Банкеръ Weekly

Общество и политика

Не ме бутай, сам ще падна

Александър Маринов

Първата сериозна криза в коалиционното правителство на ГЕРБ и "Обединените патриоти" показа не само колко крехка е тази уж дълговечна конструкция, но и колко дълбока и нелечима е вътрешната й уязвимост. "Нацисткият скандал" започна от само себе си, без никой нищо да прави (сега). Управляващите още не бяха успели да свършат нищо, за което да бъдат критикувани (в интерес на истината те въобще нищо не са свършили и най-вероятно това ще е доминиращата линия на поведение - думи, думи и само думи, пък докато изтрае). Някои ги обвиняват в лош подбор на участниците в правителството, но въпросните пишман нацисти не са нито единствените, нито най-тежките случаи. Ако перифразираме поета, поразровим ли кадровите решения и на ГЕРБ, и на ОП, "ще мирише" на отровна смес от некомпетентност, обвързаности и съмнителни решения, плачещи за обсъждане в ЦУМ. И това важи за цялата йерархия - от самия връх до най-младата калинка на партията.

Въпреки обвиненията на люто ранените Патриоти опозицията също няма никакъв принос за разразяването на скандала. Тя просто се присламчи наготово и се опитва да го експлоатира по далеч не най-принципен и интелигентен начин. Да не говорим, че и в нейните редици - както в ДПС, така и в БСП (въпреки прехвалената чистка на Нинова), има много "гнили ябълки".

Всъщност нещата станаха сериозни, когато започнаха

реакциите на скандала

Тогава стана ясен изначално болнавият контекст на отношенията между "партньорите" - тяхната солидарност е породена единствено от грижата за властта, и макар да споделят идентични ценности и нагласи (забележете сходството в обясненията на Бойко Борисов и Валери Симеонов), са готови да се разграничат и предадат взаимно при първата по-сериозна заплаха за властовата си перспектива. Днес такъв повод са факти от миналото, утре може да стане всяка грешна или дори просто оспорвана стъпка на правителството. "Съюзниците разбойници" са се събрали, уж за да минат дружно бурната вода, но най-вероятно ще се изпокарат в най-неподозирания момент.

В случая очевидно играе роля

различният опит в управлението

За осем години и два недовършени мандата ГЕРБ-ерите се понаучиха да внимават какво говорят или поне как да замазват гафовете. Освен това там важна роля има наличието на висш, безусловен приоритет - името и самолюбието на Борисов, в името на който всеки и всичко могат да бъдат пожертвани. Не е важно кой какво е казал или направил, опре ли проблемът до имиджа на лидера, причинилият го (със или без вина) го отнася и "поема отговорността", нищо че може да е действал със знанието или дори по заръка на "гербер № 1".

Съвсем друго е положението при Патриотите. Те още карат по инерцията на безгрижната и безотговорна опозиция и смятат, че могат да говорят каквото си искат, без да дължат отчет някому. Така всеки ден създават проблеми и на себе си, и на партньорите. Към тези лоши навици трябва да се прибавят и вътрешните им различия и съперничества, които може да са приглушени, но съвсем не са изчезнали. Всеки има своите сметки, а измежду тримата баш патриоти най-хитро е поведението на Сидеров, който неслучайно възприе ролята на благ и умерен модератор.

Иманентната неустойчивост и уязвимост на правителството, което - независимо от всякакви председателства - може да се гътне по всяко време, се дължи не само на личностни особености и отношения. Тя има базисни структурни причини.

Първата причина е във възприетата наивно тарикатска  формула на партньорство, прекрасно формулирана в шедьовъра на Луи дьо Фюнес "Лудостта на величията":

"Един за всички, всеки за себе си"

Иначе казано, заедно ще изпълняваме публицистичното съчинение, озаглавено "Програма за управление", но успоредно с това всеки ще гони собствените си цели и интереси. Резултатите вече са налице и най-видимите от тях са свързани с търкалящите се като снежна топка волни интерпретации и дори с явното "дописване" на програмния документ. Една голяма част от заявените политически намерения на министъра на отбраната например въобще не са споменати в програмата - дори като тема, която подлежи на дискусия. Злополучната съдба на първата законодателна инициатива на Патриотите (промените в Закона за опазване на земеделските земи) е ясен знак за типичното бъдещо развитие - първоначално ГЕРБ ги подкрепи, но при първите знаци за опасност ги заряза. Ответната асиметрична реакция на ОП (провалът на удължаването на концесията на частния превозвач в София) също бе показателна за вероятния сценарий.

Втората причина е свързана с коренно различното положение на партньорите по отношение на това, което се нарича "референтна група" - субекта, пред когото се отчитат и от когото черпят легитимност. ГЕРБ отдавна са изпаднали в

състояние на външна зависимост

защото са легитимирани предимно от ЕНП и определени европейски политици. Ето защо не могат да си позволят да се отклонят от "правата линия" или да направят нещо, което да изложи интересите на ЕНП на риск. В актуалния напрегнат и сложен европейски политически контекст сдружаването на ГЕРБ  с Патриотите е много неудобно и неприятно за ЕНП, тъй като ги излага на удари от страна на политическите им конкуренти. Те, разбира се, искат да имат свое удобно правителство в България, но цената може да стане неприемлива. Реакцията на АЛДЕ (инспирирана от ДПС) вече е факт, от ПЕС също изострят критиките. Въпросът съвсем не е свързан с принципи и "евроатлантически ценности" - цинизмът на европейските партии е добре известен, когато става дума за собствените им и на държавите им интереси. Присъствието и активността (наистина засега само словесна) на Патриотите в българското правителство са крайно неудобни както с оглед  вътрешните политически процеси във водещите европейски държави, така и с оглед усмиряването на бунтовническите тежнения на унгарци и поляци. Поради което може да се очаква, че натискът върху ГЕРБ ще се засилва.

На свой ред Патриотите не само са свободни от подобни преки зависимости, но дори изтъкват това обстоятелство, наивно смятайки го за преимущество в българската ситуация. За разлика от политически фактори като Орбан и неговата ФИДЕС, обаче те нямат нито солидна вътрешна подкрепа от страна на българския народ, нито идеите и куража да бъдат наистина самостоятелни.

При очертаната изходна ситуация е много възможно току-що съставеното правителство не само да не изпълни амбициозната цел за четиригодишен мандат, но и да се окаже най-краткотрайното сред управленията от последните години. Краят може да дойде във всеки момент и по всеки повод, а обичайните аргументи защо това не може да стане имат съмнителна стойност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във