е нормативът или два - за корупцията и за лобизма?

- Обсъждат се и двата варианта, както и промени в действащите закони.


Как гледате на проблема с натовареността на част от съдиите?

- Той също се дискутира от много години. Обсъжда се въпросът с промяната на районите на съдилищата, най-вече по отношение на най-натоварените - имам предвид София. Трябва да се работи в тази посока, защото виждаме, че в провинцията има съдилища, които имат, общо взето, по едно-две дела на месец. А някои съдии в Софийския районен съд гледат до 500-600 граждански и наказателни дела годишно.


Приехте на първо четене и поправки в Закона за политическите партии, създаващи пречки пред партията на Кунева. Каква точно беше целта ви?

- Не сме приемали никакви текстове против г-жа Кунева. Напротив, много добре се знае, че не може да се попречи на нейната регистрация, защото процесът е започнал. Поправките, които приехме, въпреки някои възражения целяха да се ограничат партиите фантоми, нямащи никакъв реален политически живот. Даже ограничат не е подходящата дума за намерението ни. Въпросните партии са създадени, за да изпълнят определена цел, а не да се явяват на избори или да участват в управлението.

Facebook logo
Бъдете с нас и във