Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕ СЕ НУЖДАЯ ОТ ОНЕВИНЯВАНЕ

Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в Русе. Завършил е история в Софийския университет Св. Кл. Охридски. Съпредседател е на българското национално движение ВМРО от 1995 г. и председател от 1997 година. Народен представител в 38-ото Народно събрание от СДС. В сегашния парламент е съпредседател на парламентарната група на коалиция Български народен съюз. Член е на Комисията по отбрана.

Г-н Каракачанов, как бихте коментирали публичното оповестяване на факта, че сте сътрудничили на Шесто управление на бившата Държавна сигурност?
- Не желая да давам оценки кой и защо го е направил. За мен е дори по-добре, че се случи, за да стане ясно за какво става дума. Защото ми омръзна вече няколко години оттук-оттам някой да подхвърля подобни нещица.
Не се ли засегнахте от това, че не бяха разкрити досиета и на други бивши офицери или сътрудници на ДС, които днес заемат постове във властта?
- Винаги когато са били внасяни закони за отваряне на досиетата, съм гласувал за тях. Така беше и през 1997, и през 2001 година. Но винаги съм смятал, че това огласяване трябва да става много прецизно. Както беше направено в Германия например. Там действаше специална комисия, която изследваше много внимателно всеки конкретен случай на засегнат човек, за да се добере максимално до обективната истина. Защото не са малко хората, особено от по-възрастното поколение, които буквално са били изнудвани да сътрудничат на тайните служби, докато са били по лагерите и затворите. Необходимо е много внимателно да се разграничават жертвите на репресивната система от тези, които са ги превърнали в такива. Но има и друга категория хора, които са работили за националната сигурност. И естествено - трета, в която влизат доносниците, които са се облагодетелствали от това, че са топили свои познати, близки, че дори и роднини. Мисля, че е задължително да се прави разграничение между тези три категории.
А не изпитахте ли известно неудобство, че бяхте похвалени от министъра на вътрешните работи за това, че като сътрудник на ДС сте работил за националните интереси на комунистическата държава?
- Според мен не може да говорим за комунистическа и некомунистическа държава, когато става въпрос за националните интереси. Разбира се, това, което каза министър Петков, донякъде прозвуча като оневиняване. Но аз лично нямам нужда от това. Може би най-доброто нещо, което трябваше да бъде направено, бе да се каже точно за какво става дума. И тогава всеки сам би преценил.
Пред други медии заявихте, че в тези експертни становища, които сте писал, въобще не става въпрос за български граждани, а за определена политика, която е трябвало да се води, но не се е водела преди 10 ноември 1989 г., не се води и сега. За каква по-конкретно политика става въпрос, г-н Каракачанов?
- Ами много ясно. Част от това, което съм писал например, касаеше дейността на културно-просветния клуб Гоце Делчев. Той беше единствената обществена организация, която правеше нещо по македонския въпрос по онова време - предимно чествания на някакви годишнини и изнасянето на различни лекции. Моят коментар във връзка с неговата дейност беше, че само този клуб с нищожния си годишен бюджет от 6000 лв. и мизерна материална база не би могъл да развива ефикасна контрапропагандна дейност на провежданата от Югославия с много по-големи държавни субсидии.
И още нещо. През 1989 г. у нас бе конфискувано едно издание на Отечествения фронт, което беше посветено на някои аспекти от българския национален въпрос и по-конкретно - на македонския въпрос. В него ставаше дума за това, че не би трябвало да продължава да се говори за ВМРО като за терористична организация. Засегната бе и темата за върховизма в македонските движения. Въобще преобръщаха се основни понятия на официалната по онова време историческа наука. И аз всъщност написах, че конфискуването на книгата е грешка, защото тя реално за първи път се докосва до историческата истина. Фактически защитих нейния автор и дори намекнах, че вместо да се възпрепятства разпространението на подобни книги, те би трябвало да излизат в по-големи тиражи и дори да се превърнат в част от образователната програма на младото българско поколение.
Почувства ли се вече някаква реакция от македонска страна по повод изнесената информацията за вас?
- Именно това е най-неприятната част от нещата и всъщност това повече ме притеснява, отколкото коментирането на моето име във връзка с бившата Държавна сигурност. Още на същия ден, когато бе оповестено досието ми, македонските медии реагираха. И буквално до днес продължават да лансират упорито тезата, че ВМРО е служело на българската официална пропаганда и на комунистическата държава. Даже в едно от заглавията на вестниците бе изведено, че съм бил шпионин номер 1 за България по македонските въпроси. Натрапва се внушението, че българин, който подкрепя ВМРО - а ние имаме наша структура в Република Македония, служи на българските тайни служби. Получиха чудесен повод да започнат масирана кампания срещу онези хора, които открито изявяват своето българско национално самосъзнание. Другата теза, която раздухват, е, че българската държава чрез ВМРО провежда някаква целенасочена политика срещу ОМО Илинден.
Смятате ли, че пълното отваряне на архивите на бившата ДС по някакъв начин би застрашило националната сигурност?
- Има неща, които касаят външни направления - разузнаване, контраразузнаване по отношение на конкретни мероприятия, например за неутрализиране на един или друг елемент на чужд шпионаж в България - това много внимателно трябва да се прегледа. Особено трябва да се внимава да не би да се злепоставят български или чуждестранни граждани, които са работили в полза на България.
Вие какво мислите, трябва ли да се обявят и имената на реактивираните агенти, ако са на публични длъжности в момента?
- Трябва да се види точно за какво става дума. Защото има такава категория агенти, които са реактивирани само за да бъдат прикрити, да не им бъдат изнесени досиетата. Но има и такива, които може би се занимават с нещо полезно. Още повече в нашата ситуация, при която България е намесена в различни горещи точки на света - Афганистан, Ирак и пр. В момента всяка една информация, която получаваме от тези региони, би могла да бъде полезна за нашите контингенти там. Но няма никаква пречка и дори е задължително да се обявят имената, когато се касае за доносничество.
Избирателното отваряне на досиетата винаги се е правело от политически съображения. Възможно ли е и във вашия случай да се е целяло нещо подобно. Например да се внесе смут сред десницата и да се осуети издигането на общ кандидат за президент?
- Възможно е. Защото, ако забелязвате, подобни кампании винаги се активизират с наближаването на избори, включително и на местно равнище. Имаше няколко случая, в които кандидати за кметове бяха атакувани точно с подобни аргументи - досиета, Държавна сигурност и пр. Но ако някой си мисли по този начин да предизвика разкол в десницата, той греши. Защото ВМРО винаги е стояла на принципната позиция, че трябва да се стигне до издигането на общ десен кандидат за президент.
Каква, впрочем, е позицията на ВМРО по въпроса за привличане на ГЕРБ и конкретно на Бойко Борисов в преговорите?
- Мисля, че дотолкова, доколкото Бойко Борисов е критично настроен към правителството и управлението на тройната коалиция, а и самият той заявява, че неговата формация ще стои вдясно от центъра, привличането му би било полезно. Дали ще става въпрос точно за неговата кандидатура, или за подкрепа от негова страна на друга дясна кандидатура - това е въпрос на бъдещи разговори.
Какво се реши за участието на ВМРО в тези преговори? Защото Праматарски и Костов твърдяха, че вие лично би трябвало да се оттеглите от тях, защото сте сътрудничили на Държавна сигурност.
- Най-малко Костов би трябвало да говори за тези неща, защото той отдавна е бил наясно какво има за мен в архивите. Като министър-председател в по-миналия мандат няма начин да не е знаел. Нали именно тогава, във връзка с приетите закони от СДС, на два пъти се отваряха досиетата. Не мисля, че това негово изказване беше полезно. В личен план съм готов да отстъпя и десет крачки, не една, ако това ще помогне на разбирателството вдясно. Но според мен подобни изказвания внасят смут сред симпатизантите на ВМРО и създават само недоверие.
СДС се среща с Бойко Борисов, Костов пък държи преговорите да се ограничат между партиите членки на ЕНП, вас ви игнорират... Какво става всъщност?
- Да, наистина има известно объркване. Защото, от една страна, бяха водени преговори между осем политически партии, а от друга, виждаме, че текат някакви паралелни разговори във формат ЕНП. Това само допълнително увеличава недоверието между различните политически формации вдясно от центъра.
Говорим много за МВР и за нелицеприятните тайни, които то крие от обществото, а в същото време виждаме как офицери от полицията работят за създаване на структурите на една организация, която още преди да се е регистрирала като партия, е втора по рейтинг в страната. Някои дори направиха аналогия с възникването на политическия кръг Звено, дошъл на власт с преврат през 1934 година.
- Звено беше една формация, която се финансираше отвън и след като взе властта, обслужи югославските и съветските интереси. Но мисля, че в случая с ГЕРБ аналогия не може да се прави. Бойко Борисов просто изгражда едно движение, което идва да запълни съществуващия вакуум в политическото пространство. Проблемите вдясно са очевидни от години. Кризата в доверието към десните лидери - също. Затова обществото или поне хората с дясно мислене търсят някаква алтернатива. Бойко Борисов и неговата формация претендират за наследството, ако мога да се изразя така, на десните партии. Но не бих разделял хората на полицаи, военни или цивилни. В края на краищата те са такива, които спазват законите, и такива, които ги нарушават, такива, които си плащат данъците, и такива, които ги укриват, както и такива, които работят за държавата си, и такива, които работят срещу нея. А фактът, че сред организаторите на ГЕРБ има мнозина, които са били в полицията до голяма степен, може би е оправдан от това, че хората искат повече ред и сигурност в държавата.
Какъв според вас е пътят за единението вдясно?
- Според мен, може да имаме успех само ако десните лидери загърбят своите лични интереси и особено личната си неприязън един към друг. Подобни преговори биха имали по-голям успех, ако на тях повече се говореше за общите интереси на българското общество, а не се изясняваха лични взаимоотношения. Трябва да се има предвид и това, че десницата практически постигна голяма част от приоритетните си цели - влизане в НАТО, Европейския съюз и демократизирането на страната. Това малко или много изчерпва досегашния десен проект и затова би трябвало да се формулира нова теза или може би нова кауза, която да бъде съобразена с конкретния интерес на обикновените български граждани в новите условия. Да показва как с дясна политика българският бизнес би могъл да оцелее сред силно конкурентната среда, която го очаква в Евросъюза, как хората биха могли да се чувстват по-сигурни в собствената си държава, да получават по-високи доходи и да имат перспектива за бъдещето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във