Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕ МОЖЕШ ДА ЗАПУШИШ ВСИЧКИ ВРАТИ ЗА КОРУПЦИЯ

Йордан Цонев е председател на Комисията по икономическа политика в 40-ото Народно събрание. След по-малко от осем месеца членство в ДПС преди седмица той бе избран за заместник-председател на партията и ще отговаря за нейните финанси. Това е поредният скок в кариерата на родения през 1956 г. Цонев, който бе лидер на областната организация на СДС в Бургас, преди да стане депутат от ОДС в 38-ото Народно събрание и председател на бюджетната комисия в парламента. През февруари 2001 г. бе изключен от СДС за умишлени, увреждащи организацията действия.
Г-н Цонев не пожела да отговори на въпроси на БАНКЕРЪ, пряко свързани с щекотливата тема за партийните обръчи от фирми, както и с всичко, което засяга неговата мълниеносна политическа кариера в ДПС.

Г-н Цонев, приетите от мнозинството закони за обществените поръчки и за концесиите предизвикаха противоречиви реакции, свързани с опасението, че се създават условия за възникване на корупционни механизми. Споделяте ли подобни опасения?
- Тези два закона, според мен, са най-важните икономически закони за тази година. Тяхната цел е да установят рамката, регламента, по който ще бъдат извършвани обществените поръчки и концесиите. Те са силно хармонизирани с европейската практика и целта им е да създадат нормални механизми за стартиране на публично-частното партньорство в тази област. Големите инфраструктурни проекти трудно могат да бъдат финансирани само от бюджета или само по линия на европейските фондове, затова е необходимо това да става комбинирано. Тези закони предвиждат и механизми за участие и на държавата в риска на отделните инвеститори и от гледна точка на икономическата политика аз съм доволен от начина, по който бяха изработени, и особено от възможностите, които откриват. Смятам, че при една добра и активна политика от страна на правителството и на администрацията големите инфраструктурни проекти ще намерят нужното финансиране и съответната реализация.
Имат ли все пак основание обвиненията срещу въвеждането на новата процедура състезателен диалог, че тя създава условия за облагодетелстване на приближени до партиите фирми и за корупционно разпределение на милиарди евро след присъединяването ни към Евросъюза?
- Сигурно. Всяка процедура крие и възможности за корупционни практики.
Но вие настоявате тя да остане, нали?
- Аз я защитавам от гледна точка на това, че има процедури, които трябва да бъдат предвидени в закона с оглед сложността на изпълнението на някои обществени поръчки и концесии. И колегите от Европейската комисия ни я препоръчаха. Споделям опасенията, че е възможно да има корупционни практики, тъй като знам колко изобретателна е администрацията, когато иска да действа по този начин. Но не мисля, че самата процедура като такава отваря такива възможности, макар че донякъде всяка процедура отчасти го прави. Казвам това, защото съм участвал в правенето на законодателство, чиято единствена цел е да спре, да запуши входовете за всякакви корупционни практики. И се оказва, че това практически е невъзможно. Всъщност опитът да запушиш корупционните практики чрез закона понякога води до допълнителни пречки пред бизнеса. Отваря нови вратички за корупция - било чрез създаване на лицензионни режими, било чрез какво ли не още. Но да не забравяме, че т. нар. състезателен диалог все пак завършва с конкурс и в крайна сметка води до оптимизиране на окончателните решения за изпълнение на съответните обществени поръчки или концесии. Той затова се предвижда само за случаите, свързани с особено сложни технологични възможности.
А възможно ли е тези два закона да бъдат отхвърлени в Конституционния съд?
- Според юристите наистина е възможно те да бъдат атакувани там, доколкото ние предвидихме общ режим на обжалване за двата закона по искане на Европейската комисия. Следва да се има предвид, че европейската практика разглежда концесиите като вид обществени поръчки. И затова е нужно да има еднакъв ред на обжалване. Предвидихме това да става на първа инстанция в Комисията за защита на конкуренцията и на втора - във Върховния административен съд. Опозицията обаче смята, че КЗК няма такива правомощия и вероятно ще внесе обжалване в Конституционния съд. Между впрочем аз заявих от парламентарната трибуна, че също съм готов да го подпиша. Защото искам да знам дали наистина сме намерили точния механизъм от конституционна гледна точка. Няма нищо лошо в това един закон да бъде обжалван пред Конституционния съд и да се чуе решението на този върховен орган. Това е пътят за легализацията на всяка толкова важна практика.
Какво следва за икономическата политика на ДПС от това, че вие бяхте издигнат за негов заместник-председател?
- Не разглеждам партийния си пост като някаква допълнителна възможност за влияние в тази насока. Аз и досега не съм срещал пречки като председател на икономическата комисия в парламента и заместник-председател на парламентарната ни група. По-скоро този пост е свързан с допълнителни отговорности и задължения в пряката партийна работа.
Но би ми се искало да споделя специално за читателите на БАНКЕРЪ кои са основните проблеми за решаване в сферата на икономическата политика пред коалицията. Разбира се, много е важно какво ще бъде решението на Европейския съюз по въпроса за членството ни. Но аз предполагам, че ще бъдем приети от 1 януари 2007 г., при това без предпазни клаузи по отношение на икономическите аспекти на договора ни за присъединяване. А това е много важно, за да можем да направим реална прогноза за основните икономически задачи пред управляващата коалиция.
Първата и най-важна задача, според мен, е да оптимизираме ефективността на публичните разходи. Миналата година във връзка със съставянето на бюджета започна много сериозен диалог в коалицията по отношение на приоритетите. Основният проблем, който възникна тогава, беше свързан с въпроса как чрез фискални средства да бъде ликвидиран дефицитът по текущата сметка. Тогава се възприе позицията на Международния валутен фонд за строги фискални ограничения, които се реализират чрез бюджетния излишък. И в тази връзка изникнаха два основни въпроса - а именно, че две големи бюджетни сфери изостават сериозно и като черна дупка засмукват значителни публични финанси, без да е налице желаната ефективност на разходите. Говоря за здравеопазването и образованието. Особено ми се иска да акцентирам върху здравеопазването, където ефектът от правените вложения е минимален. През 1998 г. например в целия сектор са вложени малко под 900 млн. лв., а през 2006 г. вече са 2 млрд. лева. Но това значително увеличение не е донесло до съответно по размер увеличение на ефективността - бих казал, че е точно обратното. Затова, ако искаме публичните разходи да носят резултати, тоест услугите в тази сфера да бъдат на високо равнище, а и да се освободят средства за инфраструктурните проекти, трябва да направим много сериозна, радикална реформа в сектора, започвайки от приватизацията на болниците. Според мен трябва да има и други финансиращи органи, да не е само здравната каса. Тоест необходимо е да се създаде истински свободен пазар на здравните услуги, на който да има реална конкуренция. Надявам се още до края на тази парламентарна сесия да излезем с ясни предложения в тази насока. Аз лично работя по темата и мисля, че след съответни консултации с ръководството на партията ще бъда в състояние да дам някои конкретни предложения и идеи пред коалицията. Ефективността на публичните разходи обуславя две много важни неща в икономическата политика на правителството. Първо, от нея зависи не само качеството на услугата, която хората получават, но и равнището на самите разходи по компоненти. Могат да се освободят значителни средства, които да бъдат насочени към изпълнението на важни инфраструктурни проекти или към някои позабравени части от социалната сфера. Така че оптимизацията на публичните разходи трябва да бъде приоритет номер едно в управлението на икономиката.
Освен това трябва да развиваме проектния капацитет в отделните министерства по отношение на инфраструктурата. Именно с това е свързана втората голяма задача на икономическата политика, защото инфраструктурата на България е в ужасно състояние. От решаването на тази задача зависят в голяма степен ефективността на бизнеса, ръстът на брутния вътрешен продукт, икономическият растеж и, разбира се, размерът на чуждестранните инвестиции. Ако искаме в България техният поток да не секва - трябва да се справим с огромните инфраструктурни проблеми. Не успеем ли - притокът на външни капитали ще намалее и това ще се отрази крайно негативно върху икономическия растеж и върху бизнеса. Следователно от подобряването на ефективността на публичните разходи и от решаването на проблемите на инфраструктурата зависи в най-голяма степен цялостният икономически просперитет на държавата. Ето защо ние в ДПС ще наблегнем върху тези два момента при обсъждане на икономическата политика на коалицията за следващите три години от мандата на управление.
След като говорим за публични разходи, бих искал да ви попитам съгласен ли сте, че и имуществените декларации на хората от високите етажи на властта трябва да бъдат публичнодостъпни и дори качени в ИНТЕРНЕТ?
- А може ли аз да задам един контравъпрос? Вие бихте ли се съгласили всички хора да могат да следят движението на вашите средства и промените в имущественото ви състояние?
Аз не съм публично лице, все пак...
- Аз разбирам идеята за прозрачност на доходите, да кажем конкретно на политиците, по следния начин - да са публични и открити пред институциите, чиято задача е да контролират спазването на закона. Да може прокуратурата да ги вижда, да може Сметната палата да ги вижда, да може данъчните органи и бюрото за финансово разузнаване да ги виждат. Обаче питам защо трябва да са достъпни за всичките осем милиона граждани на България?
Може би за да бъдат повече уважавани богатите хора, г-н Цонев. А в момента те май не са много уважавани у нас...
- Ако след като се качи информацията за моето имуществено състояние в ИНТЕРНЕТ ще започнат да ме уважават повече, веднага отивам да го направя.
Вие дарихте пари за построяване на мюсюлмански храм във варненския квартал Аспарухово миналата есен. Тогава бяхте обещали да помогнете и за изграждането на църква. Направихте ли го вече?
- Да и тя бе открита на 8 януари тази година. Намира се във варненския квартал Каменар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във