Банкеръ Daily

Общество и политика

Не е ли време за образователен ценз?

Безпрецедентната истерия от последните дни с паникьосаните родители, чиито деца щели да бъдат взети от училище и продадени на норвежците, за пореден път показва поне две неща. Първо – нивото на масата хора, които съставляват българското общество, както и пълната липса у тях на правна и каквато и да било друга култура. Второ – абсолютното недоверие на мнозинството български граждани към институциите. И съответно готовността им да повярват не само на всяка фалшива новина, но и на всяка дивотия, която идва от източници извън правителствените и официалните.

Проблемът не е в това, че няколко цигански махали в Сливен, Ямбол, Карнобат и Пазарджик са се подплашили от споменатия слух, а че доста по-интелигентни и уж образовани хора също вярват в "мита" за норвежците, на които нашата държава с охота им продава деца. Вярват и излизат на протести. Всъщност протестират срещу неприетата и спряна Стратегия за детето.

Ако се върнем в началото на миналата година, ще си спомним, че такава истерия избухна и заради Истанбулската конвенция. Тя беше умишлено разпалена от няколко партии – и в управляващата коалиция, и от опозицията, за извличане на политически и тяснопартийни дивиденти.

Това показва, че дори сдобилите се с някакви дипломи за средно или висше образование са абсолютно боси като граждани. Но това е друга тема. Въпросът в случая е, че същите тези, които насред учебните занятия с лекота тичат да си спасяват децата от норвежците, гласуват на избори и референдуми. Те избирате кой да управлява държавата, да разпределя бюджета, да се грижи за качеството на живот ни... Изненадващо ли е тогава, че в последно време качеството ни във всяко едно отношение е почти на кота нула? Вземете т.нар. законотворците и законите, които произвеждат и които непрекъснато създават напрежение в различни обществени слоеве. Това законотворчество се проектира върху всички сфери. Особено като прибавим и въпиющата некомпетентност на органите, призвани да изпълняват и прилагат нормативните актове.

От доста врече се чудя дали не е настъпил момента да се въведе образователен ценз за изборите поне докато се появят някакви по-образовани и грамотни като граждани поколения? Образователен ценз не само за тези, които отиват до урните и пускат бюлетина, но и за тези, които се кандидатират за изборни длъжности. Все още е жива в парламентарния фолклор историята на един депутат, който влезе във Великото Народно събрание с основно образование и по време на няколкото си мандата след това се изучи – изкара и средно, и висше, задоми се...

Реално погледнато такава мярка би била доста условна при положение, че днес много лесно се купуват всякакви дипломи. Но тя все пак може би ще ограничи донякъде купения вот, поне в ромските махали. Би било прекрасно, ако тези, които ходят да гласуват, знаят поне да четат и пишат.

Отделен въпрос е отговорността на партиите и техните ръководства при подреждането на кандидатските листи и предлагането на кандидати за определени длъжности.

Под натиска на патриотите преди няколко години депутатите въведоха задължителното гласуване, за да се повиши избирателната активност и избраните органи, които взимат решенията, да имат по-голяма легитимност. По същата причина задължителното гласуване е било въведено и в някои европейски и латиноамерикански държави. В някои от тях са успели да дисциплинират избирателите след няколко гласувания и избирателното си право упражняват до 90% от гражданите (Белгия). В други – не чак до там. На последните избори за Европарламент в Гърция са гласували едва 58% от имащите право. И в Гърция и в Белгия задължителният вот е останал вече само като законов текст, тъй като предвидените санкции не се прилагат, но тази мярка е дала някакъв резултат. У нас на практика няма предвидени санкции и всичко е въздух под налягане. Нещо повече, "задължителното гласуване" сякаш облагодетелства най-вече купения и корпоративен вот.

Ясно е, че идеята за временно въвеждане на образователен ценз силно ще възбуди всички правозащитни организации и кой ли още не. Но има моменти от развитието на държавата, когато трябва да се мисли по-прагматично. Разбира се, ако искаме да си спасим държавността. Не от норвежците...

Facebook logo
Бъдете с нас и във