Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕ СЕ СТРАХУВАМ ДА ПРЕСЛЕДВАМ МЕЧТИТЕ СИ

Г-н Дилов, твърдите, че в Гергьовден делите хората на такива, които сами си случват живота, и такива, които чакат той да им се случи. На хора, които са част от проблема, и на хора - част от решението. Добре казано, но не смятате ли, че в България просто няма условия за развитие на личности от първия тип и затова те са по-скоро изключение?
- Нямаме избор, освен максимално да насърчаваме активната позиция на хората. Когато те са в настъпление спрямо живота, склонни са да носят отговорност, а и дърпат останалите с тях. Ще го кажа образно - заради вестник Банкеръ: В Гергьовден не правим разлика между банкер и шофьор на такси. Еднакво са ни ценни. И двамата разпределят ограничения ресурс от средства, усилия и време, за да произвеждат продукт, услуга. Образно казано, всяка вечер и двамата правят едно и също упражнение - разпределят средствата си на три купчинки - тези са за реинвестиция (все едно банков инструмент или нови гуми); тези за обувки на жената и учебници на детето, а тези - за данъци и такси, за отношенията с държавата. Самото желание да участваш и да случваш е отношението, което съгражда и храни държавата. Тези са нашите хора, да.
Веднъж споделихте, че не е ясно кой кого представлява и ще е необходимо още едно раздрусване на политическата торба, за да се избистри представителството на дясното. Бихте ли обяснили какво по-точно имате предвид?
- Големият обществен разлом на 90-те - противостоянието на комунизма - се изчерпа с модернизационните проекти на България - многопартийна политическа система, пазарна икономика, НАТО, Европейски съюз. В същото време социалната реорганизация на обществото е прекалено динамичен процес, от който политиката изостава. Нещо повече - докато икономиката се глобализира, в България има тенденции към провинционализиране на политиката. Тук изоставането също е огромно, макар това да е и по-общ - световен процес. Не можем да не забелязваме, че освен демографската криза колапсите на образованието и здравеопазването имаме и реална институционална криза. Хората не се откриват и припознават в съществуващите форми на политическо представителство, в институтите на държавата.
От друга страна, с появата на Атака виждаме и ретротенденции. Националистите в България си поставят политически задачи от края на ХIХ век. Затова следващият сериозен обществен сблъсък ще е между модернизаторите на България и носталгичните рефлекси, които придобиват все по-причудливи форми. Те отдавна не са патент само на социалистите.
Напоследък много се говори за необходимостта от смяна на политическия елит, който вече се бил изхабил. Но не е ли причината в дефектите на самата система, която винаги ще възпроизвежда подобни елити на сегашния?
- Високите обороти на последните 15 години и малкостта на политическата сцена кара участващите герои да се въртят с неприродно висока скорост. Това изхабява - безспорно. Най-ярко си личи сред партиите, които случваха промените - десницата. Да. Време е за промяна. Неслучайно Гергьовден предлага стъпки, които в перспективата на 2-3 години ще доведат до преучредяване на съществуващите формации в една или две големи партии в центъра и вдясно. Това ще се случи независимо от съпротивата на сегашните лидери на десницата, която беше манифестирана тези дни по медиите. Ще се случи с тяхно участие или без тях. Ние просто им предлагаме да участват. Има омагьосан кръг обаче. Най-ясно си личи в препятстването на нашето желание да се свика осмо, последно в историята на България Велико народно събрание, което да освободи от този омагьосан кръг политическата и държавната система чрез същностна промяна на конституцията. Хората, които трябва да направят промяната, са тези, които са най-малко заинтересовани от нея. Но това не се случва за пръв път. Оптимисти сме в крайна сметка.
Обявените за популисти хора от типа на Волен Сидеров и Бойко Борисов всъщност не са ли по-скоро част от проблема на нашето общество, а не част от решението?
- Ако популизъм е да изречеш на глас народните страхове и притеснения - аз не се притеснявам от него. Проблемът е в предлаганите решения. Когато човек е гневен, той не може да мечтае, да мисли напред. Фрустрацията изисква задоволяване на гнева тук и сега - иска веднага някой да бъде обесен, а на друг да му се национализира фабриката. Това вероятно задоволява моментния глад за справедливост и зрелища, но в перспектива никого не храни. Освен това по никакъв начин не мога да сравня Волен и Бойко. Генералът е прагматик и рационалист. Подкрепата, която получава, е същностно различна от подкрепата за Атака. Той има енергия да случи много неща.
Съгласен ли сте с тезата, че след последните масови изяви на националпопулизма политическият живот в България навлиза в ново русло на противопоставяне - но вече не на сини и червени или на леви и десни - а на националисти и предатели?
- Един сръбски политик казваше, че патриотизмът е яко курац - имат го всички - кой по-голям, кой по-малък, но това не е достатъчно основание да го размахваш в лицето на всеки срещнат. Българите са прагматични хора. Един пример ще дам - виковете на Атака срещу американските бази са най-малко подкрепяни там, където се очаква да има такива бази. Изобщо на терена на политическите практики радикалните движения катастрофират поради пълната си неадекватност на природата на обществените отношения. Но пък те са полезни - също като вирусите, които мобилизират способността на организма да се защитава и произвежда антитела.
Кое в настоящия момент стана причина да подхвърлите толкова кардинална идея като тази за разпускането на всички десни партии и създаването на нов блок?
- Най-вече дефицитът на идеи и морал. Липсата на перспектива пред България, която да възбужда обществена подкрепа и липсата на авторитет у говорещите. Дори да бъде предложено нещо смислено и важно, хората не го чуват, защото моралният дефицит на десницата е прекалено голям. В политиката е валидна два пъти повече прочутата медийна аксиома: Съобщителят е съобщението. Тоест говорещият сам е онова, което казва. Забелязали ли сте, че нито една партия вдясно няма по-голям рейтинг от средното ниво на одобрение на лидера си. Тя просто не го надскача. И ако така е на национално ниво - в София, то на регионално проблемът е още по-голям. Пълно износване на старите лидери, капсулиране на местните организации и свиването им под прага на минималната подкрепа.
Вие от Гергьовден не криете пристрастието си към генералните решения в политиката, обявявайки се срещу модернизирането на парче. Но не е ли и това своеобразен популизъм, доколкото не съществуват рецепти за решаването на нито един проблем, още по-малко в обществено-политическата сфера?
- На първо място ние в Гергьовден не се страхуваме да мечтаем на глас и да преследваме мечтите си. Смятаме, че провинциализмът на българската политика се проявява най-вече в спаружената малкост, в страха да казваш аз мисля, в липсата на смелост да предложиш на обществото решителни крачки. Това, което наричате модернизиране на парче, всъщност обслужва статуквото от окопани чиновници в държавната администрация. Реформите, които трябваше да се направят в София на Софиянски, са най-ярък пример за това. Не може на парче. Да - тенденциите и посоките трябва да се запазват, но идва време, когато е нужна по-радикална промяна. И с България като цяло в момента е така - на прага на ЕС се нуждаем от съвсем нова енергия, която да ни позволи не само да оцелеем в новите икономически и обществени условия, но и да бъдем конкурентоспособни. Симулирането на промени (например повечето от последните конституционни поправки ) не ни прави по-подготвени за голямото предизвикателство на общия европейски пазар на идеи, стоки и услуги.
Защо смятате, че ако парламентът започне подготовка за свикване на VIII Велико народно събрание в обозримо бъдеще, това ще е по-ясен знак за Европейския съюз за нашето желание за промяна, отколкото реалното приемане на макар и незначителни конституционни промени в настоящия момент?
- Това е необходимо на нас, не на Европейския съюз. Спрямо личните свободи и граждански права, като уреждаща отношенията между властите сегашната конституция, е безнадеждно остаряла. Нещо повече - създадена е така, че да се самоохранява от промени. Вече сме на прага на абсурда. И това едва ли е забележимо само за българските наблюдатели.
Колкото до очакваните промени в съдебната власт, заявихте открито, че не само не вярвате те да излекуват чувството за несправедливост у българите, но и сте сигурни, че това няма да стане. Кое ви дава основания за подобна убеденост?
- Ох, това е тема тъжна и по особен начин - криминална. Последното десетилетие превърна съдебната власт в отрицание на самата себе си. Опитват се да ни кажат, че законите са добри, но хората, които трябвало да ги прилагат - лоши. Това е основната теза на социалистите. Истината е, че правосъдието не генерира усещане за справедливост. Няма ли това усещане - край с държавата. Тя просто не работи. Само едно име ще произнеса, за да ме разберете: Индиго. Оставяме настрана поръчковите убийства, срастването на престъпност и политици, повсеместната корупция, разграбването на аварийните фондове. Това е мародерство, на което ако не се противопостави работеща правораздавателна система, ще предизвика такъв национален отговор, че Атака ще ни се струват нежни като соната на Шопен...
Как ще постигнете разбирателство в десницата по въпроса за обща президентска кандидатура, след като нямате единно становище - например с ДСБ - по толкова належащ проблем, какъвто е кризата с боклука на София?
- Желанието на ДСБ постоянно да гласуват заедно с БСП в София, а често и в парламента за мен е патология. Мисля, че те просто посиняват само като се спомене името на Бойко Борисов. За жалост подобни рецидиви има не само в София. Наистина не ги разбирам, а се опитвам най-добронамерено. Що се отнася до общата президентска кандидатура, тя е безсмислена, ако няма хоризонт напред. Трябва ни кандидат, който не само е в състояние да победи на избори Георги Първанов. Трябва ни кандидат, който да посочи път и даде нова обществена енергия - не за старите партии вдясно, а за тези над 2 млн. българи, които подкрепяха промяната през последните 16 години.
Кои са основните поуки, които извадихте лично за себе си като политик след десетгодишното присъствие заедно с Гергьовден в политическия живот на България?
- Няма да ни стигне целият вестник, за да ги изредя. На първо място, често се отчайвам от ниския КПД на политическото усилие. Ако в бизнеса ми всичко се правеше толкова бавно и толкова трудно, досега да съм стигнал до просешка тояга. На второ място - най-страшният бич за политиката са хората, които нямат друга реализация извън нея. Които няма къде да се върнат, когато престанат да се занимават с политика. Родната обществена фауна е пълна с мишки и мишоци, които отдавна са се отчуждили от собствения си професионален произход. Те са професионални политици. Имаме идеи в това отношение - примерно едно ограничение да не можеш да бъдеш повече от два мандата депутат или общински съветник ще е ефикасно.
Недоумявам също така защо хората в политиката не мечтаят. Защо изказват на глас само страховете си, защо не си разрешават да бъдат свободни. Аз лично - в професионално отношение - никога не съм съобразявал мечтите си с общественото мнение. А често и действията си. Това не носи същите успехи в политиката, както в медиите и шоубизнеса например, но не мога да бъда друг. Радвам се, че и хората от Гергьовден са същите. Това е причината още да сме заедно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във