Банкеръ Weekly

Живот вечен

Не ще вече да има потоп, който да опустоши земята

Ще дръзна да обясня само с няколко думи за какво се разказва в Св. Библия, чието издание на нашия Св. Синод от 1991 г. е 11 503 страници. В нея се разказва за обожението на Човека и за въчовечаването (въплъщението) на Бога! Нагледно тези два сюжета можем да си ги представим като две успоредни линии, които във времето все повече се доближават една до друга, но никога не могат да се слеят в една, дори и във вечността и в безкрайността.

Между Триединния Бог-Творец и цялото негово видимо и невидимо Творение има непреодолима граница. Вярването, че Бог изцяло се е “разтворил” в своето Творение и се проявява иманентно чрез него, е нехристиянска религия, наречена Пантеизъм. Постоянното движение на душата на вярващия, насочено към сливане с Бога, обуславя развитието във времето и пространството на самия човек, казано иначе - еволюцията.

Всяко развитие по необходимост е свързано с промени, но

те не засягат православните християнски догми,

които са вечни и неизменни истини, и са трансцедентни (неща “от другата страна”, неумопостигаеми за човешкия разсъдък). От доста време се чудя, как е възможно в 21-век все още креационизмът (сътворението на човека) да се противопоставя на еволюционизма (произходът на човека от животинското царство)! Библейският текст ясно свидетелства, че животните и човекът имат общ земен произход, и освен това и двата вида са “живи души”, тоест имат нервна система:

И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им” (Битие, Гл. 1, ст. 24);

Разбира се, човекът има нещо много повече от животните - душа, вдъхната му от самия Бог. Това е една типична истина на Вярата, неподлежаща на никаква опитна проверка. Но и съвременната наука не може убедително да обясни как е станал този голям еволюционен скок от висшите бозайници към Homo sapiens.

Изразът “еволюционен скок” всъщност е оксиморон (нали уж още древните са казали, че природата не прави скокове). Следователно капиталният труд на Дарвин “Произход на видовете” не е в неразрешимо противоречие с Библията, (т.е. Божието Откровение), противно на всеобщото възприето предубеждение!

Нещо повече - духовно-нравствената-интелектуална еволюция на човечеството, която е като “червена нишка” в повествованието на Библията, на богословски език се нарича “обожение”. “Защото Той (Богът) стана човек, за да можем ние да станем Бог (да се обожим) - така пръв Св. Атанасий Велики (295 г. - 373 г.) в най-сбита и концентрирана форма е разкрил що е “обожение” и останалите Св. Отци на Църквата са потвърдили тази сакрална формула.

Естествено

човек не може да се превърне в Бог

в буквалния смисъл. Православната сотериология (учението за спасението на душата чрез обожението) има следната логическа последователност:

Първият човек Адам е сътворен от Господ-Бог безсмъртен - съгласно Правило 123 от Светия Картагенски поместен събор, издигнато в догма. Грехопадението поврежда безсмъртната природа на Адам и чрез него в човешкия род нахлуват смъртта, страданията, тежкия труд за хляба насъщен и родилните болки на жените. Изглежда райското състояние на Адам и Ева е безвъзвратно изгубено и няма връщане назад. Пътят към Райската градина (Едем) е недостъпен и пазен от “Херувим и пламенен меч”.

Непосредствено след грехопадението,

човечеството е на ниско еволюционно стъпало

и Божията Премъдрост действа съответно с безпрекословни заповеди, давани само на избраници, които в монотеистичната традиция се наричат най-общо “пророци”.

Един от тях е Ной, който нито за миг не се противи на Божиите заповеди и спасява човешкия род и животинските видове. Но след Потопа, на по-високо еволюционно стъпало, отношението Бог - човек е вече договорно, сключва се Завет, Обет. Тази промяна е напълно логична. Човек по природа е надарен и със свободна воля, и на по-зрял етап в развитието му, Всевишният позволява да я упражни.

Знаем, че един договор се смята за сключен, когато се съгласуват волите на договарящите се страни. Бог и Ной сключват Завет (договор), съгласно който Бог няма вече да изтребва всяка плът с всемирно наводнение и “не ще вече да има потоп, който да опустоши земята” (Битие, Гл. 9, стих 11). Като знак (печат) за сключения договор Бог поставя на небето разноцветната дъга!

След Ной, праотецът Авраам сключва завет с Господ, гарантиращ му потомство, неизброимо като земния пясък. За печат (знак) за договарянето служи  задължението

всички еврейски новородени мъжки рожби

да се обрязват на осмия ден.

И вече при Моисей отношението Бог-човек еволюира в качествено нова форма. На планината Синай Моисей получава във формата на Божествено откровение цялостен писмен юридически кодекс с 613 “параграфа”, “члена”. Десет от тях (10-те Божи заповеди) са издълбани на каменни плочи (скрижали). Всички останали, макар и не в систематизиран вид, са написани  в книгите “Изход”, “Левит”, “Числа” и “Второзаконие” от Стария Завет.

Колкото повече човекът е натоварен да спазва божествени правни норми, толкова повече може да изпадне в грях. Но, както е казано, “времето се изпълни” и Всемилостивият Творец - Промислител започва да изпълнява плана си. Изпраща своя Единороден син да се въчовечи, да се роди в човешка плът от обикновена еврейска жена и да му се даде име Исус.

Исус е съвършен Бог и съвършен Човек,

Живото Божие Слово. Вече няма безпрекословни заповеди, двустранни договори или обширни кодекси. Исус проповядва, беседва и общува с всички прослойки и съсловия на тогавашните римски провинции Юдея и Галилея. Отношението между Бога и човека e еволюирало до такъв висок етап, че е станало благодатно! Благодатта е преди всичко Божие действие, но я получават само онези, които съвсем доброволно, искрено, безкористно и напълно осъзнато са смирили егото си, и са подчинили свободната си воля на Божията Воля!

Благодатта е необходимо, но не достатъчно условие да се добие живот вечен за да стане човек Бог по благодат, тоест обожен. Веднъж роден от плът, човекът трябва втори път да се роди от вода и дух, за да влезе в царството Божие. "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” - е казано в Евангелието от Йоан. В това се заключава

дълбокият смисъл на православното християнско тайнство Свето Кръщение!

Всичко написано дотук, не би имало смисъл, ако не беше кръстната смърт на нашия Спасител Исус Христос и светлото Му животоутвърждаващо Възкресение. Той “със смъртта си смъртта победи” и ни даде свидетелство, че и ние човеците ще възкръснем някога тялом. Дали с нашите си собствени тела, или с нови ефирно-ангелски тела - не ни е дадено да знаем. Но всички ние много се надяваме!

Иван Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във