Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕ ДЕЙСТВАЙ САМ, ЗАЩОТО НЕ МОЖЕШ

Авторитетната Оксфордска изследователска група (Oxford Research Group - ORG) твърди, че глобалното забавяне на икономиката, предизвикано от финансовата криза, е най-голямата заплаха за сигурността в света. Рухващи пазари, бедност, глад, социални конфликти, радикални движения... Всичко това може да се случи, като най-неприятният резултат ще е за развиващите се страни. Към тази батална представа трябва да се прибавят и традиционните фактори като климатичните промени, надпреварата за енергийни ресурси и тенденцията влиятелните елити да поддържат сигурността с военна сила. Тази картина, нарисувана от Оксфордската изследователска група, изглежда ужасно и според нейните анализатори е много вероятна, ако не се предприемат фундаментални икономически реформи.
Колкото и парадоксално да изглежда обаче, финансовата криза може да има и положителни последици, които не се вписват в анализи като този на Оксфордската група. Първо по отношение на дисциплината в международните отношения и в отказа от едностранни действия и самостоятелни ходове. Иначе казано, отказ от изкушенията на унилатерализма да действаш сам, защото можеш.
В последните седмици и особено след като американците решиха въпроса за новия президент, се наблюдава спад на геополитическото напрежение. Въпросното американско решение, което е натоварено с много очаквания, безсъмнено открива перспектива. Поне що се отнася до дипломацията като първо, а не като последно средство в правенето на международна политика. Дали тази тенденция ще се задържи и впоследствие ще се развие, е въпрос на време и по всичко личи на много време. Тя зависи най-вече от двустранните отношения между т.нар. големи играчи. Това, което ще се случи в новото издание на европейско-руските отношения след Ница, ще окаже влияние върху американо-руските или американо-европейските отношения. И обратното, това, което ще се случи в американо-руските отношения, няма как да не засегне нервната система на отношенията между Брюксел и Москва. Сега остава да научим дали геополитическият концентрат, който ще бъде изстискан от тези взаимозависимости, ще стабилизира в глобален порядък цялата координатна система на международните отношения?
Впрочем дипломацията има две важни качества - предпазливостта и търсенето на компромис. И при нея, както и в бизнеса, са валидни правилата на разума, подхранени от по-големи дози търпение. Точно сега предпазливостта, изглежда, е най-необходимото нещо за стратегическите отношения и това може да се констатира с просто око, особено в рамката на отношенията между Европа, Америка и Русия.
Европа определено е предпазлива в отношенията си с Москва. Достатъчен е само фактът, че външните министри на Европейския съюз решиха да подновят преговорите с руснаците, независимо че през септември, след нахлуването им в Грузия, европейските лидери спряха дискусиите по т.нар. ново споразумение ЕС-Русия, което трябва да включва въпроси от енергетиката до културата. През ноември определено не всички страни членки гледаха с умиление на решението да се стигне до преговорите в Ница, защото не вярват, че могат да водят продуктивни преговори само с поведение, което да иска напредък и да се прави, че нищо не се е случило. Така се изрази в навечерието на срещата в Ница френският външен министър Бернар Кушнер. Европейският съюз, заяви той, няма да се върне към положението все едно че нищо не се е случило и няма да затвори страницата на грузинския конфликт. Формално обаче само Литва се противопостави на започването на преговорите с Русия, подчертавайки, че Москва не е изпълнила споразумението за грузинската криза, постигнато с посредничеството на Франция. Държави като Великобритания, Полша и Швеция просто приеха решението с неособено удоволствие.
Изобщо въпросът докъде стига принципността и откъде започва прагматизмът за пореден път се оказа възможно най-сложното дипломатическо уравнение на реалната политика. То ще продължава да е с много неизвестни и след срещата в Ница, не само защото грузинският въпрос скоро няма да има еднакъв отговор в Брюксел и Москва, ако такъв отговор изобщо е възможен. Това, което е скрито по-дълбоко, са глобалните отношения на Запада с Русия, в които има взаимосвързани проблеми - от противоракетната отбрана, през еднаквия подход към финансовата криза и енергийната сигурност до войната в Афганистан, иранските ядрени амбиции, вечната драма на Близкия изток и латентното състояние на тероризма. Само след около месец и НАТО на своята декемврийска среща ще трябва да разглежда отношенията си с Русия. И тук се оглежда принципът не действай сам, защото не можеш.
Освен всички външни фактори, има и съществен вътрешноевропейски проблем. Не беше нужно да се чака развоят на събитията в Ница, за да се види очевидното. В един момент на откровеност председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу каза: Мислите ли, че ако не се стигне до преговори между Европейския съюз и Русия, никой няма да се договори с Русия? Дали ще е в интерес на Литва или на Полша други страни да постигнат двустранни споразумения?. Въпросите са интересни и колкото и емоционално да са зададени, предполагат само рационални отговори за ефективността на политиката, съобразена с реалността. С други думи, призивът и в този случай е да действаме заедно.
Москва също все повече ще усеща предпазливостта в действията на Европа и няма как да не започне повече да търси затопляне на отношенията и компромиса. Причината е ясна, Русия не може да си позволи някакъв модифициран руски тип унилатерализъм и да направи европейската си политика заложник на Кавказ. Тя не може да си позволи да действа сама, нито е способна да избегне обвързването на преговорите с Европейския съюз с грузинския проблем. Едва ли Москва не си дава сметка, че така пропагандираната зависимост на Европа от руските енергоносители всъщност е измамна и е правопропорционална на руската зависимост от европейските технологии и пазар.
Колкото до последната трагедия с руска подводница, при която загинаха двадесет души, този път не противниково торпедо, а противопожарната система даде дефект. Така е и в областта на външната политика. Едва ли е необходимо, без да има реална заплаха от външнополитически пожар, да се изпусне толкова дипломатически фреон, че той да предизвиква жертви. Добре е да се припомни как преди осем години потъна една руска подводница и с нея стратегическите представи за сигурност. Сегашната авария трябва да е подтик, макар и психологически, за външнополитическа промяна, която да не допуска дефекти в международните отношения. Европа например много остро осъди заплахата на Русия да разположи ракетна станция в Калининград заради американския противоракетен шит. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер нарече това неподходящ сигнал в неподходящо време. На практика тази ракетна станция маркира важна част от обхвата на отношенията между Съединените щати, Европа и Русия.
В интерес на истината Русия започна да подава макар и все още плахи сигнали за компромис със Съединените щати по въпроса за противоракетния щит. Русия деликатно се опитва да печели време и отклони американските предложения за сътрудничество в областта на противоракетната отбрана, защото са недостатъчни, но, както и досега, е готова на компромис. Така казват в Кремъл и чакат новата администрация на Барак Обама. През това време руският президент Дмитрий Медведев даде едно показателно интервю за френския в. Фигаро. Неговият смисъл е, че Русия се отказва от разполагането на ракети Искандер в Калининград, ако новоизбраният американски президент се откаже от разполагането на елементи от американския противоракетен щит в Полша. Тоест руснаците се надяват на нулев вариант в новата глобална система за сигурност. Руската предпазливост ще се огледа и в започналите в Женева преговори за ново споразумение, което да замени Договора за съкращаване на стратегическите оръжия (СТАРТ 1). Този договор, подписан през 1991 г. от президентите на СССР и САЩ - Михаил Горбачов и Джордж Буш-старши, изтича през декември следващата година.
Съединените щати също стават предпазливи. Следващият 44-и американски държавен глава Барак Обама твърди, че Америка винаги има един президент. Това не означава друго освен почакайте, моето време просто започва от 20 януари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във