Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕ ИСКАМЕ ДА ПРАВИМ ПАРТИЯ, А ДА ОСТАНЕМ В СДС

Г-жо Михайлова, в момента сте в Страсбург на парламентарна асамблея на Съвета на Европа. Добри ли са новините за България от тази сесия?
- По време на тази сесия имаше няколко много важни дебата, които мога да конкретизирам специално в предложената резолюция на СЕ, приета миналата сряда. Резолюцията е за осъждане на престъпленията на бившите тоталитарни режими. Тя се обсъжда вече няколко месеца и накрая след гласуване беше приета. Мисля, че това е много сериозен знак, отправен от една европейска институция. Или по-скоро беше оценка за миналото на бивши комунистически държави, в които по време на комунизма бяха извършени редица престъпления срещу човечеството.
Какво все пак ще последва за България от тази резолюция?
- Тази резолюция, както беше казано в доклада, няма за цел някаква финансова компенсация, тя по-скоро има морален ефект за хората и за близките на онези, които не дочакаха това да се случи, а бяха жертви на един наистина много тежък терор по време на онези години на комунизъм. Впрочем, както беше посочено по време на самия дебат, има все още режими по света, включително и в Северна Корея, в Куба и в Беларус, където хората плащат с живота си и с бъдещето на семействата си за това, че се стремят към свобода, към демокрация и към човешки права.
И това пребиваване в Страсбург не мина без политическа престрелка между вас и премиера Сергей Станишев. Той ви обвини пред журналисти, че работите срещу имиджа на България, защото пред асамблеята го попитахте защо според новия закон за МВР полицията може при безредици да бие деца и бременни жени. Какво всъщност се случи?
- Това е изключително несериозно и още веднъж показва, че социалистите не са научили елементарните уроци на демокрацията. Не аз работя срещу България, като му зададох един въпрос, свързан със защитата на правата на хората в страната ни, а той, защото позволява на министъра на вътрешните работи, а и на мнозинството да внасят и да подкрепят един закон, в който наистина има нарушаване на човешките права. Това малко ми прилича на онази философия, която навремето накара българското правителство да не каже, че е имало авария в Чернобил, за да не помрачи имиджа на Съветския съюз у нас. В тези институции - и в Съвета на Европа, и в Европейския парламент, и в ОССЕ, и в НАТО, се дебатират проблеми, които са свързани с политиката, и в това никой не вижда проблеми, престрелки и противопоставяне. Напротив, ние смятаме, че на този етап Съветът на Европа може да предпази българското правителство от залитания, които няма да донесат нищо добро на България.
Добре, но защо трябваше да го попитате точно там, в Страсбург, пред ПАСЕ?
- Напротив, този въпрос беше обект на дискусии и в България. Знаете, че той беше коментиран и от журналистите, и от обществеността, но мнозинството, с което разполага правителството в България, се чувства недосегаемо. То е на принципа ние сме взели властта и ще си правим каквото си искаме. Но времената се смениха и никой вече не може да си позволява да процедира по подобен начин.
Да поговорим за това, което става у нас, в българската десница. Появяват се нови партии, а сякаш преговорите за общи действия сред парламентарно представените вървят доста бавно. Каква е Вашата оценка за политическите процеси вдясно?
- Моята оценка до голяма степен съвпада с тревогата на обществото и по-скоро на онази част от него, която очаква десницата да излъчи обща кандидатура за президент и не вижда реални стъпки в това отношение. Аз неотдавна заявих, че невъзможността на ОДС да излъчи общ преговарящ с останалите парламентарни сили се обяснява с факта, че новите споразумения, подписани в коалицията, не включвали ангажимент за обща президентска кандидатура. Това означава, че дори и в своя най-малък формат СДС не може да постигне единство за излъчване на общ кандидат - първо за преговарящ, а защо не по-нататък и за президент. Наред с това престрелките в медиите също показват, че думите и декларациите не са облечени с конкретни действия. Защото това прозвуча, включително и от изявление на лидера на СДС. В този смисъл съюз Дясна алтернатива призова от десницата наистина да заявят категорично, че не просто ще търсят обща кандидатура, а ще търсят печеливша обща кандидатура. Защото си давате сметка, че е много лесно в тази ситуация да се потърси партия или лидер, който да бъде натоварен с отговорността за евентуален провал на кандидатурата на десницата. В случая не трябва да се търси възможност за разчистване на лични сметки, а наистина да се погледне отговорно на предизвикателството, пред което е изправена България. Смятам, че страната ни трябва да влезе в Европейския съюз с десен президент.
Смятате ли, че това е възможно?
- Аз смятам, че е напълно възможно. Отделен въпрос е какъв компромис трябва да бъде направен, за да се постигне такава обща кандидатура. В политиката много неща са възможни, ако има воля. И аз тук си спомням, че СДС практически загуби едни спечелени избори на миналия вот за президент през 2001 година. И сега е време да покажем, че можем да спечелим на пръв поглед загубени избори. Защото наистина предизвикателството, пред което сме изправени е много голямо.
Повече от месец разговорите в десницата вече са факт. Поне между СДС, ДСБ и, да кажем, част от ССД в лицето на партията на Анастасия Мозер. Още ли държите на мнението си, че преговорите за общ десен кандидат са започнали с фалстарт?
- Аз отново се връщам към конкретни примери. В крайна сметка парламентарно представени от десните в 40-ото народно събрание са две коалиции и една партия. БНС излъчи общ преговарящ, лидерът на СДС заяви, че ОДС няма да има общ преговарящ, респ., че нямаме ангажимент заедно с останалите партии в коалицията да издигнем обща президентска кандидатура.
Това наистина го няма записано като ангажимент в новото коалиционно споразумение между партиите в ОДС. Вестник БАНКЕРЪ писа за този проблем още преди месец.
- Отделен въпрос е защо не е записано. Вие знаете, че обикновено когато се търси компромис и когато се търси обща фигура, се тръгва, първо, както се казва, от твоето семейство. От хората, с които си влязъл в парламента. Логично е това да се договори, дори и да няма такова споразумение. И да се търсят възможности за разумни и успешни преговори с останалите лидери на десницата. В този смисъл аз още един път ще кажа - и взимам повод от едно интервю в Демокрация днес, в което Петър Стоянов нарече правителството на ОДС успешно в кавички. И го обвини, че не е осигурило средства за в. Демокрация. Цитирам по памет, но той отправи и други подобни обвинения във връзка с начина, по който е водена политиката на правителството на ОДС. Това още веднъж показва,че между лидерите на десните партии в момента има сериозни разминавания в оценката на наследството на ОДС. И това трябва да бъде преодоляно, за да се търси компромис. Има различия и в оценката за наследството на правителството на Симеон Сакскобургготски. Същевременно има например знаци за различия в самата коалиция ОДС по още един проблем с имунитетите на народните представители. Не може един лидер - който и да е той, да държи цялата десница като заложник на собствения си имунитет. Това са сериозни политически въпроси, на които трябва да се даде отговор, за да се мине напред.
Компромисът ли е ли е вашата рецепта за преодоляване на тези противоречия?
- Компромисът в добрия смисъл на думата. Защото обикновено това се свързва с отстъпление от принципи. Искам много ясно да заявя, че нямам предвид това. Напротив, аз смятам, че личните неща и недоразуменията могат да бъдат преодолени, ако се изведат на преден план принципите и се стъпи на тях. Не се ли направи това нещо, всичко останало ще бъде формално и никой повече няма да повярва на такова обединение.
Какво всъщност е Дясна алтернатива в рамките на СДС?
- Дясна алтернатива е съюз, който изцяло е в съответствие с устава на СДС. Според устава, който приехме на последната конференция, имаме право да създаваме подобни съюзи, а и от политическа гледна точка в момента е много важно да се чуват различни мнения, защото дебатът в партията започна много преди да се основе съюз Дясна алтернатива. Този дебат отново е свързан със зададените въпроси, които споменах. И на които още няма отговор. Дебатите, за които настояваме, ще дадат живителна сила на СДС да се изправи на крака и възможност на десницата да се обедини.
Наистина ли имахте неприятности с Петър Стоянов заради създаването на този съюз в съюза, както веднага нарекоха Дясна алтернатива ?
- Съюз в съюза, както казвате, позволява уставът на СДС. А нито аз, нито Петър Стоянов, нито Националният съвет можем да се поставим над устава, който е приет с огромно мнозинство на предишната конференция. След като уставът го позволява, оттам нататък личните мнения на когото и да било нямат никакво значение. Могат да го променят на следващата национална конференция, но това са вътрешните закони на всяка организация. А колкото до това, дали сме имали проблеми, за мен беше голяма изненада - няма да скрия, неприятна - че опитът ни наистина да се развие дебат в партията се посрещна по такъв негативен начин. Философията на създаване на СДС беше философия на плурализма на мненията, на свободата и на демокрацията. И това привлече толкова много хора. Свиването на СДС беше функция от това, че се вземаха еднолични решения и в момента това отново се връща - по различен начин, но в много по-голяма степен.
Ще стане ли партия Дясна алтернатива? Такава информация се появи в медиите веднага след като заминахте за Страсбург. Когато се върнете тази неделя, ще направите ли отделна партия?
- Целта на Дясна алтернатива не е да се създаде поредната партия вдясно, а да се предизвика дебат вътре в СДС. Хората, които са част от Дясна алтернатива са доказали привързаността си към идеите и принципите на СДС. През годините те са допринесли немалко за развитието на съюза. Така че техните помисли и цели са напълно в унисон със стремежа на хората, които искат да видят стабилен и силен СДС. Казват, че СДС вече не е нито съюз, нито демократичен, нито силен...
А ако все пак ви принудят да напуснете? Вярно ли е например, че вашите съмишленици са заставени да избират между СДС и Дясна алтернатива?
- Те действително са заставени с решение на националния съвет. Което е абсурдно само по себе си, защото разцепва СДС и поставя една част от партията срещу друга. На практика тези хора могат да бъдат свалени от длъжностите си, а те са областни и общински председатели на организации в големи градове в България. Това са хора, зад които стои вот, стоят организации. Така че тяхното сваляне от длъжност ще бъде по същество незачитане на волята на тези организации и най-вероятно те пак ще бъдат преизбрани на следващите общински събрания.
Значи нямате никакви намерения да се отделяте от СДС?
- Разбира се, че нямаме такива намерения. Аз мисля, че това, което се прави от ръководството на СДС, е по-скоро предизвикателство към търпението и достойнството на тези хора и не е част от добрия тон.
Имате ли ваш личен фаворит за кандидат за президент? Държите ли още на мнението си, че Петър Стоянов има шанс като кандидат на десницата?
- Смятам, че тук не става въпрос за фаворит, а за политическа логика. Ако са верни социологическите изследвания, че той се ползва с такава широка обществена подкрепа, логично е СДС да го предложи на останалите десни като възможен общ кандидат. Пак казвам, ако наистина социологическите проучвания са верни. В този смисъл за мен не е важно коя ще бъде личността, защото всяка личност по принцип може да бъде употребена. Въпросът е кои са принципите и кое е онова, което ще мотивира симпатизантите на различните десни формации да припознаят общата дясна кандидатура. Давам си сметка, че това не е лесна задача, но ако десницата наистина иска да играе роля в българския политически и икономически живот, тя трябва да покаже воля за победа. Ако единственото, което я интересува, е оцеляването като партийни формации или един или друг лидер да удовлетвори личното си себелюбие, тогава хората наистина ще обърнат гръб на десницата и ситуацията ще бъде драматична.

Facebook logo
Бъдете с нас и във